История на светлописа по години

  

Ето и малко история на светлописа по години!!!

VIII в. Ябир Ибн Хаям отбелязва в една хроника, че сребърният нитрат потъмнява под действието на светлината и губи лечебните си свойства.
XV в. Леонардо Да Винчи описва принципа на камера обскура - светлоизолирано пространство, в което светлинните лъчи преминават през малък отвор и проектират предметите намиращи се отвън.
1727 г. И. Шулце за първи път съчетава двата принципа и открива принципа на рисуване със светлина върху светлочувствителен материал.
1737 - 1802 г. Хело, Шеле, Веджвуд - правят първата светлочувствителна хартия, напоена със сребърен нитрат. Способът обаче не може да се прилага на практика, защото още не е открит начин за фиксиране на изображението.
1813 г. Дж.Н. Ниепс започва опити за светлопис с помощта на лигографски камък и оловна плоча, покрита с лак, нарича своето изобретение хелиография. Три години по-късно приспособява към камера обскура проста сферична леща и увеличава рязкостта на изображението с ирисова диафрагма.
1824 г. Дагер прави експерименти за фиксиране на изображението.
1829 г. Ниепс се сближава с художника Жан Луи Дагер. Като художник той не може да се похвали с някакви особени успехи, но в главата му отдавна се върти мисълта да накара светлината да рисува вместо него. Десет години по-късно Дагер и синът на Ниепс - Изидор правят съвместно предприятие и предлагат фотографски процес, който получава името дагеротипия. Доктор Дрепер научава за откритието и решава да направи портретна снимка. Не е лесно да се направи подобно нещо в онова време: необходимо е снимания човек да стои неподвижно повече от 20 минути. Но въпреки това опитът се оказва сполучлив - снимката излиза добра.
1835 г. Талбот прави първата снимка на хартия. Четири години по-късно той описва метода за фиксиране на изображението и регистрира в Лондонското Кралско общество своето изобретение. В същата година във Франция Академията на Науките признава дагеротипията и отпуска пожизнени пенсии на Дагер и Исидор Ниепс.
1840 г. Създадена е първата фотокамера "Сеге" с кожени приспособления за корекция на фокуса. Тя тежи 14 килограма. На следващата година и Фойхтландер конструира конусообразна, метална камера за дагеротипия, с обектив и преносим статив. За да се направи снимка с нея е необходимо при слънчева светлина експонацията да е около минута, а в мрачно време 3-4 минути.
1844 г. Талбот издава книгата "Моливът на Природата" илюстрирана с фотографии, получени по неговия способ.
1847 г. С.Л Левицки за първи път конструира камера с мех, за фокусиране.
1848 г. Клод измися най-съвършената апаратура, светломер за дагеротипния процес.
1855 г. Д. К. Максуел прави експерименти свързани с цветната фотография. След шест години опити, той доказва, че е възможно да се получат естествени цветове по метода на наслагването на три отделни слоя - червен, зелен и син.
1857 г. Петцвал и Дитхер конструират първия пейзажен обектив, наречен - ортоскоп.
1865 г. Патвен прави цветно изображение на хартия с нетрайни оцветители.
1868 г. Обернетер започва фабрично производство на фотохартия.
1873 г. Кенет получава английски патент за производството на желатинови фото плаки, размекнати, те се нанасяли върху стъклена подложка.
1878 г. На изложението в Париж е показана стереокамера и е отличена със бронзов медал
1883 г. Шльотергрос патентова апарат за тиражиране на изображенията.
1884 г. Истман прави машина за производство на фотохартия и слага началото на фотоемулсионната промишленост. Пет години по-късно пуска на пазара първата джобна камера с навита на ролка светлочувствителна хартия за 100 снимки.
1891 г. Богиш открива приложението на ментол, глицерин и амидол в процеса на появяване.
1893 г. В Берлин е създадено акционерното дружество "Агфа", за производство на светлочувствителни материали.
1900 г. Истман пуска на пазара панорамна камера с въртящ се обектив и затвор, позволяваща да се правят моментални снимки.
1901 г. Основана e фирмата "Истмън-Кодак"
1904 г. Поповицки патентова огледален обектив.
1904 г. Пусната е в производство растерна фотохартия във фабриката на братя Люмиер в Лион. Това предприятие за суха фотохартия е създадено от техния баща през 1882 г.
1907 г. Братя Люмиер произвеждат хартия "Автохром" с трицветен растер, намиращ се под панхроматичния слой.
1907 г. Смит и Меркенс разработват цветната фотохартия "Утоколор"
1907 г. Пайпър усъвършенства броммасления процес, като го издигна на стадий, представляващ интерес за художествената фотография.
1909-1911 г. Г. Фишер открива елементите за цветното проявяване и предлага схема за направата на цветни многослойни фотоматериали.
1917 г. В резултат на сливането на три големи хирми (Tokyo Keiki Seisaku-sho's optical division, Iwaki Glass Seisaku-sho и Fujii Lens Seizo-sho) е създадена компанията Japan Optical Co. (впоследствие става фирма Nikon)
1919 - 1925 г. В лабораториите "Истмън-Кодак" е синтезиран светлочувствителен материал, реагиращ на близки до инфрачервените лъчи.
1923 г. Фирмата "Агфа" започнва производство на филмови ленти "Агфаколор" с трицветен растер.
1923-1928 г. Фирма "Ролей" (съществуваща от 1920 г. В Германия) пуска на пазара двуобективните апарати "Ролейдоскоп" и "Ролейфлекс".
1923-1925 г. Фирма "Истмън-Кодак" патентова сгъваеми фотоапарати.
1924 г. Фирма "Лейтц" първа в света пуска в производство 35-милиметрови малкоформатни апарати.
1928 г. В Осака - Япония е основана фирмата Минолта, която през следващата година пуска на пазара своята първа камера.
1929 г. Създаден е френският филиал на фирма "Кодак" - към него е създадена и научно-изследователска лаборатория; предната година е създадена такава лаборатория и в английският филиал "Кодак-Гароу".
1934 г. Въведена е немската система за светлочувствителност ДИН.
1934 г. Току що създадената фирма Canon (тогава още Kwanon) пуска на пазара първата 35-мм далекомерна камера с щорен затвор, вариант на известния модел на "Лайка".
1935 г. Фирмата «Кодак» представя първия в света цветен негатив.
1936 г. Е. Бир прибавя органични стабилизатори, удължаващи времето за съхранение на фотоматериалите
1938 г. Карлсон патентова електро-фотографски метод за печат на изображения, нарича го ксерография.
1940 г. Създаден е светломер ГОИ - строго стандартизиран.
1941 г. Фирмата «Агфа» предлага негативно-позитивен процес в цветната фотография и показва първия цветен игрален филм.
1947 - 1950 - Масово навлизат цветни фото и кино материали.
1947 г. Въведена е американската система АСА, модернизирана през 1960 г.
1947 г. Е. Ленд разработва черно-бял едностепенен процес Роlaroid Land.
1950 г. Фирмата "Дюпон" заменя желатина в негативите и диапозитивите със синтетичен полимер
1972 г. Texas Instruments патентова електронна камера без филм.
1973-1980 Кодак прави разработки на сензори за цифрово преобразуване на светлината.
1981 г. - Японската фирма Сони разпространява първата в света комерсиална камера Сони - Мавика. Тя има резолюция 0.7 мегапиксела, а картините се записват на флопи дискета.
1986 г. е пуснат е на пазара първия 1-мегапискелен сензор, което за онези години е направо революционно. През следващата година пак Кодак пуска на пазара седем продукта за запис, съхранение, обработка, пренос и отпечатване на цифрови изображения.
1990 г. - Кодак развива фото система и предлага първия световен стандарт за определяне на цветовете в дигитална среда, за компютри и периферия.
1991 - Кодак прави първата професионално насочена към фотожурналистите цифрова камера. Тя е в тяло на Никон Ф 3, оборудвана с 1.3 мегапикселен сензор от Кодак.
1994 - е пусната на пазара първата камера за масова употреба от Епъл - Куиктайм 100 - с възможност за връзка с компютър, чрез сериен кабел.
1995 - фирмата Касио създава първата цифрова камера с LCD монитор - QV 11, на следващата година и Сони пуска на пазара своята Сайбършот
1995-1998 г. Кодак се включва агресивно в кампанията за развиване на цифровите технологии. Съвместно с Ай Би Ем прави първата в света мрежа за предаване на картини, базирана на интернет. Фирмата Хюлет-Пакард пък създава първата цветна глава за мастиленоструйни принтери.
2002 г. Фирмата Сигма, която е известна с производството на обективи за други марки апарати пуска на пазара фотокамера с принципно нов тип матрица - Фовеон. За разлика от CCD матриците, които са еднослойни и една цветна точка се образува от три съседни фотодиода, новият тип матрица е съставена от три слоя и всеки фотодиод прави една цветна точка. Изображението е по-чисто и рязко, а динамиката по-висок

Първите български фотографи

Атанас Йованович Роден във Враца (1817 – 1899). На 13 години остава без баща и отива при вуйчо си в Белград да работи като терзия. През 1832 г. постъпва като букволеар в новооткритата сръбска държавна печатница. Проявява влечение към гравьорство и рисуване и е изпратен да учи в художествената гимназия във Виена. През 1839 г. е един от първите във Виена и Югоисточна европа, които се запознават с фотографията-дагеротипия, а по-късно и с талботипията.

Анастас Карастоянов Роден в Самоков (1822 – 1880). Фотограф и художник, зограф и гравьор. Син на първия български печатар Никола Карастоянов. През 1863 г. усвоява фотографията и до края на живота си е един от най-изявение български възрожденски фотографи.

Тома Хитров Роден в Ловеч (1840 – 1906). Участник в Белградската легия, помощник-войвода в четата на Филип Тотю, опълченец, участник в боевете при Шипка, Шейново и Стара Загора и в Сръбско-българската война през 1885 г. Извесно време е съдружник с чеха фотограф Йосиф Будеш във фирмата „Славянска светлописница”.

Георги Данчов Роден в Чирпан (1846 – 1908). Фотограф и художник, зограф и литаграф, революционер, член на Чирпанския революционен комитет, заточеник в Деарбекир, активен деец по Съединението на Северна и Южна България (1885), издател, редактор и журналист, народен представител и обществен деятел.
Георги Ст. Георгиев Роден в Казанлък (1881 – 1956). Един от най-изтъкнатите фотодеятели и пръв теоретик на фотоизкуството в България. Член на първото фотографско дружество в България (1897). Основател на Българския фотоклуб през 1920 г. и на първото у нас Държавно полувисше училище по фотография и кинематография (1952). Главен инструктор по художествена фотография към ДП „Българска фотография” (1953 – 1956), лектор и преподавател, ръководител на курсове по фотография, участник в множество международни изложби, автор на редица трудове и публикации.

Бончо Карастоянов Роден в София (1899 – 1962). През 1920 г. следва фотохимия във висшето училище по технически науки в Шарлотенбург – Берлин. След завършването му стажува в най-големите фотоателиета в Берлин. През 1927 г. се завръща в България, става член на Българския фотоклуб и открива самостоятелно фотоателие в София.
Пенчо Балкански Роден в с Ломец, Троянско (1908 – 1986), където и протича детсвото му в лишения и незгоди. Фотография усвоява при брат си в Троян. През 1923 г. отива в София и учи фотография при известния столичен фотограф Борис Блъсков. Постъпва в художествената академия, а след завършването й открива самостоятелно фото ателие „Фото луна” и постига забележителни успехи в художествения фотопортрет.

Владимир Димчев Роден в Стара Загора (1899 – 1979). С фотография се занимава от 18 годишна възраст. През 1951 г. е един от първите, удостоени със званието „фотограф-художник”, а през 1977 г. е носител на най-високото отличие ХонЕФИАП на международната федерация по фотоизкуство. Той е един от основателите на Държавния фотоархив (Национална фотоагенция). Автор на множество книги и изложби.

Арх. Николай Попов Роден в София (1914 – 1973). С изключителен успех участва в международните салони в Бордо, Лондон, Загреб, Будапеща, Белгия и Италия. Негови авторски изложби бяха показани в много европейски страни и издигнаха престижа на българското фотографско изкуство.
Димитър Сибирски Роден в София (1927 – 1972). От 1960 г. се занимава с фотография и сътрудничи на няколко вестници и списания. Участва в над 200 международни изложби и конкурси на петте континента. Носител на множество медали, дипломи и награди. Участва в изложбата „Първите 10 европейски фотографи” през 1970 г.
източник - "Разговор за фотографията" от Петър Боев; Фото Форум. 

 

Първата снимка на слънцето. Заснета е чрез дагеротипен процес от френски физици на 2 април 1845 г.

Първата новинарска снимка. Името на фотожурналиста остава неизвестно. Използван е дагеротип, а годината на заснемане е 1847. Използвана е в новините и показва мъж, арестуван във Франция.

Първото фото от дивата природа публикувано в сп. "Нешънъл Джиографик"1926 година.

Първата дигитална снимка. Тя е направена през 1957 г., почти 20 години преди инженер на "Кодак" да изобрети дигиталния фотоапарат. Снимката е сканиране на кадър, заснет на филм. Детето на снимката е синът на създателя й Ръсел Кирш, а резолюцията била 176×176 - квадратна снимка, каквито днес правим в Instagram.

 Първата снимка на светкавица. 1882 г., Уилям Дженингс

 Това е първото трайно изображение в света. Тя е дело на Жозеф Нисефор Ниепс и се нарича „Изглед от прозореца от Льо Гра“, кръстена на едноименното френско имение, откъдето е заснета. Най-старата фотография е снимана през 1826 г. с примитивна камера обскура, а за плака фотографът използвал полирана калаево-оловна плочка, покрита с нефтен дериват.

Първата снимка на човек. Виждате ли го? Той се явява в един от първите кадри на Луи Дагер. През 1838 г. с технологията си за дагеротип той прави първата снимка с образ на човека. Ако се вгледате внимателно, на ъгъла на булеварда ще видите мъжа с вдигнат крак. Може би в този момент почиства обувките си?

Първата снимка на Луната. Тя е дело на Джон Дрейпър и е направена през март 1840 г. Направена е с дагеротип, който Дрейпър взел назаем от обсерваторията си в Нюйоркския университет. Тя е един от много увредените с времето, но все пак съхранени кадри от историята на фотографията.

Първата снимка. Това е тя. Заснета е през 1826 г. от Жозеф Никифор Ниепс, от прозорците във високите етажи на имението му в Бургундия, Франция. Създадена е благодарение на процес на име хелиография. Хелиографът е уред, който служи за определяне продължителността на слънчевото греене и работи на няколко принципа: 1.) фотохимично дейсвие на слънчевата светлина върху светлочувствителна хартия-хелиограф на Джордан; 2.) топлинно действие на слънчевата радиация-хелиограф тип “Камбъл-Стокс” и тип “Меринг-Марвин”; 3.) фотоелектрично регистриране на слънчевото греене-по Бюрото за времето в САЩ.

Първата президентска снимка. Заснета през 1843 г., тя изобразява шестия президент на Америка Джон Куинси Адамс.

 

Първа снимка на космоса е направен от борда на V-2 ракета на 24 октомври 1946 година. Снимката показва Мексико. Ракетата е изстреляна от американците.

Първата истинска цветна снимка на реални обекти „Пейзаж от Южна Франция“ – Луи Дюко дю Орон през 1877 г., годината.

Първата цветна снимка, направена от физика Джеймс Кларк Максуел през 1861 година.

Значително по-качествен е кадърът, заснет от Джеймс Уолес Блейк над Бостън през 1860 г.

През 1825 г., годината Жозеф Нисефор Ниепс прави тази снимка от обикновена гравюра. Това, разбира се, не е снимка, а хелиография, но е важен момент по пътя на истинските фотографски изображения. От 2002 година снимката принадлежи на Френската национална библиотека.

Датираща от 1893 г., това е най-старата снимка, заснета в професионално фото студио. Мястото и авторът е неизвестен.

Първата въздушна снимка, направена през 1858 г. от Гаспар Феликс Турнашон. Градът е Париж

Първи кадър, запечатал встъпване в длъжност на президент. Снимката е направена през 1864 г., по време на второто встъпването в длъжност на Ейбрахам Линкълн

Първият портрет на човек е автопортрет на американския изобретател и фотограф Робърт Корнелиус. Точната дата на снимката не е известна, но е не по-късно от средата на есента на 1839 година

1865 година – първата подводна снимка, направена от Уилям Томсън (на снимката) в Обединеното кралство.

Първата фотографска снимка на българи - възрожденецът Тодор Минков и майка му (1842-43 г.)

Първата военна снимка принадлежи на британеца Роджър Фентън. Един от основателите на фотографското изкуство заснема около 300 кадъра от Кринската война през 1855 г. Това е първият сред тях.

Първата жена, която се появява на снимки – Дороти Дрейпър, снимана от брат си – известени американски фотограф на име Джон Дрейпър. Между другото, през същата година, 1839.

История на фотографската камера