Спортна фотография - основни принципи

“The secondary trainer” by Anthony Kham
Всички ние, в един или друг момент сме се впечатлявали от спортни снимки. Динамиката е тази съставка, която ги прави уникални и запомнящи се. Без значение дали в действието е някой известен спортист или собствените ни приятели, в поредица от статии ще се спрем на това как да уловим по най-добрия начин действието…
Качествените спортни снимки са трудни за постигане. Повечето хора имат ограничен достъп до значими спорти събития, които да заснемат. Колкото по-далеч се намира снимащият от мястото на събитието, толкова по-трудно е улавянето му по добър начин. Спортните събития изискват засилен контрол на публиката, не само заради нейната безопасност, но и за тази на играчите. Може би няма нищо по-ужасно от това да се намираш от страни на полето и накой играч или забудена топка да връхлетят върху вас и скъпата ви техника.

Местоположение
Можем да заснеме нещата, които виждаме. Колкото по-близо сме до някой, толкова по-добре можем да го видим. При спортовете няма разлика. Необходимо е да се приближим към обекта, за да направим добра снимка. За фотографи с журналистически пропуски проблем с прилижаването няма. Обикновените зрители не се допускат на игрището. В зависимост от спорта, изборът на позиция за снимане е ограничен. Например при мачовете от първа дивизия в американския футбол, пресата е на около 33 метра от игрището. За обикновените хора, положението е по-лошо. Най-често мястотона снимаме е от седалките. Въпреки това, приближете се колкото е възможно повече . Дори по някаква случайност да се доберете до страничните линии на игрището, ще се наложи да се борите за място с професионалните фотографи и оператори, които дълги години са учили и са се трудили, за да направят това, към което и вие се стремите.
Adam Pretty

За улавянето на уникален момент е необходимо да познавате спорта. Това означава да знаете къде се случва действието и да се позиционирате съобразно с това. Това е изключително важно заради ъгловия момент, за който ще говорим в следващите части. Важен е не само обектът, но и фонът. Внимавайте и за това, което ще влезне като втори план в кадъра ви. Въпреки, че ще се постараем да намалим влиянието му, то все пак е неизбежно. Разположете се оптимално- под добър ъгъл и с благоприятен изглед пред вас.

Решаващият момент
В спортната фотография всичко е въпрос на време и реакция. Трябвада се уцели точното време и място и да се действа. Тези качества са както за атлета, така и за фотографа. Всеки спорт има предвидими и непредвидими моменти. В следващите статии ще обсъдим тези моменти за по-популярните спортове. Например в баскетбола ще можете да снимате отскоци, ставания, пасове и т.н. Разбирането и предвиждането на тези действия ще ви помогне да заснемете върховия момент,в който динамиката е най-драматична.
Познавайки тези моменти ви позволява да предвиждате събитията. Това помага по два начина – с фокуса, на който ще отделим специално внимание, и с натискането на спусъка в точния момент. Фотографите казват “ Ако видиш действието, значи си го изпуснал”. Това означава, че ако чакате играчът да посрещне топката с глава и след това натиснете спусъка, топката най-вероятно ще е извън кадър. Натискането трябва да стане няколко секунди преди действието, за да може огледалото да се вдигне, затворът да се отвори и затвори. Има известно забавяне между виждането на действието и затварянето на затвора. За вас е важно, посредством опит, да се научите да усещате момента.
В тази статия ще се спрем на необходимото оборудване за правене на качествени спортни снимки. Повечето такива са снимани с 35 мм камери, главно заради лесното им транспотиране. Някои фотографи предпочитат използването на различен формат камери за целта, но тук ще се спрем на най-често ползваната техника.
Твърдението “Не оборудването, а фотографът прави снимката” по принцип е правилно. Въпреки това при спортната фотография ползването на неподходящата техника означава невъзможност за получаване на снимките, които искате. Този факт ни връща малко назад в предишната статия, в която говорихме за разстоянието. Колкото по-далеч е фотографът, толкова по-дълъг обектив е необходим за получаване на добра снимка…

Различните спортове изискват различна дължина на обектива. Например баскетбола се снима от крайната или евентуално от страничната линия. В тази ситуация добри снимки могат да се получат с 85 мм обектив. Въпреки това, когато играчите са в центъра на полето ще имате нужда от 135 мм, за да ги уловите. Ако играят под коша на отсрещната страна ще ви е необходим 200-300 мм. Когато говорим за футбол е необходим обектив 300-400 мм за направата на снимките.
Най-общо за 35 мм камера, всеки 100 мм от фокалната дължина на обектива покриват приблизително 9 метра. Това покритие означава, че при вертикален кадър, човешка фигура ще може да изпълни кадъра добре. Следователно, ако снимате американски футбол от разстояние 30 ярда (приблизително 27 метра) с 300 мм обектив, ще можете да направите снимка от близо от гол линията до средата на полето и до другия маркер за 40 ярда. С приближаването на играчите, обективът може да се окаже твърде дълъг. По тази причина много фотографи носят две тела с различни обективи.

Скоростта на обектива е изключително важен фактор. Колкото по-бърз обектив, толкова по-големи скорости на затвора може да се ползват,а колкото по-дълъг е той, толкова по-важно става това. Този въпрос ще разгледаме в дълбочина в следваща статия. Ако погледнете страничните линии при футболни мачове, ще забележите хора с наистина големи обективи. Те варират от 300 мм до 600 мм и дори повече, и могат да имат и 1.4х или 2х конвертори. Необходими са високи скорости на затвора за замразяване на действието с дълъг обектив. Всяка f- стоп изисква по-бърз филм.
Повечето дълги и zoom обективи имат вариращи апертури, но най-често да F5.6 в дългия край на обектива. F5.6 е подходящо за снимки навън и през деня, но е ограничаващо при вечерни игри или такива на закрито. Повечето хора ползват обективи с F2.8 и по-бързи. Тези обективи са доста скъпи. 400 мм обектив с F2.8 се продава за внушителната сума от $8000. Те са също така тежки и обемисти. Ползването на монопод при тях е задължително.
Освен дългите обективи, необходима е и камера, на която да ги монтирате. Днес повечето нови камери са автофокусни. Автофокусът е изключително улеснение, но този тип системи не са застраховани от грешки. За щастие редица спортове позволяват заснемането им с ръчен фокус, при което снимките също толкова динамични и завладяващи. Автофокусът е полезен при спортове като хокей и футбол. При тях обектите са много и на различни разстояния. Движението е трудно предвидимо и ползването на ръчен фокус би означавало пропускане на момента. Американският футбол, баскетболът, бейзболът, голфът са лесни за ръчно фокусиране.
При правенето на спортни снимки може да имате нужда от светкавица. По принцип ползването й не се препоръчва, поради често получаващите се незадоволителни резултати. Въпреки това съвременните системи са усъвършенствани до добро ниво. На някои спортни събития като гимнастиката светкавица не се ползва. Най-добре е да говорите с отговорник на събитието (рефер или треньор) преди да ползвате светкавица.

Друго оборудване, което може да бъде полезно е дистанционното. То позволява да монтирате камерата там, където сами не можете да стигнете и да я задействате от разстояние. Баскетболът и конните надбягвания са два добри примера за спортове, където добрите снимки се получават без фотографът да гледя във визьора. Снимките на звездите от NBA, както и тези на преминавящия финиш-линията на конните състезания, които правят силно впечатление, най-често са правени от разстояние.

Дълбочина на фокуса – изолиране на обекта
Почти всички драматични спортни снимки са правени с напълно отворена апертура или една f-стоп по-затворена от максимално отворената. Това се прави по две причини. Първата е да разполагаме с максималната скорост на затвора. Втората, но не по значение, е необходимостта от изолиране на обекта. Колкото по-отворена е апертурата на обектива, толкова по-малка част от снимката е на фокус. Колкото по-дълъг е обектива, толкова е и по-драматична промяната. Това означава,че колкото е по-голяма дистанцията между обекта и фона, толкова вторият ще е извън фокус. Ако използвате дълъг обектив и бърза апертура, обектът ви ще изпъкне, а елементите на задния план ще имат по-малко въздействие върху наблюдателя…
Team Canada 1 performs their short program during the Synchronized Skating World Championships in Zagreb April 3. (AP Photo/Darko Bandic

Редуцирането на отвличащите елементи от фона е важна цел при повечето снимки. В студиото или при снимане на пейзаж, фотографът разполага с цялото необходимо време, за да прецени задния план на снимката. При спортната фотография обаче времето е част от секундата. Ако отворите максимално обектива, сниманите обекти ще изпъкнат и ще са по-запомнящи се.
За снимащите американски или европейски футбол (изобщо спортове, при които полето е с големи размери) е важен факта, че играчи, снимани в далечното поле са по-близко до фона, отколкото тези, снимани от близкото поле. Следователно ако снимате футболист движещ се с топката към отсрещното поле и преминаващ пред трибуните, задният план ще е ангажиращ. За наблюдателя ще е трудно да отдели играча и топката от останалите елементи на снимката. В тази ситуация дори да снимате с напълно отворена апертура, фонът ще остане твърде натрапчив. Дали да се избягва тази постановка на снимане? Ако имате по-добри снимки – да. Въпреки това именно тази може да се окаже най-добрата ви снимка от събитието. Снимайте, но бъдете съзнателни за влиянието на фона върху снимки на действие в далечното поле.
Marcin Klocek, Poland, Sport, Shortlist, Professional Commpetition, 2015 Sony World Photography Awards

Фокус
Снимка на спортно събитие без фокус е безполезна. Няма какво да направите с нея, освен да я изхвърлите. Постигането на остър фокус е важна задача за всеки снимащ. Днешните автофокусни системи направиха фотографите в известна степен мързеливи.
Често пъти ръчният фокус дава по-добри резултати. За да обясним защо това е така ще разгледаме как работи автофокусът. Камерата прави серии от измервания по AF сензорите й. Тя търси контрастиращи линии и мести лещите докато тези линии достигнат максимална острота. Сензорите са локализирани във визьора на камерата. Различните модели камери имат различни сензорни конфигурации и способности. Те могат да бъдат точка в центъра на визьора, линия от сензори, минаваща през него или две прави във вид на кръст. Обикновено сензорите не покриват целия визъор и положенията им са маркирани.
Ukraine’s Oleksandr Yakubovs’kyi performs in the floor event during the Artistic Gymnastics World Championships 2009 at the 02 Arena in London October 13. (CARL DE SOUZA/AFP/Getty Images)

Проследяването на футболист, движещ се с топката по страничните линии или кон, докато се засилва преди да направи скок над препятствие става първо с насочване на камерата. Ако имате точков автофокусен сензор, за да получите фокусиран обект трябва да се застопорите на него. Широките хоризонтални сензори позволяват да композирате децентрирани снимки, движейки обектива пред играча. Важно е да се има предвид, че при обръщане на камерата за вертикално кадриране, сензорите са на горе и на долу. В това положение обектът отново трябва да е в центъра на кадъра, както и при точковия сензор. В зависимост от AF сензорите в камерата може да не фокусират на вертикални и хоризонтални линии, което прави автофокусът непотребен. Въпреки това, той работи доста добре при снимане на спортове с вертикални движения – волейбол например.
В зависимото от композиционните намерения, много спортни снимки са с вертикално кадриране. Хората са разположени вертикално в пространството и ако искате да направите добра снимка на любимия си играч интуитивно предпочитате именно вертикалните снимки.
Последните камери ползват кръстосани последователности от AF сензори. Те осигуряват добро сензорно покритие както вертикално, така и хоризонтално.
An unidentified snowboarder competes during a preliminary match at the LG Snowboard Big Air FIS World Cup competition at Gwanghwamun Square in central Seoul December 13. (REUTERS/Kang Bong-Gyu/Korea Pool)

За случаите, в които автофокусът е неефективен, или когато имате камера с ръчен фокус е необходимо да се научите да фокусирате. Съществуват две основни техники за фокусиране на камера – проследяващ и зонен фокус. Проследяващият фокус се прилага, когато държите камерата на обекта си и въртите пръстените стараейки се да го държите на фокус. Тази техника работи добре при движения от едната страна до другата, където разстоянието от камерата до обекта не се променя рязко. Този подход е подходящ при снимане на футбол и рали състезания. Техниката работи добре, когато е овладяна добре. Можете да практикувате като излезете на улицата и с камерата проследявате движещите се коли.
Finland’s Janne Ahonen soars through the air during the qualification for the first event of the four-hills ski jumping tournament in Oberstdorf, Germany December 28. (REUTERS/Kai Pfaffenbach)

Вторият начин е наречен зонен фокус. Той е подходящ, когато очаквате да се случи нещо на определено място. Можете да фокусирате на областта, която искате да е с максимална острота и да изчакате обектът да влезне в нея и да снимате. Тази техника изисква повече време. Уцелването на точния момент е важно и изисква практика. Двата метода са помагали на фотографите да направят фантастични снимки преди изобретяването на автофокусът и все още намират приложение. Дори ако имате AF система е полезно да овладеете тези техники, за да бъдете застраховани при отказ или неефективност на сензорното фокусиране.Това ще ви осигури направата на интригуващи снимки без значение ситуацията.
Лица
A crocodile lies in wait by the 13th green during practice before the Alfred Dunhill Championship at Leopard Creek Country Club December 9 in Malelane, South Africa. 

Лицето е основен източник на емоция и именно тя прави или разваля снимката . Снимки на гърбовете на обектите не хващат вниманието. Не хабете филм или памет на апарата си за подобни кадри. Когато снимате спортно събитие е важно да сте наясно с положението на основните действащи лица. Например ако снимате баскетбол и искате да направите снимка на невероятна забивка, трябва да застанете отстрани така, че да виждате не само фигурата на играчът, но и неговото лице…
WBA heavyweight champion Nikolai Valuev arrives in the ring before a fight against David Haye in Nuremberg November 7. (TIMM SCHAMBERGER/AFP/Getty Images)

В това отношение някои спортове са доста трудни. Американският футбол, хокейът и бейзболът са такива и при снимането им е доста трудно улавянето на лице. При футбоът и хокейът играчите са с предпазни шлемове, които препятстват улавянето на емоцията. Бейзболните шапки хвърлят сянка върху лицата на играчите. Най-лесното решение на този проблем би било ползването на запълваща светкавица и по този начин да се опитате да преминете зад бариерите на шлемовете и да намалите сенките. Имайте предвид, че светкавиците не са приложими при повечето спортове заради ограничения им обхват. Ако въпреки това трябва да отразите подобно събитие по-добре е да хванете в кадър предпазната мрежа на шлемовете, тъй като лицето ще се вижда поне малко през нея, отколкото тила на играча.
Хоризонтално или вертикално
Има два начина за държане на камера, които се отразяват на композицията – вертикален и хоризонтален. Този въпрос беше частично разгледан в предишната част, имайки предвид работата на автофокусните системи. Можете да държите камерата по обичайния начин, при който дългата страна на филма или матрицата е хоризонтална спрямо земята. Това е хоризонтален или пейзажен формат. Ако обърнете камерата така, че дългата страна да е перпендикулярна на земята, снимате вертикално или в портретен формат.
Позицията, от която хората възприемат света е вертикална. За да запълните един кадър с човек, практикуващ определен спорт, по-практично е ползването на вертикалния формат. Дори при близък план на лицето, отново този формат се оказва по-подходящ.Много спортни снимки, особено когато става въпрос за индивидуални спортове, са снимани в този формат. Хоризонталните снимки се използват передимно за снимане на големи групи спортисти.
Team Russia performs during the Synchronized Swimming Women’s Free Combination Preliminary Free Combination at the FINA Swimming World Championships at Kazan arena in Kazan, Russia, 26 July 2015. (Photo by Patrick B. Kraemer/epa)


Индивидуална или групова снимка

Дали кадъра е вертикален или хоризонтален зависи от желаната цел при снимане на определена сцена. Ако искате да откроите индивидуалното – снимате вертикално. Повечето възможности за снимки при баскетбола и бейзбола се дължат на индивидуалните усилия на определен играч.
Съществуват разбира се и моменти, в които искате да предадете атмосферата на състезание – напримет двама хокеисти, които се борят за шайбата, или фуболист следван плътно от защитата. За да уловите повечето действащи лица, обикновено се снима хоризонтално. Бъдете съзнателни за ефекта, който искате да постигнете в кадъра си преди да обърнете камерата по един или друг начин.


Правило на третините
Известно е фотографското правило на третините, според което ако мислено кадърът се раздели на третини вертикално и хоризонтално и обектът се постави на място, където се пресичат линиите, резултатът е по-добър от композиционна гледна точка. Очевидно производителите на камери не вярват в ефективността на този подход, понеже автофокусните им сензори са в центъра на кадъра.
В спортната фотография принципното спазване на правилото на третините е добра идея. Това означава да оставите място в кадъра за движение на обекта. Например ако проследявате футболист, водещ топката и движението се извършва от ляво на дясно, оставете място от дясната страна на кадъра. Така играчът влиза в него, а не се опитва да излезне. Ако кадърът ви е вертикален, поставяйте обектите си на линиите. Положително е за композицията на кадъра ви оставяне на пространство пред погледа на играча.
Често пъти камерата не показва пълния кадър. По тази причина при проявяването стандартните сннимки се увеличават приблизително до това, което виждате през визьора. Ако притежавате камера, покзваща целия кадър и го запълните с играч, при проявяването в стандартния формат 9Х13 част от него ще бъде отрязана. Огромен е броят снимки на футболисти, при които топаката е отрязвана точно поради тази причина.
1800 sail boats start the 41st edition of the traditional Barcolana Regatta in the gulf of Trieste in Italy October 11

Ако сканирате негатива, тогава този проблем би могъл да се избегне. Важно е да познавате начините на получаване на кадъра. Ако въпреки това части от играчите ви са изрязани, внимавайте да не запълвате кадъра толкова плътно.
Различните спортни събития позволяват, както и изискват различен тип снимки. Понякога статичните снимки са достатъчни – например в случаите когато действието е минимално. Хващащото вниманието на зрителя и в голяма степен продаващо изданието са именно снимки на хора по средата на скок. Хорта искат да видят драматизъм и напрегната обстановка на полето. Предаването на това за един фотограф е свързано със замразяване действието.
Това може да бъде постигнато с бързи скорости на затвора. При съвременните SLR камери най-бързата скорост е 1/8000sec. Този скорост е достатъчна за всичко, което бихте снимали, с изключеине на изстрелян куршум. Улавянето на кола, движеща се с 370 km/h не представлява проблем…
Jockeys turn tail during the Grey Goose Breeders’ Cup Juvenile thoroughbred horse race at Santa Anita Park in Arcadia, Calif. November 7.

Изглежда съвсем лесно, но всъщност не е точно така. Нека прво обсъдим минималната скорост, при която обективът, може да се държи с ръка. Тя се получава като разделим 1 на фокалната дължина на обектива. 50mm обектив не трябва да се държи на ръка при скорости под 1/50sec. За 300mm обектив, минималната скорост е 1/300sec. Ако камерата ви няма скорости между 1/250 и 1/500 трябва да закръглите. При този случай минималната скорост за 300mm обектив е 1/500sec. Колкото по-опитни ставате, толкова по-лесно ще ви е да определите кога можете да закръглявате по този начин. Ползването на монопод е предпочитан начин за постигане на допълнителна стабилност. В общия случай той може да ви осигури една или две скорости от ръчното придържание.
Не само придържанието на обектива, но и замръзяването на действието е по-трудно с подобни обективи. Дишането, ударите на сърцето и мускулно трепване са достатъчни да затруднят улавянето на статични обекти. Дългите обективи увеличават не само сцената, но и видимото движение. Ако бегач премине през визьора на апарат с 50mm обектив за една секунда, и след това същия човек, движещ се със същата скорост премине пред 500mm обектив , минаватено ще е за 1/10sec.
Chelsea’s Michael Ballack (right) screams at referee Tom Henning Ovrebo during a Champions League soccer match versus Barcelona at Stamford Bridge in London May 6. (REUTERS/Eddie Keogh)

Най- общо, за да замразите действието са ви необходими две пълни, ако не и повече, скорости по-бързи от минималната за ръчно придържане. За 300mm обектив ще са ви необходими най-малко 1/1200 до 1/2400 за тази цел ( закръглено, това са 1/2000 до 1/4000sec). Дори при такива скорости може да се наложи да проследявате движенето от едната до другата страна.нека с представим, че снимате на рали. Дори при високи скорости на затвора , ако държите камерата неподвижна и чакате колата да премине, резултатът ще е размазан образ.Напасването на движението на обекта с това на обектива е решение на проблема.
A girl enjoys water pouring down from a stadium’s upper balcony during a rain delay before the start of a MLB baseball game between the Texas Rangers and Toronto Blue Jays in Arlington, Texas June 10. (REUTERS/Jessica Rinaldi)

За обекти идващи към вас и отдалечаващи се, видимото движение не е толкова голямо.Много хора замразяват действието като застават така че обектите да се движат по този начин.
Чувствителността на филма или зададената на дигиталната камера е от огромно значение за замразяването. Всяко увеличаване ни осигурява една скорост повече. Ако снимате спортно събитие при ISO 100 най-доброто, което може да получите е 1/500sec. Преминаването на ISO 400 дава скорост от 1/2000 sec, която може да бъде достатъчна за целите ни. Работата при ISO 1600 дава максималната 1/8000 sec.
Ползването на високи скорости на затвора, бързи филми(висока чувствителност), моноподи, проследяване или снимане на приближаващ се обект, както и улавяне на действието във върховия му момент ще ви осигури замразяването на фантастични кадри.

Създаване на илюзията за движение
Много нови спортни фотографи се притеснват при замразяването, опитвайки се да направят възможно най-ясни кадри. Дори ветераните в областта се стремят към това, но те не се притесняват да допуснат леко размазване в снимките си.
Fans of Ecuador’s Deportivo Cuenca cheer for their team prior to a game with Argentina’s Boca Juniors during a Copa Libertadores soccer match in Cuenca, Ecuador April 23. (AP Photo/Fernando Vergara)

Нека се замислим за момент. При един бейзболен мач топката е хвърлена, а батсманът замахва с бухалката. Вашите очи не замразяват действието прецизно, защо да изискваме това от снимките. Размазана бухалка, или удължена топка създават впечатлението за движение.Докато по-голямата част от тялото и лицето е ясна, известно движение в ръцете, краката и уредите е допустимо, дори търсено.
Competitors prepare to swim during the Travessia dos Fortes swimming competition in Rio de Janeiro April 5. (AP Photo/Ricardo Moraes)

Понякога умишлено се ползват по-бавни скорости за да се акцентира движението. Всички сме виждали снимки на бегачи, при които фона, ръцете и краката са размазани, а тялото и лицето им са относително добре фокусирани. Комбинирането на проследяването, бавните скорости и предвиждането на движението е необходимо за запечатване на драматични моменти.
Photo by Shaun Botterill/Getty Images

Този тип снимки изискват търпение, работа и много експериментиране. Не се притеснявайте да експериментирате с различни техники приснимане на спортно събитие… след като сте се подсигурили с основните си снимки.
източник: http://photo.net/
http://photo.net/