Нощна фотография

Широко разпространена заблуда сред повечето начинаещи любители на фотографията е, че за да снимат впечатляващи, уникални кадри, трябва непременно да се намират на впечатляващо, уникално и ново място. Обикновено в такива случаи се посочват екзотични локации като Тайланд, Хималаите, Хавай и прочее от този сорт.
Изключителни кадри обаче могат да се намерят навсякъде – в града или на улицата, на която живеете, в близкия парк или дори в собствения ви заден двор. По този повод един от най-влиятелните фотографи на нашето време – австриецът Ернст Хаас, казва следното: „Аз не искам да снимам нови неща. Искам да виждам нови неща.”
Съвременната цифрова фотография предлага огромен спектър от възможности именно за това: да виждате добре познатите, ежедневни неща по изненадващ, нов начин, да уловите детайли, форми и цветове, които невъоръженото (или нетренирано) око често пропуска, да откриете уникалното на най-неподозирани места.
Особено показателни в това отношение са два вида фото майсторство: нощната (low light) и макро (close up) фотографията. И понеже двете теми са, меко казано, обширни, днес ще си поговорим за това, как се правят снимки при наличие на минимално количество светлина или дори при привидно пълен мрак.

                                                          Обикновено дърво в двор

                                                           Същото дърво нощем                                             

 Добре познатото старо
Ако сте овладели основните на фотографското изкуство, нещата, за които ще стане дума в този текст, вероятно ще ви се сторят много познати. Боравенето с трите компонента на експозиционния триъгълник „бленда – скорост на затвора – светлочувствителност” (ISO) не е по-различно в условия с ниска или нулева осветеност – просто такива ситуации изискват повече гъвкавост и прилагането на някои алтернативни техники.
Точно както и при снимането денем, при нощната фотография ще се сблъскате с въпроси, свързани с измерване на светлината, нужна за правилното експониране на кадъра, коректното фокусиране и „вечната” битка между стойност на ISO и количеството привнесен шум.
Светкавица? Е, в краен случай…
Разбира се, първичната реакция (включително що се отнася до автоматиката на самата камера) в такива случаи е да се „добави” светлина – обикновено с помощта на вградена или външна светкавица. Разбира се, това е най-бързото и лесно решение на проблема с ниската осветеност, но дали е най-доброто? В интерес на истината повечето професионални фотографи избягват използването на светкавица при такива условия. Причината е, че ярката, бяла светлина на светкавицата тотално заличава естествената атмосфера на събитието, което снимате (например домашно парти, рок концерт, романтична вечеря на свещи в изискан ресторант). Дори по-съвършената допълнителна светкавица, способна да предложи разсеяна, отразена (и по-мека) светлина, променя драстично начина, по който изглежда заснетият кадър в сравнение с това, което виждат очите ви.
Отделно всяка светкавица има ограничен радиус на действие, простиращ се на няколко метра от снимащия. В този периметър всичко е ярко осветено, но задният план, фонът, на който е разположен обектът, често е напълно черен, без никакви детайли. Това е проблем, който може да се контролира с регулиране силата на светкавицата (в случай че камерата, която използвате, предлага такава опция, разбира се), но тогава пък може да доведе до възникването на друг неприятен ефект. Светлината от различни източници има различен цвят (цветна температура). Обикновените крушки с нажежаема жичка и свещите, да речем, хвърлят светлина с по-топли, жълто-оранжеви оттенъци. Луминесцентните и енергоспестяващите лампи доставят студена, синкавобяла светлина. Прибавете към това и ослепително яркия бял цвят на светлината от светкавицата на фотоапарата и това, което ще получите в кадър, ще е странна какофония от нюанси, ефектът от която рядко е естетически приятен.

И понеже при снимане на изкуствена светлина повечето камери срещат сериозни проблеми с коректното определяне стойността на така наречения „баланс на бялото”, колкото повече и различни източници на светлина с различен цвят има в кадър, толкова по-нереалистичен е крайният резултат, който ще получите. В случай че използвате апарат от по-висок клас, способен да снима в „суров” (RAW) формат, това не е непоправим проблем, тъй като той лесно може да се коригира с помощта на специален софтуер при последващата обработка на снимката (Camera RAW модула на Photoshop например).
Но ако снимате директно в JPG, възможностите за постпроцесинг корекция на баланса на бялото са ограничени и рискувате да приключите вечерта с куп снимки, на които хората изглеждат като бледи призраци, а всички обекти в кадър вместо в естествените си цветове са в нюанси на жълто, червено и оранжево.
Точно затова по възможност избягвайте използването на светкавица – първо, за да съхраните максимално оригиналната атмосфера на събитието, което снимате, и, второ, за да си спестите допълнителни проблеми, свръзани с коректното определяне баланса на бялото.
Дори и в привидно пълен мрак

Разбира се, тук възниква въпросът – как да снимаме, когато, от една страна, липсва достатъчно светлина, а, от друга, не е удачно да използваме светкавица? Едно от решенията на проблема е използването на по-светлосилни обективи.Днес дори много от най-актуалните модели point and shoot камери от среден и висок клас идват екипирани със страхотни обективи, способни да осигурят максимално отворена бледа от порядъка на f/1.8 до 2.8 – напълно достатъчни за снимане при ниска осветеност и разумни стойности на светлочувствителността на сензора (ISO).
Всъщност именно опцията за гъвкаво управление на този показател, която на практика всички съвременни цифрови фотоапарати предлагат, е другото възможно решение, когато светлината, на която снимате, не е достатъчна.На практика големият плюс на тази функция е, че с нейна помощ можете да определяте колко точно светлина да улавя сензорът на вашия апарат – колкото по-висока стойност на ISO използвате, толкова по-чувствителен е той. При нива от порядъка на ISO 1600 и повече можете дори да останете изненадани колко много детайли успява да улови камерата ви. Всъщност това е и една от малкото сфери на приложение, в които съвременните цифрови фотосензори превъзхождат човешкото око като зрителен инструмент – те са способни да уловят дори минимално количество светлина – например от луната и звездите нощем, в пълен мрак, и да ви осигурят добре експониран кадър.
Но понеже няма пълно щастие, и ISO като инструмент притежава определени недостатъци. Макар дигиталните матрици, използвани в повечето съвременни камери от среден и висок клас, да стават все по-съвършени с всяко следващо поколение, те продължават да страдат от един все по-добре контролиран, но уви недостатъчно овладян страничен ефект – така наречения цифров шум.
Неговите проявления често са лесно видими и обикновено представляват малки, светли, зърнести точки, които сякаш са „напръскани” по протежение на кадъра (особено в по-тъмните му области).
Причините за появата на шума са лесно обясними – сензорът във вашата камера е електронно устройство и увеличаването на чувствителността му (способността му да улавя повече светлина) води до появата на дефекти в кадъра – точно както цифровото усилване на звука изкарва на показ скрити дефекти в аудио записа – съскания, пукания, пращене.
Добрата новина е, че технологията използвана от дигиталните камери през последните няколко години, напредна неимоверно много и днес те се справят изненадващо добре с контрола на цифровия шум. Всъщност един модерен DSLR или компактен апарат със сменяема оптика спокойно борави с нива на ISO до 1600, без да влошава качеството на снимките до степен на неизползваемост. Всъщност, що се отнася до нощните кадри, наличието на малко шум понякога придава артистична стойност на снимката и ефектът от него вместо пагубен е естетически приятен.
Ако пък не ви допада „зърнестият” изглед на кадъра, винаги можете да го обработите допълнително и да премахнете почти изцяло шума на етап постпроцесинг с Photoshop, да речем. Имайте все пак предвид и факта, че софтуерното филтриране на шума в снимката води до загуба на детайла, затова подхождайте умерено към тази операция.


Съвети за финал
Разбира се, по темата за нощните снимки може да се каже още много, безкрайно много. Снимането при ниска осветеност или привидно пълен мрак е едно изцяло самостоятелно фотографско изкуство само по себе си. Но ако отделим внимание на всеки детайл, свързан с него, рискуваме, от една страна, да превърнем замисления като „кратък” текст в роман по темата, а, от друга, да ви лишим от вълнуващата перспектива да откриете много от нещата, свързани с този вид фотография, сами, като експериментирате и опитвате нови, различни неща.
Затова на финала ще се ограничим само със скромен набор от някои чисто практически съвети и насоки, които могат да ви помогнат по-лесно и бързо да овладеете уникалното изкуство за снимане при липса на светлина и да ви насочат в правилната посока, спестявайки ви излишно лутане.

 Използвайте статив! Често, когато дори повишаването на ISO не помага (или ви принуждава да стигнете до неприемливи крайности от порядъка на ISO 3200 и по-високо), единственото ви спасение е използването на така наречените дълги експозиции. При тях затворът на апарата стои отворен много дълго време – понякога за 15, 20, 30 а и повече секунди, дори минути. Разбирате, че при това положение снимането „от ръка” е просто изключено, тъй като няма как да стоите неподвижно повече от минута. Ако опитате, резултатът ще е ужасяващо размазан и напълно неизползваем кадър. В такива случаи стативът е не просто препоръчителен, а задължителен инструмент. Нещо повече – за да намалите до минимум движението на камерата и да получите максимално резки и остри кадри, добре е да използвате дистанционен спусък за активиране на затвора. Така няма да се наложи да докосвате камерата и да я клатите излишно. Ако пък не разполагате с подобна екстра (или камерата ви не поддържа такава опция), просто активирайте така наречената самоснимачка – функция, налична във всеки съвременен цифров апарат. Настройте интервала за автоматично снимане на максималната достъпна стойност – така, когато натиснете бутона на затвора (и разклатите камерата), ще има достатъчно време вибрациите, които сте предизвикали, да утихнат и апаратът да е напълно неподвижен, когато щракне.
Фокусирайте веднъж! Обикновено, когато липсва светлина, автоматичният фокус на камерата ви ще се окаже напълно безполезен. Използването му не е невъзможно, но изисква малко изобретателност от ваша страна. Тъй като механизмът за фокусиране, който използват повечето съвременни камери, изисква наличието на светлина, когато снимате в пълен мрак, няма как да разчитате на него. Това ограничение може да бъде преодоляно по следния начин – можете да поставите до обекта си някакъв източник на светлина. Ако, да речем, снимате човек, можете да го помолите да включи за момент екрана на мобилния си телефон и да го задържи пред себе си. Така ще осигурите на камерата си светла точка, която тя да използва, за да фокусира автоматично. След като веднъж сте фокусирали, без да променяте позицията си спрямо обекта, изключете автоматичния фокус на апарата и снимайте. Така ще предотвратите възможността неволно да го активирате, след което ще ви се наложи да повторите цялата процедура отначало. Друг трик, който ще ви е полезен при подобни условия, е така нареченото заключване на фокуса. Ако, да речем, снимате нощен пейзаж, ако насочите обектива си към потъналите в мрак планини в далечината, апаратът ви вероятно ще откаже да фокусира, понеже – да, липсва му светлина. Ако обаче го насочите към блещукащите нощни светлини на града, разположен в полите им, светлината от тях, макар и слаба, ще помогне на автоматиката да фокусира. Задръжте наполовина натиснат затвора на апарата – така ще запазите фокуса „заключен”. Рекомпозирайте и снимайте целия пейзаж в широката перспектива, която сте си избрали.
Композирайте в мрака! Сигурно се чудите как точно бихте могли да композирате правилно кадъра си, след като липсва достатъчно светлина, за да могат очите ви да различат каквото и да било от заобикалящите ви предмети и обекти? Първо и преди всичко – добре е да изберете локацията за вашите нощни снимки още през деня, докато все още има достатъчно светлина. Така най-малкото ще си спестите излишно (и потенциално опасно) лутане в мрака. Второ – вярваме не сте забравили, че сензорът на вашата камера е значително по-светлочувствителен от очите ви. Това, което те възприемат като пълен мрак, е достатъчно светло за апарата. Проблемът тук е по-скоро в дългите експозиции, които ще ви се наложи да използвате. Да чакате по 30 и повече секунди (понякога и минути) за всеки кадър само за да установите впоследствие, че той не е композиран така, както бихте искали, е повече от досадно. За този проблем има бързо решение!
Много съвременни фотоапарати поддържат феноменално високи стойности на светлочувствителност от порядъка на ISO 12 800 и дори повече! Разбира се, когато снимате при подобни настройки, финалният резултат е ужасен и напълно неизползваем, но в същото време напълно достатъчен за контрол на композицията. Освен това заснемането на кадър при толкова висока стойност на ISO отнема в пъти по-малко време, отколкото когато използвате по-приемливи нива като ISO 800 или 1600. Така че спокойно можете да вдигнете светлочувствителността до максималната стойност, която позволява камерата ви, да щракнете бързо кадър или два, да коригирате композицията си (ако е необходимо) и след това да върнете избраните от вас „нормални” параметри и да заснемете окончателно снимката, която сте имали поначало на ум.
Широка бленда при малко светлина? Да, но не на всяка цена! При нощната фотография важат същите зависимости, що се отнася до така наречената дълбочина на полето, които са валидни и при по-традиционни условия (нормално ниво на осветеност). Иначе казано, ако искате целият ви кадър да е рязко на фокус, трябва да използвате по-затворена бленда – обикновено някъде в диапазона между f/8 и f/16. По-отворените стойности имат голямото предимство, че решават до голяма степен проблема с липсата на достатъчно светлина и елиминират нуждата от използване на светкавица, но в същото време скъсяват дълбочината на полето. Така че, ако снимате нощен пейзаж при бленди от порядъка на f/1.4 дo f/4, не се изненадвайте, ако значителна част от обектите в кадъра ви са размазани и дефокусирани.
Автор: Драгомир Дончев

Как да качваме снимки във Фейсбук без да губят качеството си

http://www.lifehack.bg/social-networks/facebook-photo-guide/

5 съвета при снимането на пейзажи

  

https://ikindiya.bg/tips/tips-vladimir-gergov-landscapes.html

 

Защо едни и същи места, снимани от различни хора излизат на снимките толкова различно. Нали мястото е едно и също? Само от фотоапарата ли зависи разликата и от това каква бленда и каква скорост сме нагласили? Отговорът е не, не зависи от фотоапарата и от настройките.
За да стане хубава пейзажна снимка освен бленди и скорости трябва и още малко. Няма универсална рецепта какво точно да се направи. Във всички случаи не трябва да се гледа много сериозно на готовите рецепти, защото тогава вместо добри снимки стават добри клишета. Едно от най-разпространените е, че за да стане хубава снимката трябва времето да е слънчево, снимката да е на фокус, небето да е ясно и синьо и да плуват в него пухкави бели облачета. И тогава е достатъчно само да застанеш пред обекта и да направиш щрак.
За да стане хубава снимка е необходимо време. Не можеш да направиш добър кадър от прозореца на автомобила или просто преминавайки покрай мястото. Това което човек забелязва на пръв поглед е същото, което виждат и снимат всички останали – просто туристическа регистрация, че си бил там. За да усетиш духа на мястото трябва да останеш повече време, да опознаеш обстановката. Тогава започваш да различаваш подробностите, да обръщаш внимание на детайлите, на светлината, да забелязваш, че някои съвсем обикновени неща погледнати в по-особен ракурс стават интересни.
Ето някои съвети, свързани със снимането на пейзажи:

Най-доброто време за снимане е сутрин, час два слез изгрева на слънцето (или вечер, малко преди залез). От една страна светлината е по-мека, пада странично и осветява добре обектите. От друга страна въздухът сутрин е по-чист и видимостта е по-добра. По обяд е най-неподходящото време за снимане на пейзажи, светлината пада отгоре, сенките са много неприятни и контрастите са прекалено силни. Разбира се, значение имат сезонът, географската ширина, надморската височина и т.н.
При снимане на пейзажи, ако апаратът ви позволява затворете максимално диафрагмата. По-затворената диафрагма дава по-голяма дълбочина на рязкост. Така обектите от предния, средния и задния план ще бъдат на фокус, и в кадър ви ще излязат повече детайли. Ако апаратът ви няма ръчни настройки, нагласете иконката на режим “landscape”.
Винаги е по-добре да се слага апарата на статив. Затворената диафрагма предполага по-бавни скорости на затвора. Тогава дори и най-леките трептения на ръката се отразяват на качеството на кадъра.
Когато кадрирате се водете от естествените линии на пейзажа. Внимавайте да не изкривите хоризонта, освен ако не търсите някакъв специален ракурс. Гледайте също така линията на хоризонта да не минава точно в средата на кадъра. За стандарт е прието небето да заема 3/4 или 1/4 от кадъра. Но разбира се, възможни са всякакви интепретации.
Широкоъгълната оптика не е предимство. Много хора смятат, че колкото е по-широкоъгълен обективът, толкова по-добре ще се справя с пейзажите, защото вкарва много повече от зрителното поле в кадъра. Да, това е така, но пък е за сметка на мащабите. На мен лично не ми допадат снимки на планини, снимани с широкоъгълна оптика, защото това така смалява всичко в кадъра, че човек губи представата за величието на планината. Широкоъгълната оптика има естествено приложение в някои от пейзажните кадри, но като цяло по-добър вариант са обективи близки до нормалните 50-55 mm. Ако не можете да обхванете всичко, което искате в един кадър, заснемете два, три или четири. После лесно на компютъра с подходящия софтуер ще ги сглобите в панорама, която при всички случаи ще изглежда много до-добре, отколкото един кадър, заснет със широкоъгълна оптика.
Желателно е използването на УВ и най-вече на поляризационни филтри. УВ филтърът намалява действието на ултравиолетовите лъчи, които зимата и високо в планината са толкова силни, че могат да объркат измерването на апарата и кадърът ви да излезе преекспониран. Поляризационните филтри представляват решетка, която пропуска светлината под определен ъгъл и която спира страничните лъчения. Освен че премахва някои отражения и бликове, поляризационният филтър подчертава небето и облаците, засилва контраста и естествените цветове на обектите в снимката.
“Човекът е мерило за всички неща” са казвали древните гърци. Добре е да има човешко присъствие в кадъра (вижте първата снимка). Или следи от човешко присъствие. Това помага да прецените мащабите. Иначе трудно ще различите на снимка 2 метрова от 20 метрова скала.
Мрачното време, дъждът, мъглата или чернобелия филм в апарата не са причина да се отказвате да снимате. Пейзажи стават не само в хубаво време и не само в цвят. Може от време на време да превключвате настройките на вашия цифров фотоапарат на B&W или сепия. Мога да ви уверя, че някои неща изглеждат чудесно в черно-бяло или в сепия.
Особеност при снимането на изгреви и залези е, че трябва да намалите експонацията. Както и при мрачно време. Съвременните фотоапарати имат перфектно измерване на светлината. Но те не могат да различават по смисъл, кога е светло и кога е мрачно. Те се стремят кадърът да излезе винаги добре експониран и когато е мрачно, намаляват скоростта или отварят диафрагмата, така че да пропуснат повече светлина. При заснемането на пейзажи това убива настроението, което бихме искали да предадем на снимката. Вечерни снимки излизат снимани като по обяд, липсва оня сумрак и загадъчност, който е характерен за часовете преди свечеряване. Затова е необходимо да коригираме експонацията в посока минус. Да “недоекспонираме” кадъра с 1-2 f stop-а. Което ще рече 1-2 стойности на диафрагмата към по-затворено, отколкото показва измерването на апарата или 1-2 стъпки на скоростта към по-бързо.
Ако апаратът ви няма ръчни настройки и не можете да коригирате по този начин, използвайте + и – на експонацията, дори най-евтините модели цифрови апарати имат опцията +- , с която можете да коригирате осветеността на кадъра.
източник : http://photo-forum.net/

 

Ресурси:Макрофотография

макро обективи

https://borislavkostov.wordpress.com/articles/macro-photography-bg/macro-lenses/

https://borislavkostov.wordpress.com/articles/macro-photography-bg/

Дмитрий Константинов

Ресурс:Photoshop

настройки цветно пространство

http://photocafe.bg/color-space-in-photoshop/

15 лекции по фотография на проф.Румен Георгиев

http://photo-cult.com/forum.php?c=2&t=79667
От проф. Румен Георгиев-Рум:
Роден съм през 1947г., в края на месец септември в село Бежаново, Ловешко. Занимавам се с фотография от 1960 г., от следващата година любителски и с кино. През 1971 г. завърших семестриално операторско майсторство в Москва, дипломирах се през 1973 г. Имам 4 игрални филма, десетина късометражни филма, бил съм сърежисьор и сценарист на 5 телевизионни серийни филма на историческа тематика и дори съм играл няколко епизодични роли. Имам издадени 11 книги и над сто публикувани статии. Водил съм около 40 предавания от телевизионната поредица “Екран на кинолюбителя”. Спрях да броя изложбите си, когато минаха 50 – в България, Македония, Словакия, Полша, Франция.
Годините ми като фото – и кинолюбител преминаха в Плевен. Баща ми беше художник, скулптор, сценограф на Плевенския театър. При мен меракът за рисуване постепенно премина към киното и след това към фотографията, малко по обратния път – реално първо започнах да фотографирам, но афинитетът ми тогава беше към киното – дори правех кинокамери. Е, нито една от тях не заработи, дори нямаше и лента, всичко беше така, само по чертеж. Фотографията всъщност е изобразително изкуство и е дори майка на модерните или техничните, фотографичните изкуства, при които изображението се получава с помощта на светлината. Може би, защото съм зодия Везни и филмът и фотографията си вървят почти ръка за ръка – имам периоди, в които по ред обстоятелства се занимавам основно с фотография за сметка на киното и обратното.
Скоро написах сценария за един документален филм – документален дотолкова, доколкото аз ще бъда “главният герой”, но по същество филмът е научнопопулярен сериал, в който се разказва за тайните на фотографията. Той ще следва стъпките на велики фотографи, условно, разбира се, защото не става въпрос за това плътно да се следва пъртината, отъпкана от другите. Когато казали на Дега, че някакъв млад художник приличал на някой от старите, той отвърнал “Е, човек все пак трябва да има родители!”. Аз съм се учил от седем големи имена, така че, ако трябва да назова фотография или име, то те ще бъдат най-малко седем на брой.
Снимам с Ricoh GR, който почти изпросих от фирмата. Преди известно време направих един пленер, тръгвайки пеш от Бежаново към Плевен, както баща ми навремето, когато ходеше за фотографски материали и бои. Минах от село на село с лентов Ricoh само с един обектив, след което направих един албум и го изпратих до фирмата с обяснението, че стартирам проекта “One man, one camera” и те ми предоставиха този дигитален апарат като най-близък до онзи, с който бях снимал това свое пътуване
Ако става дума за това в кой жанр съм работил най-много, то това ще бъде репортажната фотография в най-широкия смисъл на думата. Друг жанр е това, което англичаните назовават “street photography”, a французите “photographie de rue”, където не става въпрос за фотографиране на улицата и сградите, а в идиоматичен смисъл – на хората. Според категоризацията на конкурса World Press Photo, тази категория е подвид на репортаж и се нарича “daily life”, който за мен е най-удачният и понятен за всички международен термин. В една книга, издадена преди десетина години в много малък тираж, аз използвам термина “фотография на ежедневието” като най-близък по смисъл до гореизброените и най-разбираем т.е. – не на събитията, които иначе се отразяват в медиите.
От 1990 г. или дори от може би две години по-рано започнах един, така да се каже, масиран период на работа в тази посока. Имах нахалството да изпратя един мой албум до Анри Картие-Бресон в Центъра по фотография в Париж и неочаквано получих в отговор 3 албума и картичка с мини-рецензия на моя албум, който се казва “Обикновените хора”. В тази мини-рецензия се казваше, че моят албум е доказателство, че когато има внимание и сърце, човек може да направи от обикновените хора необикновени. И оттогава до една година преди неговата кончина аз периодично му изпращах и получавах съответно албуми, като четвъртия или петия албум, който получих, беше придружен от домашния му адрес, което
означаваше, че явно не съм бил чак толкова нахален, когато изпратих първия албум до него. Що се отнася до грандиозния ми албум, той е нещо като незавършената и невъзможна за завършване “Човешка комедия” на Балзак. Вярно, той е починал по-млад от мен и то доста по-млад. В моята, да я наречем фото-библия на ежедневието, съм включил множество под-теми – „Хора на път”, “Самотният човек”, “Деца играят вън”, “Обикновеният човек вкъщи”, “На сватба като на сватба”.
Последната страница от живота на обикновения човек е некрологът. Имам цял албум, който би могъл да се реализира единствено в България – само у нас един фотограф на ежедневието може да има такъв уникален естествен фон от налепени некролози. Дори в съседните балкански страни, колкото и парадоксално да звучи, няма подобна практика и некролозите са само около църквите и гробищата. Отделно изследвах паралелното битие на самия некролог – два некролога в продължение на година постепенно се разпаднаха под влияние на дъжда, снега, вятъра. Така, че аз направих едно, как да кажа, натюрмортно изследване по дати във времето.
В последно време забелязвам една тенденция към превръщане на филмовата черно-бяла фотография в елитарно изкуство, като резултат от все по-агресивното навлизане на дигиталната фотография – независимо цветна или черно-бяла – в този процес започваме да ценим доста по-високо ръчната работа. Дори във френското списание поне една трета от месечните анонси за уъркшопове е за ръчно черно-бяло копиране. Аз се занимавам едновременно с цифрова и лентова фотография и напоследък експериментирам с инфрачервена дигитална фотография, при което получих някои много добри резултати, които не могат да се наподобят с компютърна обработка. Същевременно това е финансово по-изгодният начин, тъй като този тип филми са най-скъпите. Работата по този начин обаче зависи много от това дали дигиталната камера има остатъчна чувствителност към инфрачервения спектър и как трябва да се пренастрои тя.
Никой не би могъл да каже как ще се развива или поне аз до момента не съм видял някой да се опита да направи една такава статия как би изглеждала фотографията след 10 години, защото това е просто непредсказуемо. Скоро прочетох в една книга, издадена преди 4 години и ми стана смешно, защото там се говори за високо качество от 3 мегапиксела, да не говорим за други функции на апаратите, които тогава са били на върха, а сега ги има и в найниския клас компактни камери. Цифровата революция, както някои я наричат, се равнява на преминаването от изискващите много работа ръчни мокро-колодиеви процеси към бром-сребърните сухи емулсии, при което изведнъж колосално количество хора за онова време получава евтин, лесен и достъпен начин за фотографиране. Това се получи с дигиталните нововъведения сега дори в много по-големи размери. От това обаче количеството на шедьоврите не се увеличава правопропорционално, защото когато има леснина, човек започва да мисли по-малко и това се отразява върху качеството на творбата.
Понеже имам 47 години реална практика, съм минал през всички тези технически етапи ипродължавам да работя по класическия начин и съм много строг в подбора на кадрите, дори още в самата камера. Докато много от хората, които тепърва започват да се занимават, си претъпкват дисковете с неща, в които после се оплитат. Най-важното е, че при снимането на филм го има тайнството и очакването какво и как ще излезе от него при проявяването. Да не говорим, че от година и нещо се занимавам с един проект за кинофилм и като отворя кутиите с филма, усещам аромата на емулсията, което липсва при дигиталните технологии.
http://photosynthesis.bg/

Дъжд на фокус и тайната на горските пейзажи

http://greatphotoart.com/blog/author/eli/page/9/

 Текст и снимки Петър Чолаков

По улиците на София (10 снимки от 30-те)

По улиците на София (10 снимки от 30-те)

http://stara-sofia.blogspot.bg/2016/08/10-30.html

На плаж в Китай

Френската следа в световната фотография и българските й последователи

На 19 август 1839 г. е направено официалното представяне на фотографския процес от Луи Дагер пред Френската академия на науките и изящните изкуства.
Фотография се нарича процесът на създаване на изображения на реални обекти с помощта на светлината.
Думата фотография произлиза от гръцките думи фос (светлина) и графис (писец, четка) и означава буквално рисуване със светлина.
Възникването на фотографията през ХІХ в. се обуславя от два разнородни научни процеса. Първият от тях е с оптическа природа – „камера обскура”. По това време тя е в употреба от поне 400 години. Една рисунка на Леонардо да Винчи от 1519 г. показва „камера обскура”. Приблизително по същото време употребата й като помощно средство при рисуване е била насърчавана. Този ранен фотографски прибор не съхранява получения образ, а просто проектира онова, което се намира пред малкия отвор в стената на затъмнена стая върху дадената повърхност и фактически цялата стая представлява един огромен фотоапарат без обектив. Всъщност самата фраза „камера обскура” означава буквално „затъмнена стая”.
Вторият процес е химически. Стотици години преди изобретяването на фотографията хората са знаели, че някои цветове избеляват на слънцето, но всъщност са правели малка разлика между топлина, въздух и светлина.
Жозеф Нисефор Ниепс (на френски: Joseph Nicéphore Niépce) е френски изобретател, най-известен като баща на фотографията. Ниепс прави първата успешна трайна фотографска снимка. Той започва да експериментира още от 1793 г., но ранните му резултати са снимки, които бързо избледняват. Смята се, че от 1824 г. започва да прави фотографии, които са трайни. Най-старата запазена до днес снимка той прави през юни или юли 1827 г. (или 1826 г. според някои източници). Той експонира 8 часа при силна слънчева светлина, а за фотографска плака използва полирана калаено-оловна плочка [1].
Този процес обаче се оказва задънена улица и Ниепс започва да експериментира със сребърни съединения въз основа на откритието на Йохан Хайнрих Шулц от 1724 г., че сребърно-варовиковата смес потъмнява под влиянието на светлината. Въпреки известни първоначални резерви, на 4 януари 1829 г. Нисефор Ниепс подписва договор за сътрудничество с художник-декоратора Луи Жак Манде Дагер. Само 4 години по-късно, през 1833 г., Ниепс умира неочаквано от инсулт, но Дагер продължава да експериментира. Макар и без научно образование, Дагер прави две изключително важни открития. Той открива, че обработването на среброто с йодни пари преди експониране позволява формирането на латентен образ, който след това се проявява с живачни изпарения. По този начин става възможно намаляването на времето за експонация от 8 часа на около 30 минути. Дагер открива също, че така полученият образ може да бъде фиксиран чрез потапяне на плаката в солен разтвор. Резултатът е деликатно, сребристо, монохроматично (черно-бяло) и единствено (уникално – без възможност за размножаване) изображение.
Като използва опитите на Жозеф Нисефор Ниепс, Дагер разработва през 1839 г. първия практически осъществим фотографски метод (наречен дагеротипия), в който светлочувствителният материал е сребърен йодид. Първата си фотография – на бул. „Дьо Темпъл” в Париж, Дагер прави през 1838 г. Това е и първата фотография, правена от човешка ръка. По онова време експозицията е траела повече от 15 сек., затова на всички негови снимки парижките улици изглеждат пусти – просто минувачите се движат прекалено бързо, за да се виждат. На 2 януари 1839 г. прави първата снимка на Луната.
През 1839 г. Дагер демонстрира публично своя фотографски метод, без да го патентова, а за награда френското правителство отпуска пожизнена пенсия на него и на сина на Ниепс. Оповестяването на изобретението предизвиква голяма сензация. Дагер става герой на деня и е обсипван с почести, а дагеротипията бързо намира широко приложение. Скоро след това той престава да работи. На 35 години създава така наречената диорама – фантастична поредица от панорамна живопис, изложена със специални светлинни ефекти. Докато се занимава с нея, започва да мисли и за разработване на механизъм за автоматично възпроизвеждане на изгледи без помощта на четки и боя. Дагер умира през 1851 г. в крайградската си къща близо до Париж, изживявайки в благоденствие последните години от живота си с пожизнената пенсия, която френското правителство му отпуска.[2]
Малко по-рано, от другата страна на Ламанша, английският изобретател Уилям Фокс Талбот вече е открил друг начин за фиксиране на образа, получен чрез сребърния процес, но го е пазел в тайна. След като научава за изобретението на Дагер, Талбот усъвършенства своята технология, така че да бъде достатъчно бърза и да може да се използва за фотографиране на хора, също като тази на Дагер. Към 1840 г. той е готов с техниката, която сам нарича калотипия. Тя се състои в нанасяне на сребърен хлорид върху хартиен лист с цел получаване на негативен образ като междинен етап. За разлика от дагеротипа, който създава уникални, еднократни образи, калотипният негатив може да се използва за създаване на неограничен брой позитивни снимки. Много хора смятат, че дагеротипията е най-популярният фотографски метод до края на ХІХ в. В действителност този процес е в обща употреба само за около едно десетилетие. Дагеротипиите, макар и хубави, са крехки и трудни за копиране. Единична снимка, направена във фотографско студио, струва равностойността на 1000 сегашни (2006) щатски долара. Поради тези причини дагеротипията скоро е изместена от аналогичните процеси: амбротипията (1854) – позитивен образ върху стъкло със зачернен гръб; тинтипията (феротипия) – образ върху покрита с асфалт желязна плака; белтъчния отпечатък (albumen print) – хартиена фотография, получена с помощта на големи стъклени негативи – най-употребяваният процес при документирането на Американската гражданска война.
Фотографията навлиза широко на потребителския пазар през 1901 г. с представянето на известни модели фотоапарати, а през 1925 г. се появява първият апарат Лайка (Leica) с 35 мм чернобял филм, какъвто се ползва и до днес.
Феликс Надар е псевдоним на Гаспар-Феликс Турнашон, роден на 6 април 1820 г. в Париж. Френски фотограф, карикатурист, журналист, писател и въздухоплавател, той успява да съчетае всичките си умения в една хармонична и ползотворна комбинация. През 1848 г. той работи като карикатурист за френския вестник „Le charivari”, (в превод „Врява”), а година по-късно създава „Ревю Комик” и хумористичното списание „Petit journal pour rire”. Надар заснема първите си фотоси през 1853 г., а през 1858 г. става и първият човек, успял да направи въздушни снимки. Той е пионер в използването на изкуствено осветление във фотографията и го прилага докато работи в мрачните катакомби на Париж.
През 1863 г. издига огромен балон наречен „Le Géant” („Гигантът”), като по този начин дава идея на писателя Жул Верн за романа „Пет седмици в балон”. Проектът обаче е неуспешен и го убеждава, че бъдещето принадлежи на по-тежки от въздуха машини. Въпреки провала си, фотографът-експериментатор не се отказва и създава „Дружеството за насърчаване на въздушното движение”, на което самият той е президент, а Жул Верн – главен секретар. Надар вдъхновява и още един роман на Жул Верн – „От Земята до Луната”, а името му се явява анаграма на главния герой Майкъл Ардан.
През април 1874 г. френският фотограф предлага студиото си на група художници като по този начин прави възможна първата изложба на импресионистите и така спомага за развитието на изобразителното изкуство по онова време [3].
По същото време се появява стереоскопът – оптичен бинокулярен прибор за преглед на „обемни фотографии”. Принципът на работата му е основан на това, че ако се фотографира някаква сцена от две точки, разположени на известно разстояние една от друга – примерно разстоянието между очите на човека – и след това се разположи на известно разстояние двойка снимки, т. нар. стерео двойка, при което едното око вижда едната снимка, а другото – втората, то човек може да наблюдава „обемно изображение”.
През 1849 г. Дейвид Брюстер изобретява прибора с две увеличителни стъкла, а на световното изложение в „Кристал Палас” в Лондон през 1851 г. е демонстриран стереоскопът на Дюбоск и Солей с превъзходна колекция от дагеротипни стереоскопични изображения.
В началото на 1853 г. във Филаделфия Ж. Ф. Машер получава патент за прост сгъваем стереоскоп, състоящ се от кожено сандъче, в което се намират две изображения и две лупи. През 1856 г. само в Англия са продадени над милион призмени стереоскопи на Брюстер. Лондонската компания по производство на стереоскопи, която предлага голям избор на стереоскопични пластини, разгръща рекламна кампания под надслова: „Нито един дом без стереоскоп” и ги продава под един долар.
До 1853 г. стереоскопичните снимки се правят или с един апарат, който се поставя на стойката и после го плъзгат настрани, за да се получи още един образ, или се снима с два обикновени апарата. Апаратът с две лупи и разстояние от 2,5 дюйма между тях, правещ две снимки едновременно, е създаден през 1853 г. от английски оптик, след което много европейски производители бързо последват примера му.
През 1860 г. рекламният лозунг на лондонската компания се превръща в реалност – на пръсти се броят домовете, в които липсва стереоскоп и комплект от пластини. Така стотици хиляди стереоскопични пластини с изгледи от всички кътчета на земята могат да бъдат закупени от уличните будки или да бъдат поръчани по цени на сегашните цветни картички.
През 1861 г. в Париж е издадена цяла поредица от стереокартички, от 72 до 139, с подобна „дяволщина”. И то анонимни, защото това може да повлече след себе си затвор в не толкова далечни места. Съществува мнение, че тези картички са служили преди всичко като политическа сатира. И макар фотографът да остава неизвестен, някои предполагат, че за създаването на по-голямата част от тези „чудеса” отговорност носи Пиер Адолф Хентиер (1828–1888). Независимо от авторството, подобни картини и до днес провокират въображението.
Модата на стереографските картички, завладяла света през ХХ в., намира място и в почти всеки български дом. Картичките имат различни сюжети – топографски, произведения на изкуството и пр. В България най-известните стереографски картички се издават от списание „Родина” на сливналията Тодор Иванов Бъчваров (20.07.1874–16.10.1923). Списанието е месечно издание за наука, литература и обществен живот. Излиза в София от 1899 г. до началото на 1915 г. Редакцията се помещава на ул. „Нишка” 42, а по късно на ул. „Опълченска” 69.
Стереографските картички, изобразяващи забележителности от различни краища на България, са уникални. Те представляват например: „Изглед от Пловдив”, „Скалите при Белоградчик”, „Мостът над река Олудере при Харманли”, „Изглед от София”, „Крепостта на цар Асен II при Станимака (Асеновград)”, „Село Лъджене”, „Мостът при Търново Сеймен (Свиленград)”, „Кулата “Баба Вида” – Видин”, „Рилският манастир”, „Новата гара в Пловдив”, „Скалата “Конска глава” Елли дере (Ветрен дол)”, „Индустриалното училище в Сливен”, „Паметникът “Цар Освободител” в София”, „Изглед от Чепино”, „Река Янтра при Търново”, “Пиростията” при Казънлък”, „Бургаското пристанище” и пр. През същия период в България се продават стереографски картички на световно известните компании „Eureka” и немската „Neue Photographische Gesellschaft”, представляващи забележителности от цял свят. [4]
Запазилите се до днес стереокартички говорят за един друг свят, без телевизия и Интернет, в който хората са имали същата необходимост като днешната да опознаят света и стереоскопът е удовлетворявал тази тяхна потребност.
Стереоскоп е използван и в обучението на студентите във Висшето училище в края на ХІХ в. Съхранявал се е в университетската библиотека, откъдето преподавателите са го вземали, за да го ползват в часовете си. Автентичните фотоси от стереоскопа, намиращ се в Музея на СУ „Св. Кл. Охридски”, пресъздават българския живот, места и обекти от края на XIX в.
Първата запазена фотографска снимка на българи е от 1842–1843 г. На портрета са фотографирани възрожденецът Тодор Минков с майка си във Виена. Фотографията вероятно е направена от българина Анастас Йованович. Пионерите фотографи поставили началото и популяризирали фотографското изкуство в България са:
• Анастас Йованович (1817–1899). Роден е във Враца. Баща на архитект Константин Йованович (1856–1919), по чиито проекти са създадени сградите на Първа мъжка гимназия (1881–1883) и Народното събрание (1884–1886). Останал сирак, заминава при вуйчо си в Белград, където работи в откритата сръбска държавна печатница. Изпратен е да учи в художествената гимназия във Виена. Изучава литография, гравиране върху мед и стомана, а от 1839 г. е един от първите във Виена запознат с фотографията дагеротипия и талботипия. През 1854 г. създава първите стереоскопски снимки. Съхранени са около 800 негови снимки. Бил е придворен управител-хофмаршал на княз Милош Обренович.
• Анастас Карастоянов (1822–1880). Фотограф и художник, зограф и гравьор. Син на първия български печатар Никола Карастоянов (1778–1874). Проявява се като добър график, отпечатва щампи, илюстратор и художествен оформител на книги. През 1863 г. усвоява фотографията и е един от най-известните възрожденски фотографи. Негово дело са запазените до днес образи на Васил Левски и Стефан Караджа.
• Тома Хитров (1840–1906) е роден в Ловеч. Участва в Белградската легия. Помощник войвода в четата на Филип Тотю. Опълченец и участник в боевете при Шипка, Шейново и Стара Загора. Дейността му на фотограф започва в Румъния. За поколенията чрез фотографиите му са съхранени образите на Христо Ботев, Захари Стоянов, Никола Славков, Панайот Хитов, Никола Странджата.
• Георги Данчов (1846–1908) е роден в Чирпан. Фотограф, художник, зограф, литограф. Член е на Чирпанския революционен комитет и близък съратник на Васил Левски. Заточен за революционна дейност в Диарбекир, избягва и участва с руските войски в освободителната Руско-турска война. Установява се в Пловдив и е активен участник в Съединението. Създава литографията “Свободна България” както и литографските портрети на Левски и Ботев, останали и до днес като образец художествено майсторство.
• Георги Ст. Георгиев (1881–1956). Изтъкнат фотодеец и теоретик на фотоизкуството. Летец-наблюдател и аерофотограф във войните от началото на ХХ век. Преподавател по аерофотография 1914–1917 г. Член на първото фотографско дружество в България (1897) и основател на българския фотоклуб през 1920 г. Главен инструктор по художествена фотография към ДП „Българска фотография”, лектор по въпросите на това изкуство, преподавател в курсове по фотография, автор на трудове и публикации по фотоизкуство.
Фамилията Карастоянови се превръща в емблема на българското фотографско изкуство в новоосвободена България. Братята Иван (1853–1922) и Димитър Карастоянови (1856–1919) се завръщат с баща си от Белград в София след войната и постепенно израстват като едни от най-изявените и талантливи български фотографи. След смъртта на бащата Анастас Карастоянов пет години (1880–1885) работят заедно в ателие „Братя Карастоянови”.
По-късно Иван Карастоянов, учил фотография във Виена и специализирал в Париж и Лондон, отваря собствено модерно ателие на ул. „Самоковска” (дн. „Граф Игнатиев”) 929 и в същото време е придворен фотограф на княз Фердинанд. През годините пред фотообектива му застават много видни български държавници, политици, военни дейци и граждани.
В музея на Софийския университет се съхраняват два изключително ценни експонати, свързани с професионалните умения на Иван Карастоянов. На първо място, това е оригиналното фототабло на завършилите първия випуск на Висшия педагогически курс през 1891 г. Освен завършилите тригодишния курс на обучение абсолвенти, сред които е ликът на бъдещия професор по география и ректор на Университета (1915–1916), доктор по философия на Лайпцигския университет Анастас Иширков, в центъра на таблото са поставени образите на тогавашния преподавателски състав от Историко-филологическия и Физико-математическия факултет начело с ректора – математика Емануил Иванов, завършил математика и физика в Мюнхенската политехника (1879–1883), извънреден преподавател по Висш анализ във Висшето училище от 1 октомври 1889 г., впоследствие редовен професор и титуляр на Катедрата по висш анализ до 1915 г., а от 1918 до 1923 г. титуляр на Катедрата по висша алгебра в Софийския университет, три пъти ректор на Университета през учебните 1890–1891, 1891–1892, 1893–1894 години. Около него са фотосите на първите ректори професорите А. Теодоров-Балан и Д. Д. Агура.
Вторият експонат е луксозният фотоалбум от 1892 г. на преподавателския състав на Висшето училище, изготвен в знак на благодарност за активното участие при създаването на Висшето училище на министъра на народното просвещение Георги Живков. Към тези изключително качествени снимки, запазили се непокътнати от времето през годините, следва да се прибави фотосът на княз Фердинанд от 1889 г. с неговия автентичен подпис.
Димитър Карастоянов, също със специализации в Париж и Лондон, създава свое собствено ателие на бул. „Цар Освободител” срещу Италианското посолство, което нарича „Фотографско художествено заведение”. По време на Стамболовия режим изпада в немилост и 4 години живее в Пловдив. Ориентира се към изработване на портрети, групови фотографии и пощенски картички. Един от създателите е на българската пейзажна фотография. Автор е на първия печатен албум за София. По време на Балканските войни 1912–1913 г. участва като военен кореспондент.
Ателиетата на двамата братя се превръщат в предпочитани места за контакти на тогавашния политически и духовен елит в столичния град.
Всеотдайността към фотографската професия наследяват двамата синове на Димитър Карастоянов – Богдан-Бончо и Божидар Карастоянови. Богдан (Бончо) Димитров Карастоянов е български фотограф и кинооператор. Роден е през 1899 г. в София. През 1917 г. завършва Робърт колеж в Цариград, а през 1919 г. – Школата за запасни офицери в София. През следващите години учи фотохимия в Берлин и художествена фотография в Париж. Фотографиите на Бончо Карастоянов достигат до европейския и световния печат. От началото на 40-те години работи като кинооператор, а през 1949 г. режисира по свой сценарий филма „Дългият път на цигарата”. Впоследствие снима емблематичните български филми на 50-те години на ХХ в. – „Утро над родината” (1951), „Под игото” (1952), „Снаха и Земя” (1957). Умира през 1962 г.
[…] Общо взето, Бончо Карастоянов беше, така да се каже, фотографът на стария софийски „бо монд”. По-късно стана дори и придворен фотограф благодарение на необикновената си способност да прави „красиви” дори и най-грозните си клиенти – пише Драган Тенев в своята „Тристахилядна София и аз между двете войни”. [5]
Роденият на 13 октомври 1903 г. в София Божидар Карастоянов също е потомък на видната фотографска фамилия. Двадесет и две годишен заминава за Париж, където учи и работи в ателието на големия парижки фотограф Мануел Фрер. През 1927 г. се установява във Виена със семейството си, където усъвършенства фотографската професия. След завръщането си в София през 1928 г. отваря първото си фотоателие на ул. „Търговска”, по-късно на ул. „Леге”, а от 1932 до 1934 г. – на бул. „Дондуков”. През ателието му минават много български и чужди видни личности. Неведнъж е удостояван с международни награди на изложби в Лондон, Берлин и Париж.
През 1939 г. Б. Карастоянов заснема всички университетски обекти по повод 50-годишния юбилей на Алма матер. Негативите от тези фотоси са предадени на Музея на Софийския университет от дъщеря му Райна Карастоянова чрез Университетска библиотека. През 2008 г. по повод 120-годишнината на Софийския университет фотосите са издадени в уникално албумче от изпълнителния директор на Музея на университета доц. Цвета Тодорова.
За съжаление голяма част от богатия му архив е унищожена по време на бомбардировките над София в годините на Втората световна война. Умира през 1956 г. ненавършил 53-годишна възраст.
Литература:

1. http://www.photography-museums.com/pages/page-bio.html
2. Daguerre (1787–1851) and the Invention of Photography. http://www.metmuseum.org/toah/hd/dagu/hd_dagu.htm
   
3. Иванова, М. Фотографът експериментатор – Феликс Надар. //За мода и лайфстайл, № 63, 2013. http://www.fashion-lifestyle.bg/ .
   
4. http://dianakolarova.blogspot.com/2011_01_01_archive.html
   
5. Тенев, Др. Из Фотоателиетата и фотографите. В: Тристахилядна София и аз между двете войни. София. Български писател. 1997, с. 212–218.
   

Доц. д-р Цвета Тодорова
На снимката – Анастас Карастоянов.

Правни аспекти на фотографията

Какво е позволено или забранено да се снима Има много определения за фотографията. В случая ще си изберем едно изключително просто и не претендиращо за изчерпателност – Фотографията в чисто технически аспект, като технология и процес, представлява физика и по-специално оптика.
За правото има дори повече определения- освен че е система от правни норми, самата същност на Правото като технология и философия представлява математика и логика и по-конкретно логическо интерпретиране на аксиоматични правила. Защо аксиоматични? – защото, макар и несъвършени, тези правила (правни норми) се прилагат във вида, в които ги е дефинирал законодателя в своята цялост и логическа свързаност, като не се допуска тълкуване по аналогия.
Както всяка друга човешка дейност и фотографията води до определени правни последици, които могат да бъдат твърде разнообразни. От една страна – субективна – за автора на дадена фотография се създават авторски права, които определят неговият патримониум и изключително право на собственост върху негови фотографии до момента, в който не бъдат отчасти или изцяло отчуждени. От обективна страна, фотографията поражда правни последици, предизвикани от естеството на заснетия обект – човек, животно, природен или архитектурен обект. На обективните правни последици последици е посветен и настоящият материал.
Има множество класификации на видовете фотография:
– според използваната фотографска техника
– според заснеманият обект
– според сюжетните особености и т.н.
Тук ще се спрем на класификацията според комерсиалният ефект и правните последици от това.
Основни понятия и терминология
Фотограф – всяко лице, което по занятие или не, заснема кадри на хора, архитектурни или природни обекти, както и на всички останали обкръжаващи го обекти и събития.
Правни последици, свързани с фотография – обществените отношения, възникващи по време и след заснемането, както и при всякакъв вид използване на резултата от него.
Публикация – всяко изнасяне пред обществото на резултат от фотографиране. Публикация е и качването на фотографии във фотографски сайтове на самия автор, както и в такива за авторска фотография, представляващи фотографски форуми и галерии с обществен достъп.
Комерсиална цел – когато заснемането е извършено с цел получаване на печалба вследствие на предоставяне на резултата за публикуване в СМИ (Средства за масова информация), на друго място, или за ползване от трето лице за лични цели или последващо публикуване, когато третото лице е заплатило.
Комерсиална цел е налице и когато от предоставеният резултат е извлечена материална или финансова изгода от трето лице, на което е бил предоставен резултат от заснемане, без да е заплатил за това, със съгласието на автора или без него.
Когато е налице съгласие на автора имаме възмездно или безвъзмездно предоставяне за ползване и отговорността за настъпилите правни последици от това е споделена и солидарна между автора и третото лице.
Когато няма съгласие на автора, използването на резултата от трето лице е престъпление по смисъла на ЗАПСР и НК, подлежи на наказателно преследване по реда на НПК и е обект на регресни искове по реда на ГПК (Граждански процесуален кодекс) за нанесени материални и нематериални вреди.
Широко разпространена заблуда
Широко разпространена заблуда е, че към фотографията с комерсиална или некомерсиална цел има отношение чл. 32 ал. (2) КРБ – Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи. Чл. 32 ал. (2) КРБ е норма, която се отнася пряко до наказателният процес и по-точно до веществените доказателствени средства (ВДС), изготвяни по реда на НПК и ЗСРС.
Преведено на човешки език, от тази норма следва, че такива изображения не могат да бъдат използвани като доказателства за вина за извършено престъпление, но акцента е върху „извън случаите предвидени в закона” – НПК и ЗСРС. Теоретично е възможно, в конкретни случаи, лице, което е фотографирано, по реда на ГПК да предяви иск за нанесени материални щети и/или пропуснати ползи в случаите, когато фотографа се е облагодетелствал (получил е пари) за снимка и не е платил на модела за моделстването, но в такъв случай трябва да съществува договор между двамата и това не се отнася за случаите, в които кадърът е заснет на публично място или за целите на СМИ – т.нар. „Редакционни цели”. Възможно е и предявяването на иск за нанесени нематериални щети, когато публикувани или разпространявани кадри накърняват достойнството и честа на лице или са унизителни за него, по реда на ГПК, а в някои конкретни случаи и по реда на НПК – да се образува наказателно производство, ако правните последици от деянието представляват обществена опасност и са престъпление по смисъла на НК, когато случая не е маловажен.
Резултати от фотографиране и филмиране (заснети от любител или професионалист фотограф, оператор за целите на СМИ или чрез охранителни камери), могат да бъдат изискани и иззети от органите на досъдебното производство, в качеството им на УЛИКА с цел да образуват наказателно производство, в хода на което, обаче, трябва да се намерят ДОКАЗАТЕЛСТВА за вината на дееца. Когато за целите на изготвянето на ВДС се използват методи на фотографиране и филмиране, то фотографирането/филмирането се извършва от ДЪРЖАВЕН ОРГАН, а не от любител или професионалист фотограф!
Абстрахирайте се от тази норма когато снимате! Тя няма отношение към фотографията като занятие или хоби!
Фотография с некомерсиална цел
Фотография с некомерсиална цел е всяко заснемане на кадри на хора, архитектурни или природни обекти, както и на всички останали обкръжаващи го обекти и събития, когато не е налице предварително поставена цел от резултата да бъде извлечена материална изгода и тази цел остава непроменена!
Това не е любителска фотография! Често фотографи, определящи се като любители, получават възнаграждение за заснети от тях кадри, било то случайно или умишлено.
Често кадри заснети с некомерсиална цел стават обект на обществен интерес в следствие на което авторът им получава възнаграждение. В такива случаи комерсиалната стойност се прехвърля автоматично, макар и да не е била публикувана с комерсиална цел първоначално.
Всеки кадър, заснет с некомерсиална цел и вследствие предоставен на СМИ или на трето лице за разпространяване или публикуване, автоматично се преобразува в кадър, обект на комерсиален интерес. В този случай има промяна на целта, която настъпва след получаване на резултата.
Поради горните доводи при практикуване на фотография с некомерсиална цел важат същите правни норми, права, задължения и ограничения както и за фотографията с комерсиална цел. Макар това да не е правно регулирано, практиката показва, че спазването на правилата за комерсиална фотография при практикуване на некомерсиална фотография спестява много „главоболия”.
Фотография с комерсиална цел. Ограничения за публикуване на кадри с комерсиална цел съгласно международните изисквания за право на публикация.
Като фотограф и автор Вие имате както правата върху снимката, така и задължението и отговорността да вземете писмено необходимите разрешения, когато ще я публикувате, ако това е необходимо.
Тук ще се спрем накратко върху основните правила и ограничения, които е задължително да спазвате, за да избегнете конфликти със закона.
Не забравяйте, че като автор Вие носите отговорността за необходимите разрешения при публикация и подписаните разрешения са за Ваша лична защита и безопасност.
Към всяка снимка, която използвате с комерсиална цел е задължително е да отбележите дали притежавате необходимите писмени съгласия за нейната публикация (ако са необходими такива).
Внимание!
Тези правни пояснения не са юридическа консултация, но биха ви помогнали да се ориентирате, ако нямате професионална юридическа помощ.
В много от специфичните случаи е по-добре да потърсите компетентен юрист.
Замисълът е да можете да печелите, не да плащате поради незнание или лекомислие.
Снимки, които не трябва да публикувате с оглед спазване на авторските права:
Снимки, които не сте направили сами
Снимки, които не сте направили сами, макар на тях да сте сниман Вие
Снимка на друга снимка
Снимки, които не отговарят и противоречат на законовите изисквания, изброени по-долу
Снимките, които можете да публикувате, са разделени на групи според вида им и изискванията към тях:
1. Снимки, за които не е необходимо съгласие на собственика
1.1. Сгради/обекти: можете да снимате сгради/обекти (отвън!), без съгласие на собственика, ако по време на заснемането на обекта се намирате на улица, алея, сред природа и не използвате никакво помощно средство като например: стълба, подпори или стативи/моноподи, телеобективи, телескопи или бинокъл.
1.2. Продукти и знаци: можете да дадете снимки за комерсиална употреба ако: няма заснето лого на фирма, продуктите нямат защитено дизайнерско право (както имат новите мобилни телефони, компютри, автомобили и т.н.). В такива случаи е необходимо да получите писмено разрешение/договор.
Внимавайте!
Следните обекти не принадлежат към обществени места: спортни зали/стадиони, музеи, гари в т.ч. станции на метро, училища, университети, болници, магазини, зоологически магазини – това означава, че ако по време на заснемането се намирате в този обект, имате нужда от писменото разрешение на собственика (Property Release).
Ако са заснети и хора, трябва всеки отделен човек да Ви разреши/подпише съгласие за отстъпване на правата върху изображението в качеството му на модел (Model Release).
2. Снимки, за които е необходимо съгласието на собственика/производителя
2.1. Снимки, направени в частна собственост, снимки на сгради отвътре: ако се намирате в частна собственост и от там снимате сградата отвътре или отвън, можете да предложите снимките за продажба само ако имате писмено разрешение от собственика.
2.2. Продукти със запазена марка/запазен дизайн: снимки на продукти с марково лого, както и със запазен дизайн (например маркови дрехи, компютри, мобилни телефони, автомобили, играчки, бутилки, дизайнерски мебели и т.н.) можете да предложите за комерсиална публикация само ако имате писменото разрешение на собственика и го приложите.
2.3. Не дългосрочни произведения на изкуството: снимки на произведения на изкуството, които са създадени за определено време (например опаковането на Райхстага от Кристо) можете да публикувате само ако имате валиден договор с автора на творбата за отстъпване правото на изображение за публикация и го приложите.
3. Снимки, направени със специални разрешения и забранени снимки
3.1. Учреждения: Съдебни процеси, снимки на обвиняеми, снимки в съдебната зала, административни сгради, снимки на полицаи и военни, на дознатели, следователи и т.н.
3.2. Военни обекти: летища, казарми, военни бази, военни самолети, оръжия, радари и т.н.
3.3. Снимки от въздуха: снимки от въздуха, които застрашават сигурността на дадена държава или нарушават личната неприкосновеност, напр. частни градини и паркове. Мотивите трябва да се разпознават.
3.4. Снимки на фирмени марки: когато заема голяма част от мотива на снимката.
3.5. Право на личността: Конфликт с личните права на собственика може да възникне например при зансемане на: име на табелката, номера на автомобили, частна собственост на известни хора, снимки през прозореца или в частната собственост, както и всички други снимки, които накърняват личната сфера и някой може да ви потърси отговорност.
Всички снимки, заснети в частна собственост, се публикуват само с изричното разрешение на собственика. Това важи особено за вътрешни снимки на сгради. Винаги се информирайте предварително дали можете да снимате комерсиално сградата или обекта. Например зоологически градини, гари, стадиони, концерти, частни приеми, супермаркети и т.н.- за такива обекти е необходимо да получите писмено разрешение/договор, в което Вие сте определен като страна по него.
3.6. Обекти със защитени авторски права: преснемане на снимка или снимка на картина (репродукции), сгради и архитектурни паметници на изкуството, илюстрации, документи, скрийншотове, патентовани продукти и илюстрации (напр. комикси или комикс герои) и т.н.
Следните мотиви можете да фотографирате без специално разрешение:
Произведения на изкуството, които се намират на публични места, улици, пътища и площади. Например: заснемане на статуи, кладенци, фонтани, фасади и др. Само отвън, не вътре в сградата!
4. Позволени снимки на хора
Заснемането на хора е деликатна тема, затова снимки трябва да отговарят на следните условия:
Ако на една снимка е заснето едно или повече лица (броят им няма значение), които могат да се разпознаят, се нуждаете от писмено съгласие/договор за отстъпване правото на изображение. Това важи за всяко лице, което може да бъде разпознато на снимката. Ако лицето е малолетно, съгласието трябва да бъде представено от законният му настойник.
Внимавайте!
Когато снимате, се стремете действията Ви да са недвусмислени за околните, носете прес-картата/акредитацията си на видно за всички място (ако имате такава) и давайте необходимите обяснения, ако Ви бъдат поискани.
Продажба на снимка без разрешение/договор за отстъпени права на изображението от лицето/а на снимката и публикуването са наказуеми действия.
Не е задължително да се разпознава лицето на човека- дрехи, татуировки, място на заснемане и други белези за разпознаване вече са прецедент, че е необходимо писмено съгласие/договор на лицето/а.
Като правило важи: щом лицето може да се разпознае на снимката, не е позволена продажба и публикация без писмено съгласие/договор от модела.
5. Редакционни публикации
За да се използва една снимка редакционно, е необходимо фотографът сам да отбележи “редакционно използване”. Важно е още при самото заснемане авторът по недвусмислен начин с поведението и действията си да декларира, че извършва заснемането с редакционна цел. Носете своите прес-карти/акредитации на видно за всички място!
Под редакционна цел се разбира ползването на кадри за илюстриране на писмени материали от събития представляващи обществен, политически и социален интерес. Към тях не спадат събития от културен и спортен характер, за заснемането на които е необходима предварителна акредитация. Законово тази материя е уредена от Закона за Достъп до Обществената информация. За снимане в административни и обществени сгради, в сгради на парламент, правителство (в т.ч. отделни министерства), държавни агенции и т.н., тъй като в някои от тези сгради достъпът може да бъде ограничен, се изисква разрешение от ръководителя на прес центъра на съответното ведомство или лицето, което изпълнява тази функция. Това разрешение се нарича също акредитация и се дава за право на достъп до съответната сграда в работно време, и регламентира правото на снимане в нея. За да получите такава акредитация е необходимо да сте фотограф (фоторепортер) към печатна или електронна медия (агенция), или свободнопрактикуващ в полза на такава.
5.1. Снимки от митинги, демонстрации и други подобни: снимки от публично организирани събирания (демонстрации, карнавали, митинги, събития), при които участниците (значи са множество лица!) се разпознават на снимката, могат да се публикуват без писмено съгласие, но само с редакционни цели.
Внимавайте!
Снимки, на които има единични лица (например лице на един човек, изскочил от групата) имат нужда от писмено му съгласие/договор (Model release), освен в случаите с редакционни цели.
Снимки от всекидневието (например в парка, на улицата) не са публични мероприятия и затоват има нужда от писмено съгласие/договор (Model release), освен в случаите с редакционни цели.
Концерти, спортни зали/стадиони, басейни, гари, магазини, гробища са частна собсвеност. Не се разрешава фотографиране без съгласието на собственика. Публикации са позволени само с писменото му съгласие/договор.
5.2. Снимки на известни личности: снимки на известни хора (политици, артисти, икономисти, певци, музиканти, художници, спортисти и др.), които са снимани на обществени места при публични мероприятия могат да се публикуват без писменото им съгласие само с редакционни цели.
Внимавайте!
Снимки на известни личности в личен кръг (в дома им, в градината, на плажа, при покупки, в ресторанта и тн.) се числят към Папараци Фотография и са строго забранени!
6. Снимки на хора, които са незаконни и не бива да се публикуват с комерсиална цел при никакви обстоятелства!
6.1 Папараци фотография – снимки, заснети със специална фотографска техника и телеобективи, снимани без знанието на лицето; снимки, които нарушават личната сфера; снимки, които могат да доведат до унижение, да обидят, изложат и осмеят дадено лице/а.
6.2. Снимки, които могат да застрашат лицето/а на снимката.
6.3. Снимки на лица, които са застрашаващи сигурността и отбраната на страната, ако бъдат публикувани.
Декларации/договори
Договорът е за Ваша лична защита. В крайна сметка, Вие като фотограф носите цялата отговорност!
Декларация за комерсиално използване на снимките, която е задължителна при заснемане на хора, се нарича “писменото разрешение/договор за преотстъпване правото на изображение от модела” (Model Release).
Декларация за комерсиално използване на снимките, която е задължителна при заснемане на обект, се нарича “писменото разрешение /договор за преотстъпване правото на изображение от обект” (Property Release). Property Release можете да използвате за всяка снимка на обект, сграда, вътрешна архитектура и т.н.
При заснемането на сгради е в сила закона за авторско право. Творби на обществени места могат да се заснемат, но само когато снимката е направена също от обществено място (съответно не от отсрещното жилище). Property Release е необходим за снимки на частен терен или сграда.
При събития е важно каква е целта на събитието. Основното право се дава на организатора на събитието (при концерти и изложения).
Обърнете внимание, че когато снимате в затворени помещения (например музеи) нямате автоматично разрешение за редакционни публикации. Обърнете се към уредника или собственика, за да разберете дали това е възможно. В общият случай за събития като концерти, спортни състезания, изложения и т.н. се извършва предварителна акредитация на фотографите. Когато искате да заснимате събитие от такъв тип е необходимо да се свържете предварително с организатора за да получите своята акредитация. Акредитацията замества договорите за предоставяне на правото върху изображение на лице или обект, но често се подписва друг договор, който определя правото на публикация на кадрите (в кое издание, в какъв тираж, с каква цел – реклама или новина и т.н.), времето за снимане и други изисквания които организаторът може да има.
Примерен Model Release на англ. език
Примерен Property Release на англ. език
Заключение
Всичко написано до тук отговаря на много по-малко въпроси отколкото могат да бъдат зададени. Материала не претендира за изчерпателност, а просто нахвърля някои общи правила и положения. За съжаление в правото всеки конкретен случай има своята специфика и трябва да се разглежда обстойно, детайлно и индивидуално. В началото казахме, че в правото не се допуска тълкуване по аналогия. Това е така защото в реалният живот не съществуват абсолютно идентични събития и ситуации. Ако се сблъскате с правни проблеми винаги е по-добре да се консултирате с юрист, а не да се опитвате да ги решавате сами.
Реално е малко вероятно да изпаднете в конфликтна със закона ситуация, ако действате разумно и дискретно и спазвате основните правила споменати по-горе. В повечето случаи би трябвало да сте в състояние да излезете от затруднение, ако просто поговорите с хората, които смятат че не бива да снимате тях или даден обект. Често един откровен и вежлив разговор предотвратява недоразуменията и хората просто ще приемат това което правите. Разбира се ще има и ситуации в които и това не би помогнало. По принцип фоторепортерите разполагат с по-широки права да заснемат хора, обекти и събития. Ако сте обаче фотограф, който снима за лично удовлетворение или като хоби няма да получите разрешение да снимате събития, за които се изисква разрешение/акредитация, тъй като това се полага само на фотографите които вършат това по занятие.
Важно е да знаете, че в Наказателният кодекс не е определено като престъпление снимането на хора без тяхното съгласие. Няма санкция за такова действие и в никой от останалите закони. Това деяние е морално укоримо, но не е незаконно. Не бъркайте обаче случайното или умишленото открито заснемане на хора с „Папараци фотографията”. „Папараци фотографията” използва похвати като проследяване, скрито заснемане и заснемане с помощта на специална фотографска техника (което в юридически смисъл представлява незаконно прилагане на Специални Разузнавателни Средства). Целите на „Папараци фотографията” са в пряк конфликт с неприкосновеността на личния живот на гражданите (чл.32, ал.(1) КРБ), а именно да разкрият подробности от живота на известни личности (понякога те са осмиващи, унижаващи, компрометиращи и т.н). поради тази причина „Папараци фотографията” е инкриминирана като няколко вида престъпление в чл. 145, чл. 145а, чл. 146, чл. 147 и чл. 287а от Наказателния Кодекс.
Макар и страшно звучащи, твърде вероятно е никога да не се срещнете с някой от проблемите описани тук ако снимате некомерсиално и с художествена цел. Наслаждавайте се на фотографията и на резултатите от работите си, но винаги имайте едно на ум от коя страна на закона са действията Ви. Успех!
автор Владислав Недялков

 Снимат ме без мое съгласие. Какви са правата ми?

 

В ежедневието се случва да присъствам на снимки и клипове, за съществуването на които дори не предполагам. Умишлено или не, понякога дори поради незнание, авторите на подобни материали навлизат в личния ми свят, лишавайки ме от свободата сам да решавам къде, с кого и как да се снимам. Законовата уредба е доста пестелива, а съдебна практика почти липсва. Това провокира създаването на настоящата статия, която има за цел да ме подготви за бъдещи подобни ситуации, в които адекватно и свободно да отбранявам абсолютното си право на личен живот.
Конституционната забрана:
В чл. 32 от Конституцията на Република България, като част принципа за неприкосновеност на личния живот, е прогласена забраната “Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи”. (В “предвидените от закона случаи” означава, че този текст няма да ме защити, когато за целите на наказателно преследване, аз бъда фотографиран от държавен орган. Също така, по време на спортни мероприятия законът предупреждава, че заснетото от охранителните камери по стадионите, ще бъде доказателство в съда срещу нарушителите на реда. Единственото условие е на видно място да бъде поставен знак, който уведомява за съществуването на видеотехника, като дори не е нужно да се съобщава нейното разположение).
Защитен съм тогава, когато фотографирането е станало без моето знание ИЛИ изрично съм му се противопоставил. След като зная, че съм обект на подобни действия, но не се противопоставя изрично (виждам, че ме снимат, но не реагирам), се предполага, че мълчаливо се примирявам с чуждото своеволие, а това би имало значение за съда при един бъдещ съдебен спор.
Кога е необходимо да поискат съгласието ми преди да ме снимат?
За да възникне авторско право за създателя на снимката, законът изисква преди това да бъде дадено съгласие за извършването й от лицето, което ще бъде снимано. Съгласието може да бъде дадено устно, когато става въпрос само фотографирането на снимка. Ако тя ще бъде публикувана, необходимо е писмено съгласие, с което да може да се докаже, че не са нарушени ничии интереси. Професионалните фотографи най-често взимат съгласието на своите “обекти” предварително с декларации-договори, а различните интернет сайтове, винаги в “условията на ползване” ни предупреждават, че публикувайки свои собствени снимки, ние даваме съгласието си те да бъдат разглеждани от останалите потребители.
Важно! Съгласие е необходимо, ако на снимката/видеото се разпознава едно или повече лица. Достатъчно е човекът да може да се разпознае, независимо дали е заснето неговото лице, дреха или татуировка.
Кога могат да ме снимат без моето позволение?
Законът не изисква съгласието ми, когато:
изображението е било направено в хода на обществената дейност, която извършвам, заснет съм на публично или обществено място (например: на кафе пред парламента, народното събрание или президентството, изразявайки гражданска позиция);
изображението на лицето ми е само детайл в произведение, показващо събрание, шествие или пейзаж;
съм получил предварително възнаграждение за снимката/видеото.
Позволено е заснемането с редакционна цел – това е ползването на кадри за представяне пред обществото на събития, представляващи обществен, политически и социален интерес. На спортно или културно събитие също мога да бъда заснеман, ако съответният фоторепортер притежава необходимото разрешение да снима. Това разрешение се дава предварително от организатора на събитието или собственика на помещението и се нарича “акредитация”.
Как да се защитя, в случай че моя снимка е неправомерно публикувана в медиите или интернет?
Разпространението на снимка в печатно издание или интернет е обработване на лични данни по смисъла на Закон за защита на личните данни, ако от нея по безспорен начин може да бъдат разпознати едно или повече лица. Ако не съм дал съгласието си за публикуването на такава снимка и не са налице разгледаните по-горе условия, при които могат да ме снимат без позволението ми, е засегната неприкосновеността на личните ми данни и аз имам следните възможности:
да подам жалба до:
1. Комисията за защита на лични данни в едногодишен срок от узнаване на нарушението, но не по-късно от пет години от извършването му.
2. административен съд, като наред с това имам право да претендирам обезщетение, в случай че съм претърпял вреди.
Да подам иск срещу нарушителя, когато в резултат на неговите действия съм претърпял вреди. Имуществени вреди ще претърпя тогава, когато например в следствие на публикацията ме уволнят от работа или не сключа важна сделка. Ако последствията от публикуването засегнат личността и достойнството ми, физическото и емоционалното ми състояние, аз ще имам възможността да претендирам обезщетение за неимуществени вреди, което съдът определя по справедливост. И в двата случая вредите трябва да се докажат!

 

 

Спортна фотография - основни принципи

“The secondary trainer” by Anthony Kham
Всички ние, в един или друг момент сме се впечатлявали от спортни снимки. Динамиката е тази съставка, която ги прави уникални и запомнящи се. Без значение дали в действието е някой известен спортист или собствените ни приятели, в поредица от статии ще се спрем на това как да уловим по най-добрия начин действието…
Качествените спортни снимки са трудни за постигане. Повечето хора имат ограничен достъп до значими спорти събития, които да заснемат. Колкото по-далеч се намира снимащият от мястото на събитието, толкова по-трудно е улавянето му по добър начин. Спортните събития изискват засилен контрол на публиката, не само заради нейната безопасност, но и за тази на играчите. Може би няма нищо по-ужасно от това да се намираш от страни на полето и накой играч или забудена топка да връхлетят върху вас и скъпата ви техника.

Местоположение
Можем да заснеме нещата, които виждаме. Колкото по-близо сме до някой, толкова по-добре можем да го видим. При спортовете няма разлика. Необходимо е да се приближим към обекта, за да направим добра снимка. За фотографи с журналистически пропуски проблем с прилижаването няма. Обикновените зрители не се допускат на игрището. В зависимост от спорта, изборът на позиция за снимане е ограничен. Например при мачовете от първа дивизия в американския футбол, пресата е на около 33 метра от игрището. За обикновените хора, положението е по-лошо. Най-често мястотона снимаме е от седалките. Въпреки това, приближете се колкото е възможно повече . Дори по някаква случайност да се доберете до страничните линии на игрището, ще се наложи да се борите за място с професионалните фотографи и оператори, които дълги години са учили и са се трудили, за да направят това, към което и вие се стремите.
Adam Pretty

За улавянето на уникален момент е необходимо да познавате спорта. Това означава да знаете къде се случва действието и да се позиционирате съобразно с това. Това е изключително важно заради ъгловия момент, за който ще говорим в следващите части. Важен е не само обектът, но и фонът. Внимавайте и за това, което ще влезне като втори план в кадъра ви. Въпреки, че ще се постараем да намалим влиянието му, то все пак е неизбежно. Разположете се оптимално- под добър ъгъл и с благоприятен изглед пред вас.

Решаващият момент
В спортната фотография всичко е въпрос на време и реакция. Трябвада се уцели точното време и място и да се действа. Тези качества са както за атлета, така и за фотографа. Всеки спорт има предвидими и непредвидими моменти. В следващите статии ще обсъдим тези моменти за по-популярните спортове. Например в баскетбола ще можете да снимате отскоци, ставания, пасове и т.н. Разбирането и предвиждането на тези действия ще ви помогне да заснемете върховия момент,в който динамиката е най-драматична.
Познавайки тези моменти ви позволява да предвиждате събитията. Това помага по два начина – с фокуса, на който ще отделим специално внимание, и с натискането на спусъка в точния момент. Фотографите казват “ Ако видиш действието, значи си го изпуснал”. Това означава, че ако чакате играчът да посрещне топката с глава и след това натиснете спусъка, топката най-вероятно ще е извън кадър. Натискането трябва да стане няколко секунди преди действието, за да може огледалото да се вдигне, затворът да се отвори и затвори. Има известно забавяне между виждането на действието и затварянето на затвора. За вас е важно, посредством опит, да се научите да усещате момента.
В тази статия ще се спрем на необходимото оборудване за правене на качествени спортни снимки. Повечето такива са снимани с 35 мм камери, главно заради лесното им транспотиране. Някои фотографи предпочитат използването на различен формат камери за целта, но тук ще се спрем на най-често ползваната техника.
Твърдението “Не оборудването, а фотографът прави снимката” по принцип е правилно. Въпреки това при спортната фотография ползването на неподходящата техника означава невъзможност за получаване на снимките, които искате. Този факт ни връща малко назад в предишната статия, в която говорихме за разстоянието. Колкото по-далеч е фотографът, толкова по-дълъг обектив е необходим за получаване на добра снимка…

Различните спортове изискват различна дължина на обектива. Например баскетбола се снима от крайната или евентуално от страничната линия. В тази ситуация добри снимки могат да се получат с 85 мм обектив. Въпреки това, когато играчите са в центъра на полето ще имате нужда от 135 мм, за да ги уловите. Ако играят под коша на отсрещната страна ще ви е необходим 200-300 мм. Когато говорим за футбол е необходим обектив 300-400 мм за направата на снимките.
Най-общо за 35 мм камера, всеки 100 мм от фокалната дължина на обектива покриват приблизително 9 метра. Това покритие означава, че при вертикален кадър, човешка фигура ще може да изпълни кадъра добре. Следователно, ако снимате американски футбол от разстояние 30 ярда (приблизително 27 метра) с 300 мм обектив, ще можете да направите снимка от близо от гол линията до средата на полето и до другия маркер за 40 ярда. С приближаването на играчите, обективът може да се окаже твърде дълъг. По тази причина много фотографи носят две тела с различни обективи.

Скоростта на обектива е изключително важен фактор. Колкото по-бърз обектив, толкова по-големи скорости на затвора може да се ползват,а колкото по-дълъг е той, толкова по-важно става това. Този въпрос ще разгледаме в дълбочина в следваща статия. Ако погледнете страничните линии при футболни мачове, ще забележите хора с наистина големи обективи. Те варират от 300 мм до 600 мм и дори повече, и могат да имат и 1.4х или 2х конвертори. Необходими са високи скорости на затвора за замразяване на действието с дълъг обектив. Всяка f- стоп изисква по-бърз филм.
Повечето дълги и zoom обективи имат вариращи апертури, но най-често да F5.6 в дългия край на обектива. F5.6 е подходящо за снимки навън и през деня, но е ограничаващо при вечерни игри или такива на закрито. Повечето хора ползват обективи с F2.8 и по-бързи. Тези обективи са доста скъпи. 400 мм обектив с F2.8 се продава за внушителната сума от $8000. Те са също така тежки и обемисти. Ползването на монопод при тях е задължително.
Освен дългите обективи, необходима е и камера, на която да ги монтирате. Днес повечето нови камери са автофокусни. Автофокусът е изключително улеснение, но този тип системи не са застраховани от грешки. За щастие редица спортове позволяват заснемането им с ръчен фокус, при което снимките също толкова динамични и завладяващи. Автофокусът е полезен при спортове като хокей и футбол. При тях обектите са много и на различни разстояния. Движението е трудно предвидимо и ползването на ръчен фокус би означавало пропускане на момента. Американският футбол, баскетболът, бейзболът, голфът са лесни за ръчно фокусиране.
При правенето на спортни снимки може да имате нужда от светкавица. По принцип ползването й не се препоръчва, поради често получаващите се незадоволителни резултати. Въпреки това съвременните системи са усъвършенствани до добро ниво. На някои спортни събития като гимнастиката светкавица не се ползва. Най-добре е да говорите с отговорник на събитието (рефер или треньор) преди да ползвате светкавица.

Друго оборудване, което може да бъде полезно е дистанционното. То позволява да монтирате камерата там, където сами не можете да стигнете и да я задействате от разстояние. Баскетболът и конните надбягвания са два добри примера за спортове, където добрите снимки се получават без фотографът да гледя във визьора. Снимките на звездите от NBA, както и тези на преминавящия финиш-линията на конните състезания, които правят силно впечатление, най-често са правени от разстояние.

Дълбочина на фокуса – изолиране на обекта
Почти всички драматични спортни снимки са правени с напълно отворена апертура или една f-стоп по-затворена от максимално отворената. Това се прави по две причини. Първата е да разполагаме с максималната скорост на затвора. Втората, но не по значение, е необходимостта от изолиране на обекта. Колкото по-отворена е апертурата на обектива, толкова по-малка част от снимката е на фокус. Колкото по-дълъг е обектива, толкова е и по-драматична промяната. Това означава,че колкото е по-голяма дистанцията между обекта и фона, толкова вторият ще е извън фокус. Ако използвате дълъг обектив и бърза апертура, обектът ви ще изпъкне, а елементите на задния план ще имат по-малко въздействие върху наблюдателя…
Team Canada 1 performs their short program during the Synchronized Skating World Championships in Zagreb April 3. (AP Photo/Darko Bandic

Редуцирането на отвличащите елементи от фона е важна цел при повечето снимки. В студиото или при снимане на пейзаж, фотографът разполага с цялото необходимо време, за да прецени задния план на снимката. При спортната фотография обаче времето е част от секундата. Ако отворите максимално обектива, сниманите обекти ще изпъкнат и ще са по-запомнящи се.
За снимащите американски или европейски футбол (изобщо спортове, при които полето е с големи размери) е важен факта, че играчи, снимани в далечното поле са по-близко до фона, отколкото тези, снимани от близкото поле. Следователно ако снимате футболист движещ се с топката към отсрещното поле и преминаващ пред трибуните, задният план ще е ангажиращ. За наблюдателя ще е трудно да отдели играча и топката от останалите елементи на снимката. В тази ситуация дори да снимате с напълно отворена апертура, фонът ще остане твърде натрапчив. Дали да се избягва тази постановка на снимане? Ако имате по-добри снимки – да. Въпреки това именно тази може да се окаже най-добрата ви снимка от събитието. Снимайте, но бъдете съзнателни за влиянието на фона върху снимки на действие в далечното поле.
Marcin Klocek, Poland, Sport, Shortlist, Professional Commpetition, 2015 Sony World Photography Awards

Фокус
Снимка на спортно събитие без фокус е безполезна. Няма какво да направите с нея, освен да я изхвърлите. Постигането на остър фокус е важна задача за всеки снимащ. Днешните автофокусни системи направиха фотографите в известна степен мързеливи.
Често пъти ръчният фокус дава по-добри резултати. За да обясним защо това е така ще разгледаме как работи автофокусът. Камерата прави серии от измервания по AF сензорите й. Тя търси контрастиращи линии и мести лещите докато тези линии достигнат максимална острота. Сензорите са локализирани във визьора на камерата. Различните модели камери имат различни сензорни конфигурации и способности. Те могат да бъдат точка в центъра на визьора, линия от сензори, минаваща през него или две прави във вид на кръст. Обикновено сензорите не покриват целия визъор и положенията им са маркирани.
Ukraine’s Oleksandr Yakubovs’kyi performs in the floor event during the Artistic Gymnastics World Championships 2009 at the 02 Arena in London October 13. (CARL DE SOUZA/AFP/Getty Images)

Проследяването на футболист, движещ се с топката по страничните линии или кон, докато се засилва преди да направи скок над препятствие става първо с насочване на камерата. Ако имате точков автофокусен сензор, за да получите фокусиран обект трябва да се застопорите на него. Широките хоризонтални сензори позволяват да композирате децентрирани снимки, движейки обектива пред играча. Важно е да се има предвид, че при обръщане на камерата за вертикално кадриране, сензорите са на горе и на долу. В това положение обектът отново трябва да е в центъра на кадъра, както и при точковия сензор. В зависимост от AF сензорите в камерата може да не фокусират на вертикални и хоризонтални линии, което прави автофокусът непотребен. Въпреки това, той работи доста добре при снимане на спортове с вертикални движения – волейбол например.
В зависимото от композиционните намерения, много спортни снимки са с вертикално кадриране. Хората са разположени вертикално в пространството и ако искате да направите добра снимка на любимия си играч интуитивно предпочитате именно вертикалните снимки.
Последните камери ползват кръстосани последователности от AF сензори. Те осигуряват добро сензорно покритие както вертикално, така и хоризонтално.
An unidentified snowboarder competes during a preliminary match at the LG Snowboard Big Air FIS World Cup competition at Gwanghwamun Square in central Seoul December 13. (REUTERS/Kang Bong-Gyu/Korea Pool)

За случаите, в които автофокусът е неефективен, или когато имате камера с ръчен фокус е необходимо да се научите да фокусирате. Съществуват две основни техники за фокусиране на камера – проследяващ и зонен фокус. Проследяващият фокус се прилага, когато държите камерата на обекта си и въртите пръстените стараейки се да го държите на фокус. Тази техника работи добре при движения от едната страна до другата, където разстоянието от камерата до обекта не се променя рязко. Този подход е подходящ при снимане на футбол и рали състезания. Техниката работи добре, когато е овладяна добре. Можете да практикувате като излезете на улицата и с камерата проследявате движещите се коли.
Finland’s Janne Ahonen soars through the air during the qualification for the first event of the four-hills ski jumping tournament in Oberstdorf, Germany December 28. (REUTERS/Kai Pfaffenbach)

Вторият начин е наречен зонен фокус. Той е подходящ, когато очаквате да се случи нещо на определено място. Можете да фокусирате на областта, която искате да е с максимална острота и да изчакате обектът да влезне в нея и да снимате. Тази техника изисква повече време. Уцелването на точния момент е важно и изисква практика. Двата метода са помагали на фотографите да направят фантастични снимки преди изобретяването на автофокусът и все още намират приложение. Дори ако имате AF система е полезно да овладеете тези техники, за да бъдете застраховани при отказ или неефективност на сензорното фокусиране.Това ще ви осигури направата на интригуващи снимки без значение ситуацията.
Лица
A crocodile lies in wait by the 13th green during practice before the Alfred Dunhill Championship at Leopard Creek Country Club December 9 in Malelane, South Africa. 

Лицето е основен източник на емоция и именно тя прави или разваля снимката . Снимки на гърбовете на обектите не хващат вниманието. Не хабете филм или памет на апарата си за подобни кадри. Когато снимате спортно събитие е важно да сте наясно с положението на основните действащи лица. Например ако снимате баскетбол и искате да направите снимка на невероятна забивка, трябва да застанете отстрани така, че да виждате не само фигурата на играчът, но и неговото лице…
WBA heavyweight champion Nikolai Valuev arrives in the ring before a fight against David Haye in Nuremberg November 7. (TIMM SCHAMBERGER/AFP/Getty Images)

В това отношение някои спортове са доста трудни. Американският футбол, хокейът и бейзболът са такива и при снимането им е доста трудно улавянето на лице. При футбоът и хокейът играчите са с предпазни шлемове, които препятстват улавянето на емоцията. Бейзболните шапки хвърлят сянка върху лицата на играчите. Най-лесното решение на този проблем би било ползването на запълваща светкавица и по този начин да се опитате да преминете зад бариерите на шлемовете и да намалите сенките. Имайте предвид, че светкавиците не са приложими при повечето спортове заради ограничения им обхват. Ако въпреки това трябва да отразите подобно събитие по-добре е да хванете в кадър предпазната мрежа на шлемовете, тъй като лицето ще се вижда поне малко през нея, отколкото тила на играча.
Хоризонтално или вертикално
Има два начина за държане на камера, които се отразяват на композицията – вертикален и хоризонтален. Този въпрос беше частично разгледан в предишната част, имайки предвид работата на автофокусните системи. Можете да държите камерата по обичайния начин, при който дългата страна на филма или матрицата е хоризонтална спрямо земята. Това е хоризонтален или пейзажен формат. Ако обърнете камерата така, че дългата страна да е перпендикулярна на земята, снимате вертикално или в портретен формат.
Позицията, от която хората възприемат света е вертикална. За да запълните един кадър с човек, практикуващ определен спорт, по-практично е ползването на вертикалния формат. Дори при близък план на лицето, отново този формат се оказва по-подходящ.Много спортни снимки, особено когато става въпрос за индивидуални спортове, са снимани в този формат. Хоризонталните снимки се използват передимно за снимане на големи групи спортисти.
Team Russia performs during the Synchronized Swimming Women’s Free Combination Preliminary Free Combination at the FINA Swimming World Championships at Kazan arena in Kazan, Russia, 26 July 2015. (Photo by Patrick B. Kraemer/epa)


Индивидуална или групова снимка

Дали кадъра е вертикален или хоризонтален зависи от желаната цел при снимане на определена сцена. Ако искате да откроите индивидуалното – снимате вертикално. Повечето възможности за снимки при баскетбола и бейзбола се дължат на индивидуалните усилия на определен играч.
Съществуват разбира се и моменти, в които искате да предадете атмосферата на състезание – напримет двама хокеисти, които се борят за шайбата, или фуболист следван плътно от защитата. За да уловите повечето действащи лица, обикновено се снима хоризонтално. Бъдете съзнателни за ефекта, който искате да постигнете в кадъра си преди да обърнете камерата по един или друг начин.


Правило на третините
Известно е фотографското правило на третините, според което ако мислено кадърът се раздели на третини вертикално и хоризонтално и обектът се постави на място, където се пресичат линиите, резултатът е по-добър от композиционна гледна точка. Очевидно производителите на камери не вярват в ефективността на този подход, понеже автофокусните им сензори са в центъра на кадъра.
В спортната фотография принципното спазване на правилото на третините е добра идея. Това означава да оставите място в кадъра за движение на обекта. Например ако проследявате футболист, водещ топката и движението се извършва от ляво на дясно, оставете място от дясната страна на кадъра. Така играчът влиза в него, а не се опитва да излезне. Ако кадърът ви е вертикален, поставяйте обектите си на линиите. Положително е за композицията на кадъра ви оставяне на пространство пред погледа на играча.
Често пъти камерата не показва пълния кадър. По тази причина при проявяването стандартните сннимки се увеличават приблизително до това, което виждате през визьора. Ако притежавате камера, покзваща целия кадър и го запълните с играч, при проявяването в стандартния формат 9Х13 част от него ще бъде отрязана. Огромен е броят снимки на футболисти, при които топаката е отрязвана точно поради тази причина.
1800 sail boats start the 41st edition of the traditional Barcolana Regatta in the gulf of Trieste in Italy October 11

Ако сканирате негатива, тогава този проблем би могъл да се избегне. Важно е да познавате начините на получаване на кадъра. Ако въпреки това части от играчите ви са изрязани, внимавайте да не запълвате кадъра толкова плътно.
Различните спортни събития позволяват, както и изискват различен тип снимки. Понякога статичните снимки са достатъчни – например в случаите когато действието е минимално. Хващащото вниманието на зрителя и в голяма степен продаващо изданието са именно снимки на хора по средата на скок. Хорта искат да видят драматизъм и напрегната обстановка на полето. Предаването на това за един фотограф е свързано със замразяване действието.
Това може да бъде постигнато с бързи скорости на затвора. При съвременните SLR камери най-бързата скорост е 1/8000sec. Този скорост е достатъчна за всичко, което бихте снимали, с изключеине на изстрелян куршум. Улавянето на кола, движеща се с 370 km/h не представлява проблем…
Jockeys turn tail during the Grey Goose Breeders’ Cup Juvenile thoroughbred horse race at Santa Anita Park in Arcadia, Calif. November 7.

Изглежда съвсем лесно, но всъщност не е точно така. Нека прво обсъдим минималната скорост, при която обективът, може да се държи с ръка. Тя се получава като разделим 1 на фокалната дължина на обектива. 50mm обектив не трябва да се държи на ръка при скорости под 1/50sec. За 300mm обектив, минималната скорост е 1/300sec. Ако камерата ви няма скорости между 1/250 и 1/500 трябва да закръглите. При този случай минималната скорост за 300mm обектив е 1/500sec. Колкото по-опитни ставате, толкова по-лесно ще ви е да определите кога можете да закръглявате по този начин. Ползването на монопод е предпочитан начин за постигане на допълнителна стабилност. В общия случай той може да ви осигури една или две скорости от ръчното придържание.
Не само придържанието на обектива, но и замръзяването на действието е по-трудно с подобни обективи. Дишането, ударите на сърцето и мускулно трепване са достатъчни да затруднят улавянето на статични обекти. Дългите обективи увеличават не само сцената, но и видимото движение. Ако бегач премине през визьора на апарат с 50mm обектив за една секунда, и след това същия човек, движещ се със същата скорост премине пред 500mm обектив , минаватено ще е за 1/10sec.
Chelsea’s Michael Ballack (right) screams at referee Tom Henning Ovrebo during a Champions League soccer match versus Barcelona at Stamford Bridge in London May 6. (REUTERS/Eddie Keogh)

Най- общо, за да замразите действието са ви необходими две пълни, ако не и повече, скорости по-бързи от минималната за ръчно придържане. За 300mm обектив ще са ви необходими най-малко 1/1200 до 1/2400 за тази цел ( закръглено, това са 1/2000 до 1/4000sec). Дори при такива скорости може да се наложи да проследявате движенето от едната до другата страна.нека с представим, че снимате на рали. Дори при високи скорости на затвора , ако държите камерата неподвижна и чакате колата да премине, резултатът ще е размазан образ.Напасването на движението на обекта с това на обектива е решение на проблема.
A girl enjoys water pouring down from a stadium’s upper balcony during a rain delay before the start of a MLB baseball game between the Texas Rangers and Toronto Blue Jays in Arlington, Texas June 10. (REUTERS/Jessica Rinaldi)

За обекти идващи към вас и отдалечаващи се, видимото движение не е толкова голямо.Много хора замразяват действието като застават така че обектите да се движат по този начин.
Чувствителността на филма или зададената на дигиталната камера е от огромно значение за замразяването. Всяко увеличаване ни осигурява една скорост повече. Ако снимате спортно събитие при ISO 100 най-доброто, което може да получите е 1/500sec. Преминаването на ISO 400 дава скорост от 1/2000 sec, която може да бъде достатъчна за целите ни. Работата при ISO 1600 дава максималната 1/8000 sec.
Ползването на високи скорости на затвора, бързи филми(висока чувствителност), моноподи, проследяване или снимане на приближаващ се обект, както и улавяне на действието във върховия му момент ще ви осигури замразяването на фантастични кадри.

Създаване на илюзията за движение
Много нови спортни фотографи се притеснват при замразяването, опитвайки се да направят възможно най-ясни кадри. Дори ветераните в областта се стремят към това, но те не се притесняват да допуснат леко размазване в снимките си.
Fans of Ecuador’s Deportivo Cuenca cheer for their team prior to a game with Argentina’s Boca Juniors during a Copa Libertadores soccer match in Cuenca, Ecuador April 23. (AP Photo/Fernando Vergara)

Нека се замислим за момент. При един бейзболен мач топката е хвърлена, а батсманът замахва с бухалката. Вашите очи не замразяват действието прецизно, защо да изискваме това от снимките. Размазана бухалка, или удължена топка създават впечатлението за движение.Докато по-голямата част от тялото и лицето е ясна, известно движение в ръцете, краката и уредите е допустимо, дори търсено.
Competitors prepare to swim during the Travessia dos Fortes swimming competition in Rio de Janeiro April 5. (AP Photo/Ricardo Moraes)

Понякога умишлено се ползват по-бавни скорости за да се акцентира движението. Всички сме виждали снимки на бегачи, при които фона, ръцете и краката са размазани, а тялото и лицето им са относително добре фокусирани. Комбинирането на проследяването, бавните скорости и предвиждането на движението е необходимо за запечатване на драматични моменти.
Photo by Shaun Botterill/Getty Images

Този тип снимки изискват търпение, работа и много експериментиране. Не се притеснявайте да експериментирате с различни техники приснимане на спортно събитие… след като сте се подсигурили с основните си снимки.
източник: http://photo.net/
http://photo.net/