Йордан Йорданов е роден в София на 28.06.1940 г. и умира там на
1.09.2009 г. Завършва гимназия, а по-късно и средно специално училище по
полиграфия и фотография в родния си град. Един от най-добрите
съвременни български фотографи, автор на множество фотографски
попадения, тематични поредици и проекти, снимани в последните няколко
десетилетия, уловил с характерния си авторски почерк лица и естетически
акценти, заслужаващи да останат част от визуалната култура и наследство
не само на онези, които са го познавали отблизо.
Няколко думи на Иво Хаджимишев по повод кончината на фотографа:
''Той беше един от могъщите ледоразбивачи, променили облика на
българската фотография в естетическо и идейно отношение, следвайки Петър
Божков, Николай Попов, Илия Зиновиев, Димитър Сибирски, които с
безспорния си талант и силни изображения извоюваха място на българската
художествена фотография на световните форуми и успоредно с това
създадоха условията, за да се възпита по-младото поколение, което
навлизаше във фотографията в края на 60-те и началото на 70-те години на
ХХ век.
Йордан Йорданов или Юри, както всички го наричахме, не шумеше около себе си.
Преди двадесетина години мълчаливо и без да отстъпи, беше провел своите
битки в онова сложно за истинския свободомислещ артист време.
Той беше победителят, осъден на бедност, защото остана докрай верен на
своите разбирания за силната, неподправена, човешка - наглед
‛обикновена‛ – черно-бяла фотография.
Той е един от българските
фотографи, живели и работили активно преди промените през 1989 г.,,
които не направиха нито един естетически и морален компромис в името на
‛кариерата‛ и по-удобното място в онова парцелирано по други принципи
общество.''
По-важните му изложби, отличия и участия са: Златен
медал, получен в гр. Мюнстер през 1970 г., Златен медал от Биеналето на
българската фотография в София през 1983 г. и Голямата награда на това
Биенале през 1987 г. Самостоятелни изложби в Благоевград през 1980 г.; в
Мюнхен, Галерия “Занго”, 1988 г.; в Токио, Галерия “Шадаи”, 1989 г.;
както и на ФОТОФЕСТ, Хюстън, 1990 г. Представяне на поредицата
“Български затвори” в галерия “Макта”, София, 1996 г. Самостоятелни
изложби във Варна през 1997 г., в Пловдив и в Цюрих през 2000 г.
Авторска изложба “L’envers et l’endroit” (“Лице и опако”) във Френския
културен институт в София, 1998 г. Изпълнение на фотографски проекти,
финансирани от швейцарската фондация “PRO HELVETIA” – “Български
затвори” (1994), “Албания днес” (1995) и “Монголия” (1998), довели до
три специални документални поредици. Финалист на “Mother Jones”,
Международния фонд за документална фотография, Сан Франциско, 1995 г.;
както и в ABV Competition: “Какво е знание?”, Цюрих, 2000 г. Награда за
социална фотография на KODAK Competition, НДК, София, 2001 г., и други.
Фотографии на Йордан Йорданов – Юри са представени в колекциите на
фотографския отдел на Парижката национална библиотека, Галерия “Занго” в
Мюнхен, Института по политехника в Токио, Елисейския музей в Лозана,
Музея за изящни изкуства в Хюстън, Националната художествена галерия в
София и в частни колекции.
Фрагментите, които следват, са взети в голямата си част от ръкописни бележки, спомени, размисли на фотографа.
6.10.1983 г. – четвъртък
Лабораторният процес е верига от отделни фази и грешката в една
единствена се отразява на резултата. Човешкото лице е резултат на
подобен процес, с различни структури, но и в двата случая резултатът
винаги е налице, независимо добър или лош.
3.02.1989 г., София
През 1976 г. посетих подбалканско селце и за първи път осъзнах
значението и смисъла на автентичността – лица и картини, запазили
патината на времето. Година след това незначителна поръчка ме запрати в
най-южните райони на страната. Села, на път да се сгромолясат;
обитателите, хора на пределна възраст, непосредствени, сърцати,
деликатно любознателни, искрени, поразително скромни и потискащо
самотни, брояха се на пръсти.
По-късно приятели ме “срещнаха” с
родопско село на 1200 м надморска височина, в което традиционните форми
на труд – коситба, животновъдство, отглеждане на картофи, [както и]
близостта на града, обезпечаващ работа за младите, бяха съхранили
жизнения ритъм и удоволствието от живота.
Изразът “околна среда” е
нелеп. Съществува единствено природа, която диша и пулсира. И ако
възнамеряваме да водим равноправно партньорство, следва да гледаме на
нея като част от нашата душевна среда, което означава да сме готови да
понесем лишения и загуби.
май 1989 г.
Никой не е в
състояние да ми попречи да наблюдавам звездите по здрач, морето по
изгрев, снежинките през запотеното стъкло. Удоволствието е в това да
правиш, което искаш да правиш. Фотографията стимулира това право с пълна
сила.
4.04.1990 г. – сряда
Шумът от вълните е като
психиката на човека на човека – тайнствен, обезпокояващ, неизследван
докрай, галещ слуха, въпросителен, сияйно привличащ, смазващо потискащ,
влудяващо жизнерадостен.
Не укорявай! Има огромен смисъл в човешката
плахост (спотаена агресия), защото хвърля доза на съмнение върху
трофейния героизъм.
Нашето съществуване се осмисля от факта, че
светът продължава да е загадка. Добрата снимка е или причина, или
следствие, рядко и двете заедно. Огледалният образ на даден предмет
прави излишно присъствието на самия предмет в кадъра.
Фотографът,
изследващ поведението на човека, неговите жестове и мимика, промените в
израза на лицето, едва доловимите реакции, формира качества, сродни с
тези на психолога. Това е от особена полза при изграждането на верни и
убедителни образи / “фото фрази”. Режисьори като Трюфо и Бертолучи
(“Последният император”) защитиха блестящо тъкмо това, и не само те.
18.04.1990 г.
Фотографията е послание, което предполага достъпност, бърз и недвусмислен “прочит”, известна символика, лаконичност.
19.04.1990 г. – четвъртък
Ние сме на крачка от душевно страдащите, а гледаме на тях от километри.
Не е въпрос да отгледаш някого, а да го приютиш и приласкаеш с любов и с
цялата си душа, да му помогнеш според силите си да се развие и,
най-важното, да го освободиш! Да няма входове, а изходи към света!
“- Влез ти, който влизаш с добри намерения!”
иточник:
в.Култура
http://www.eurochicago.com/
