Емпатия и улична фотография

 

  

Емпатия (на старогръцки: ἐμπάθεια) или съчувствието, е способността на човека да съпреживява емоциите, чувствата и мислите на другите.

Понякога мога да бъда студенокръвен. Виждам други хора по улиците да страдат и съм безразличен към тяхната болка. Често съм обгърнат в собствения си свят и не мога да намеря време за да общувам с околните. Толкова съм егоцентричен и самовлюбен, че понякога се отнасям с презрение към тези около мен. Фотографията обаче умело ме спасява от тази моя ужасна същност.
Преди да се запозная с уличната фотография бях дружелюбен, но единствено с близки приятели и семейство. Никога не говорех с непознати – отнасях се с касиерите като с роботи, които просто пресмятат колко трябва да им платя, със сервитьорите като с прислужници, длъжни да ми сервират кафе, а с автобусните шофьори като с автоматични машини за придвижване от една точка до друга.
Но уличната фотография ми помогна да отворя сърцето си към НЕпознатите. Сега винаги се опитвам да заговорям сервитьорката (освен, ако не изглежда изключително ядосана)!
Сега сериозно – понякога забравяме, че останалите хора също са човешки същества със своите проблеми и притеснения.
Подобно на мен останалите също се притесняват за неплатените си сметки, да спестят достатъчно пари за университета на децата си, за своите семейства.  Не само това, но всички култури в света си приличат по един принзак – всеки обича семейството си, добрата храна, танците – любовта ни свързва и ни държи заедно.
В предишната си статия писах за това, че щом говорим за камери, често се съсредоточаваме върху различията им и забравяме колко много всъщност си приличат.
Същото може да се каже и за хората: фокусираме се върху различията си, вместо да търсим прилики, които да ни обединяват. Смятам, че ако искаме да живеем в свят пълен със съчувствие, трябва да се държим с другите, както ние искаме да се държат с нас. Знам, че е клише, но е точно така. Често си представям, че непознатите са ми братя, чичовци, сестри, лели, майки, бащи, баби, дядовци или потенциални приятели.
Мисля, че уличната фотография е един от най-добрите начини да се научим на емпатия към света около нас. Заснемайки човеците по улиците, ти обикновено улавяш тъгата, радостта или притеснението в очите им. Непринудеността и чистотата на емоциите в човека могат да бъдат уловени от уличната фотография, както никое друго изкуство не може. По улиците се срещат истински човешки съдби, които често са толкова тежки, че изкуството да ги заснемаш изисква дълбока емпатия към човека отсреща.
Нужно е съчувствие, за да може фотографията да бъде искрена.
06:41, 5 февруари 2016
Ерик Ким
Превод: Емил Христов