Салвадор Дали (Salvador Dalí)



Салвадор Фелипе Хасинто Дали и Доменек (Salvador Felipe Jacinto Dalí I Domenech), е испански каталунски художник сюрреалист, автор на световноизвестни произведения в областта на живописта, графиката, скулптурата, бижутерията, филми и книги. Художническите умения в неговите творби се приписват на влиянието и възхищението от майсторите на Ренесанса. Той е и много добър чертожник. Изгражда личен и твърде разпознаваем стил, който всъщност е доста еклектичен.

Дали има силно въображение и понякога необичайно поведение със забележителна склонност към нарцисизъм и мегаломания, които имат за цел да привлекат общественото внимание. Неговият ексцентризъм понякога привлича повече внимание от самото му творчество и критиците го тълкуват като рекламен трик. Дали проявява любов към всичко, което е позлатено, и прекомерна страст към лукса и ориенталската мода. Той дори си измисля арабско потекло.

Салвадор Дали е роден на 11 май 1904 година във Фигерас, провинция Херона, Каталония, Испания в семейството на проспериращ нотариус. Фигерас е селскостопанско градче, намиращо се в подножието на Пиренеите, близо до френската граница. Дали прекарва детството си във Фигерас и в лятната къща на семейството в крайбрежното рибарско селце Кадакес. В Кадакес е първото му студио, построено от неговите родители. По-късно заедно с жена си Гала̀ си построяват къща в близкото градче Порт Лигат. Много от творбите на Дали отразяват любовта му към тази част на Испания.

Дали има по-голям брат, който е роден през 1901 година и умира през 1903 година, преди той да се роди. Има и сестра, Ана Мария, която е три години по-малка от него.

Дали получава първоначалното си художествено образование в Общинското художествено училище. През 1916 г. открива модерната живопис по време на лятна ваканция в Кадакес със семейството на местния художник Рамон Пичот, който редовно пътува до Париж.

През 1917 г. бащата на Дали организира в семейната им къща изложение на рисунките му с въглен. През 1919 г. Дали прави своята първа публична изложба в общинския театър във Фигерас. През 1921 г. майка му почива от рак на гърдата, след което баща му се жени за неговата леля, от което Дали не е възмутен и не протестира, тъй като много обича леля си.

През 1922 г. Салвадор Дали се мести в Мадрид, където учи в Академията по изящни изкуства „Сан Фернандо“. Там той веднага става известен с ексцентричния си външен вид: дълга коса, бакенбарди, облекло в стил 19 век. Привличат внимание и неговите експерименти в кубизма, въпреки че той не разбира напълно това движение поради оскъдната информация и липсата на кубисти в Мадрид по това време. Дали експериментира също и в областта на дадаизма, което се отразява на цялото му по-късно творчество. Става близък приятел с Федерико Гарсия Лорка и Луис Бунюел. Връзката с Лорка е страстна, но Дали отхвърля сексуалните предложения.

През 1924 г. той илюстрира книга за първи път. През същата година е затворен за 35 дни в Жирона по обвинение в подривна дейност. През 1925 г. прави самостоятелна изложба в Барселона, която привлича общественото внимание и получава противоречиви отзиви. През 1926 г. е изгонен от Академията малко преди последните си изпити заради изявление, че никой от факултета не е компетентен да го изпитва. През същата година посещава за пръв път Париж, където се запознава с кумира си Пабло Пикасо. Пикасо вече е получил положителни отзиви за младия Дали от Жоан Миро. През 1927 г. е призован за 9-месечна военна служба. Занимава се с театрален дизайн, включително на „Мариана Пинеда“ от Лорка. Често е посещаван от Миро, който го убеждава да се установи в Париж. Сътрудничи на списания за изкуство. През 1928 година прави второ посещение в Париж. Миро го въвежда в кръговете на дадаистите и сюрреалистите. Заедно с Луис Монтаня и Себастия Гаш публикува в Мадрид „Жълтият манифест“. Участва в Международната художествена изложба в Института Карнеги в Питсбърг, Пенсилвания, където представя известната си творба „Кошница хляб“. Прави поредица колажи, в които се чувства влиянието на Пикасо, Миро, Хуан Грис, Макс Ернст, Ханс Арп и други съвременници. През следващите няколко години Дали продължава да рисува все още в процес на създаване на собствен стил.

1929 година е много важна в неговия живот. Той среща за първи път Гала̀ Елюар и съпруга ѝ, френският поет Пол Елюар, през лятото в Кадакес. Тя става негова любовница и муза, а по-късно и негова съпруга. Тя е 10 години по-възрастна от него. Същата година съвместно с Луис Бунюел пише сценария на късометражния филм „Андалуското куче“. Премиерата на филма е във филмовото студио Урсулин в Париж и преминава под знака между скандала и сензацията едновременно. Има изложби в Цюрих. Заради връзката си с Гала̀ се скарва с баща си и е изгонен от своя дом на 28 декември 1929 година. На следващата година купува къщата в Порт Лигат с Гала и я разширява постепенно докато я превръща в любимата им вила на морето. Неговият баща с течение на времето приема партньорката му. През тази година официално е приет в кръга на сюрреалистите в парижкия квартал Монпарнас.

По това време Дали пуска и започва да носи екстравагантни мустаци, повлияни от испанския майстор художник Диего Веласкес от 17-ти век. Мустаците стават запазена марка на външността му до края на живота му.

През 1931 г. Дали рисува една от най-известните си творби, „Упорството на паметта“, което въвежда сюрреалистичен образ на меки, разтопени часовници. Общата интерпретация на картината е, че меките часовници са отхвърляне на предположението, че времето е твърдо и определено. Тази идея се подкрепя от другите изображения в работата му, като разширяване на пейзажа и други меки часовници, унищожавани от мравки.

Дали и Гала, след като живеят заедно от 1929 г. насам, сключват брак през 1934 г. в полутайна гражданска церемония. Те по-късно се женят повторно в католическа церемония през 1958 г. В допълнение на това, че тя вдъхновява много произведения на изкуството през целия им съвместен живот, Гала действа и като бизнес мениджър на Дали, подпомагайки техния разточителен начин на живот. Гала сякаш толерира връзките на Дали с по-млади музи, сигурна в собствената си позиция на основа на техните взаимоотношения. Дали продължава да я рисува дори когато и двамата са в напреднала възраст. Напрегнатите, сложни и двусмислени отношения с продължителност повече от 50 години по-късно ще се превърнат в предмет на операта „Аз, Дали“ от каталонския композитор Ксавие Бенгерел.

Дали е въведен в Америка от търговеца на картини Жулиен Леви през 1934 година. Изложбата в Ню Йорк на творби на Дали, включително „Упорството на паметта“, създава моментална сензация. Той се появява на организирания бал със стъклена витрина на гърдите си, в която има сутиен. През тази година, Дали и Гала също присъстват на маскарадните увеселения в Ню Йорк, чийто домакин е Карес Кросби. Те се появяват облечени като бебето Линдберг и неговия похитител. В резултат се вдига толкова много шум в пресата, че Дали трябва да се извини. През 1934 година пише и сценария „Бабауо“, който никога не е филмиран.

Когато се завръща в Париж, сюрреалистите се изправят срещу него и искат извинението му за сюрреалистичен инцидент. Картината му „Енигмата на Вилхелм Тел“ обижда средите на сюрреалистите и води до конфликт с Андре Бретон. Изключен е от сюрреалистичния кръг, но запазва контактите си с него. Отговорът на Дали е „Сюрреализмът, това съм аз!“, след което прави първа самостоятелна изложба в Лондон в галерията Цвемер.

През 1936 г. Дали участва в сюрреалистичната международна изложба в Лондон. Неговата лекция, озаглавена „Автентични параноични фантоми“ е изнесена докато той носи дълбоководен водолазен костюм и шлем. Шлемът е трябвало да се развинти по някое време, защото не му достига въздух. Той коментира: „Аз просто исках да покажа, че се спускам дълбоко в човешкия ум.“

Също така през 1936 г., на премиерата на прожекцията на филма на Джоузеф Корнел „Роуз Хобарт“ в галерията на Жулиен Леви в Ню Йорк, Дали става известен с друг инцидент. Той е в публиката на прожекцията, но по средата на филма той почуква на прожектора с ярост.

В Испания избухва гражданска война и Дали напуска страната. Сключва договор с богатия английски колекционер Едуард Джеймс, който помага на Дали да се появи в света на изкуството чрез закупуване на много от неговите произведения и като го подпомага финансово. През декември се появява на корицата на списание Таймс. Рисува „Есенен канибализъм“ и „Мека конструкция с варен боб: предчувствие за гражданската война - 1936“.

През 1937 година Дали посещава Харпо Маркс в Холивуд по повод написването на сценария за „Giraffes on Horseback Salad“. Написва „Метаморфозите на Нарцис“. Прави три пътувания до Италия, където изучава Андреа Паладио и се вдъхновява от ренесансовите и бароковите живописци. Дизайнер е на дрехи и шапки за Елза Шапарели.

През 1938 г. Дали се среща със Зигмунд Фройд благодарение на Стефан Цвайг. Фройд е вече болен по това време и Дали прави много портрети на известния психоаналитик. През септември 1938 г. Салвадор Дали е поканен от Коко Шанел в къщата ѝ „Ла Пауса“ на Френската Ривиера. Там той рисува множество картини, които по-късно излага в галерията на Жулиен Леви в Ню Йорк. В края на 20-ти век, „Ла Пауса“ е частично възпроизведена в музея на изкуствата в Далас, за да прибере и част от оригиналните мебели на къщата на Шанел.

Също така, през 1938 г. Дали представя „Дъждовно такси“, триизмерно произведение на изкуството, състоящо се от истински автомобил с два манекена в него. Най-напред е показано в галерията по изящни изкуства в Париж на интернационалното изложение на сюрреализма, организирано от Андре Бретон и Пол Елюар. Експозицията е проектирана от художника Марсел Дюшан, който също така служи като домакин.

През 1939 г. Андре Бретон измисля уронващия псевдоним „Avida Dollars“, анаграма на Салвадор Дали, както и фонетично представяне на френското avide à dollars, което може да се преведе като жаден за долари. Това е подигравателно название, което има за задача да покаже нарастващата комерсиализация на творчеството на Дали, както и да наведе на мисълта, че Дали иска себевъзвеличаване посредством слава и богатство. Някои сюрреалисти отсега нататък ще продължат да се изказват отрицателно или критично към Дали до момента на смъртта му и дори след това.

През 1940 г. докато Втората световна война разкъсва Европа, Дали и Гала се оттеглят в Съединените щати малко преди нацистката инвазия, където живеят в продължение на осем години. Те успяват да избягат, тъй като на 20 юни 1940 г. са им издадени визи от Аристид де Соуса Мендес, португалски консул в Бордо, Франция. Салвадор и Гала Дали преминават в Португалия и впоследствие от Лисабон до Ню Йорк през август 1940 година. Пристигането на Дали в Ню Йорк е един от катализаторите в развитието на този град като център на световното изкуство в следвоенните години. През тези 8 години, Дали не престава да пише.

През 1941 г. Дали изготвя сценарий за филм на Жан Габен, наречен „Лунен прилив“. През 1942 г. той публикува своята романизирана автобиография, „Тайният живот на Салвадор Дали“. Той пише каталози за своите изложби. Там той атакува някои често използвани сюрреалистични техники. Той също така написва роман, публикуван през 1944 г. за моден салон за леки автомобили. В резултат на това Едуин Кокс напечатва рисунка в „The Miami Herald“, изобразяваща Дали, който облича автомобил във вечерна рокля. През 1943 г. прави своята първа колекция бижута за дук Де Вердура. През 1946 г. работи с Уолт Дисни върху проект за анимационен филм, озаглавен „Дестино“, който е реализиран 57 години по-късно. В същата година илюстрира „Дон Кихот“ и „Макбет“ и прави декори за филма на Алфред Хичкок „Омагьосан“. През 1950 г. излага „Изкушението на Свети Антоний“ в Института Карнеги в Питсбърг.

Също така в „Тайният живот на Салвадор Дали“ Дали обяснява, че се разделя с Луис Бунюел, тъй като последният е комунист и атеист. Бунюел е уволнен (или подава оставка) от позицията си в Музея на модерното изкуство, след което се завръща в Холивуд, където работи в отдела за дублиране на Уорнър Брадърс от 1942 до 1946 г. В автобиографията си от 1982 г. („Моят последен дъх“, 1983 г.) Бунюел пише, че през годините е отхвърлял опитите на Дали за постигане на помирение.

От 1949 г. нататък Дали прекарва останалите си години в Каталуния. През 1959 г. Андре Бретон организира изложба, наречена „Почит към сюрреализма“, по случай четиридесетата годишнина на сюрреализма, който съдържа творби на Дали, Хуан Миро, Енрике Табара и Еухенио Гранел. Бретон яростно се противопоставя на включването на Сикстинската мадона на Дали в Международната изложба на сюрреализма в Ню Йорк следващата година.

В края на кариерата си Дали не се ограничава само с живописта, но експериментира с много необичайни или нови медии и процеси. Много от произведенията му са вградени оптични илюзии, отрицателно пространство, визуални каламбури и други визуални ефекти. Той също така експериментира с поантилизъм и стереоскопични изображения. Той е сред първите художници, които използват холография по художествен начин. През 1972 г. галерията „Нийдлър“ в Ню Йорк излага холограмите на Дали. В края на живота му млади художници като Анди Уорхол провъзгласяват името му като оказало важно влияние върху поп арта.

Дали също проявява силен интерес в областта на природните науки и математиката. Това се проявява в няколко от картините му, особено от 1950-те години, в които той рисува своите предмети като форми, съставени от рог на носорог. Според него рогът на носорога означава божествена геометрия, защото тя расте в логаритмична спирала. Той също така свързва носорога с целомъдрие и Дева Мария. Дали е очарован от ДНК и 4-мерния куб; на разгръщането на хиперкуб е включено в картината Разпятието.

След Втората световна война творчеството на Дали носи отличителните белези на техническа виртуозност и засилване на интереса в областта на оптичните ефекти, науката и религията. Той става все по-вярващ католик, а в същото време той е бил вдъхновен от шока от Хирошима и зората на атомния век. Затова Дали нарича този период „ядрен мистицизъм“. В картини като „Мадоната от Порт Лигат“ (първата версия) (1949 г.) и „Корпус хиоеркуб“ (1954 г.), Дали се опитва да синтезира християнската иконография с изображения на материалното разпадане, вдъхновен от ядрената физика. От този период са такива забележителни творби като „Гарата на Перпинян“ (1965 г.) и „Халюциногенният тореадор“ (1968 – 70 г.). Има важна ретроспективна изложба в музея „Бойманс-ван Бюнинген“ в Ротердам. През 1958 г. пише „Anti-Matter Manifesto“ и Дали и Гала сключват нов, този път църковен брак, в Жирона, Испания.

През 1960 г. Дали започва работа над театър-музей Дали в родния си град Фигерас. Това е неговият най-голям самостоятелен проект, който запълва по-голямата част от времето и енергията му до 1974 г., когато е открит. През 1964 г. Салвадор Дали е награден с едно от най-големите отличия в Испания – Големия кръст на Изабела Католичката. Публикува „Дневникът на един гений“, продължение на автобиографията му. През 1965 г. той създава своята първа значима скулптура – „Бюст на Данте“. Прави поредица илюстрации за ново издание на библията. Рисува „Апотеозът на долара“ и публикува „Отворено писмо до Салвадор Дали“. Прави изложба в Галерията за модерно изкуство в Колумбовия фонтан, Ню Йорк – голяма ретроспектива, включваща 370 творби, включително цялата колекция на Рейнолдс Морз.

През 1968 г. Дали  заснима поредица хумористични телевизионни реклами за шоколадовите изделия Ланвин. През 1973 г. BBC заснима в Порт Лигат филма „Здравей, Дали!“. През 1976 година излиза книгата „Неописуемите признания на Салвадор Дали“, през 1978 г. той излага първата си хиперстереоскопична картина „Дали повдига кожата на Средиземно море, за да покаже на Гала раждането на Венера“ в музея „Соломон Гугенхайм“ в Ню Йорк.
През 1979 г. става член на Френската академия на изящните изкуства. Прави голяма ретроспективна изложба в центъра Жорж Помпиду в Париж. През 1982 г.испанският крал Хуан Карлос удостоява Дали с титлата маркиз на Пубол.

На 10 юни 1982 г. съпругата му Гала почива и Дали губи до голяма степен желанието си за живот. Започва целенасочено да обезводнява организма си – може би опит за самоубийство или желание да изпадне в летаргия като някои видове животни. През 1984 г. в спалнята му в замъка Пубол избухва пожар при неизяснени обстоятелства, но Дали е спасен, макар и с тежки изгаряния, и се завръща във Фигерас.

Умира в родния си град на 23 януари 1989 г. от сърдечна недостатъчност. Погребан е в криптата на своя театър-музей във Фигерас.



Това е домашния любимец на Салвадор Дали - мравояд. Дали излиза от метрото с него, годината е 1969 г., градът - Париж. Ексцентричният художник често е разхождал любимеца си на златна каишка из улиците на Париж и го е водел по светски приеми.






Салвадор Дали е имал два оцелота (хищник от семейство котки) – Бабу и Буба. На неговите пътувания винаги го придружава поне един от тях. Според един слух Дали посетих Художествената галерия в Париж с оцелота си Бабу. Собственикът на галерията се приближил до Дали, крещейки му "Проклета котка направи беля върху моите безценни гравюри от 17-ти век!" . Дали спокойно отговорил, че това може само да увеличи цената им.


Сюрреализмът доминира в годините след Първата световна война и оказва голямо влияние върху цялата култура, дори днешните дизайнери и модни фотографи трябва да са благодарни на Дали и съмишлениците му.

Самият Салвадор Дали с удоволствие позира като модел за портрети. Особено плодотворно е сътрудничеството му с фотографа Филип Холсман (1906-1979), направил цяла илюстрирана книга за Дали. Странните фотографии наподобяват картините на великия художник, на една от тях Дали гледа към череп, съставен от телата на седем голи девойки. На друга - "Дали атомикус" художникът е представен като ядрото на атома, около което се носят в пространството вместо електрони - стол, котки, статив с платно и вода. За да направи този кадър Холсман използва много мощни светкавици в студиото си, които му осигуряват голяма рязкост. Дали подскача в момента на снимката, в същото време трима асистенти подхвърлят котки, а четвърти плиска вода, която от бързата скорост стои като замръзнала във въздуха… За тази снимка, фотографът е направил 28 дубъла!


 26-годишният Салвадор Дали в Кадакес. Испания. 1930


 1925. Федерико Гарсия Лорка и Салвадор Дали.


 1969. Париж - Джон Ленън и Дали



 Снимка на Charles Hewitt. 1955


 Снимка на Charles Hewitt. 1955


 Снимка на Charles Hewitt. 1955


 Снимка на Charles Hewitt. 1955


 Снимка на Charles Hewitt. 1955


 Снимка на Charles Hewitt. 1955


 Снимка на Charles Hewitt


 Снимка на Charles Hewitt


 Около 1950 год.


 1972 год.


 Снимка на Helmut Newton, Мотел Мерице, Париж, 1973


 Снимка на Helmut Newton


 Снимка на Irving Penn. 1947


 Снимка на Marc Riboud


Снимка на Philipe Halsman


Снимка на Philipe Halsman

 
Снимка на Philipe Halsman


 Снимка на Philipe Halsman


 Снимка на Philipe Halsman


 Снимка на Philipe Halsman


 Снимка на Philipe Halsman


 Снимка на Philipe Halsman


 Снимка на Philipe Halsman


 Снимка на Philipe Halsman


 Снимка на Philipe Halsman


 Снимка на Philipe Halsman


 Снимка на Philipe Halsman


 Снимка на Philipe Halsman


Снимка на Гала и Салвадор Дали, докато художникът създава едно от произведенията си през 1947 год.


 Салвадор и Гала Дали в Кадакес. Снимка на Charles Hewitt, 1955


Салвадор Дали на покрива в дома си в Кадакес на испанския Коста Брава, 1955. Снимка на Charles Hewitt.


 Снимка на Marc Riboud



 Салвадор Дали чете своята биография, 6 май 1959 год.


Салвадор Дали, "скромността" му е защитена само от звезда, разговаряйки с Хуан Фигерус по скалите близо до дома му в Кадакес, 1955. Снимка на Charles Hewitt.



 Снимка на Charles Hewitt. 1955


Салвадор Дали в кожено палто, стоящ до косматения му Фолксваген (първоначално създаден от Фердинанд Порше), около 1970


 Салвадор Дали на сцената на филма Spellbound, 1945


 Салвадор и Гала


 Салвадор и Гала


 Анатолий Карпов и Салвадор Дали. Ню Йорк, 1979


 Дали и Гала


 Дали през 1939


 Коко Шанел и близкият й приятел Салвадор Дали.


 Мен Рей и Салвадор Дали през 1934 година в Париж, фотография от Карл ван Вехтен


Париж, 1933. От ляво направо Тристан Тцара, Пол Елюар, Андре Бретон, Жан Арп, Салвадор Дали, Ив Танги, Макс Ернст, Рене Кревел, Мен Рей


 Салвадор Дали и Гала


 Дали през 1930-те


 Салвадор Дали във вътрешния двор на неговия театър-музей. Испания, Фигерас, 1975


Салвадор Дали рисува картината "Лицето на войната". 1940.


 Салвадор Дали и Коко Шанел. Перекур, 1938


 Салвадор Дали и Фрида Кало


 1954 год. Снимка на Philipe Halsman


 Снимка от Карл ван Вехтен, 29 ноември 1939 г.


 Една от музите на Дали в средата на 60-те години, очарователната Француаз Арди


 Дали и Француаз Арди


 Дали и Француаз Арди


 Дали и Француаз Арди


 Дали и Француаз Арди


 Дали и Француаз Арди




















Няма коментари:

Публикуване на коментар

Представена публикация:

Йордан Йорданов-Юри

Популярни публикации: