Франк Хорват (Frank Horvat)



“Ако има нещо което наистина мразя, това е добрия вкус, вкусът поставя ограничения…”

 "Фотографията е изкуството да не натискаш копчето"




 1928 –Италия живее в Париж, Франция

 Млад италианец, с не голяма фотографска практика, е нает от нюйоркска агенция да направи „секси“ репортаж за скандалния парижки нощен живот. И няма как да откаже толкова изкусително предложение.

В малките часове на нощта се впуска в обиколка на знаменития площад Пигал, между 9 и 18 район, известен със своите стриптийз клубове и „театри за възрастни“ (между които е и „Мулен Руж“). Или там, където Тулуз Лотрек е имал студио и са преминали едни от най-бурните години от живота на Пикасо, Ван Гог и Андре Бретон.

Съвсем не изненадващо, младежът не е допуснат в нито един от клубовете. Обезкуражен, опитва за последно в леко запуснатия Le Sphinx.

Малкият стриптийз клуб е кръстен на легендарен парижки бордей, сред чиито посетители са били Кари Грант и Хъмфри Богарт и където Марлене Дитрих се е срещала с една от любовниците си, френската актриса Мадлен Солон.

Срещу не малкия подкуп от 5 хиляди франка, италианецът се озовава насред бурно нощно празненство и започва да снима. Не след дълго стриптизьорките се оплакват от досадното му присъствие, не подплатено с допълнителни бакшиши, и младежът е помолен да напусне Le Sphinx.

Но в джоба му вече има 15 ленти с изщракани пози. Някои от тях стават част от един от най-известните репортажи за нощен Париж. Един от кадрите дори е отпечатан във Vogue на цели две страници.


Кой е Франк Хорват.

Франк Хорват е роден през 1928 г. в италианското градче Абазия (днес на територията на Хърватия).. Франк Хорват произхожда от лекарско семейство.Когато е на 15, заминава за Швейцария. Скоро осъзнава, че фотографията е единственото нещо, с което иска да се занимава професионално. Тъй като не среща голямо разбиране и финансова подкрепа от страна на родителите си, Хорват разменя любимата колекция от пощенски марки за първия си, аматьорски фотоапарат Retinamat.

Почти седем десетилетия по-късно той е считан за една от легендите във фотографията.

Още при първото си пътуване до Париж, Франк се запознава с двама от своите идоли, прочутите фотографи – Робърт Капа и Анри Картие-Бресон. После предприема първото си екзотично пътуване. Избира Индия и Пакистан, а направените там снимки намират място в редица западноевропейски издания като списание Life.

След този интензивен период Франк заживява в Париж и скоро се отдава на новата си страст – модната фотография, чрез която е и най-добре познат днес.

Франк Хорват снима за водещите модни списания от двете страни на Атлантика, но към края на 80-те години се отдава на самостоятелни проекти, в които свободно експериментира с нови технологии като Photoshop. Един от последните му експерименти е A Trip Trough A Mind (The iPad Exhibition).


































"Грешната" страна? Оливър Къртис





Серията се нарича “Пълен обрат”, а човекът зад камерата е британският фотограф Оливър Къртис. Неговото вдъхновение идва през 2012 г., когато Къртис е на посещение на Пирамидите в Гиза.
“В средата на пространството видях новопостроено голф игрище с наситено зелен цвят”, разказва Къртис. “Контрастният цвят, текстура и форма ми се сториха интригуващи … поради странността на моята позиция; бях застанал до едно от най-големите чудеса на света , но на “грешната” страна.”
Тадж Махал, Агра, Индия

160715101845fotografii-ot-greshnata-strana-14.jpg
Линкълн Мемориал, Вашингтон, окръг Колумбия, САЩ
160715101845fotografii-ot-greshnata-strana-13.jpg
Статуята на свободата, Ню Йорк, САЩ
160715101845fotografii-ot-greshnata-strana-1
Белият дом, Вашингтон, окръг Колумбия, САЩ
160715101845fotografii-ot-greshnata-strana-2.jpg
Стоунхендж, Великобритания
160715101845fotografii-ot-greshnata-strana-3.jpg
Пирамидата на Хеопс, Гиза, Египет
160715101845fotografii-ot-greshnata-strana-4.jpg
Мона Лиза, Лувъра, Париж, Франция160715101845fotografii-ot-greshnata-strana-5.jpg
Площад Сан Марко, Венеция, Италия
160715101845fotografii-ot-greshnata-strana-6.jpg
Мао Мавзолей, Пекин, Китай
160715101845fotografii-ot-greshnata-strana-7.jpg
Гробницата на Ленин, Москва, Русия
160715101845fotografii-ot-greshnata-strana-8.jpg
Стената на плача, Йерусалим, Израел
160715101845fotografii-ot-greshnata-strana-9.jpg
Партенонът, Атина, Гърция
160715101845fotografii-ot-greshnata-strana-11.jpg
Статуя на Христос Спасител, Рио де Жанейро, Бразилия
160715101845fotografii-ot-greshnata-strana-10.jpg
Райхстага, Берлин, Германия160715101845fotografii-ot-greshnata-strana-12.jpg
adme.ru

Емпатия и улична фотография

 

  

Емпатия (на старогръцки: ἐμπάθεια) или съчувствието, е способността на човека да съпреживява емоциите, чувствата и мислите на другите.

Ерик Ким
Понякога мога да бъда студенокръвен. Виждам други хора по улиците да страдат и съм безразличен към тяхната болка. Често съм обгърнат в собствения си свят и не мога да намеря време за да общувам с околните. Толкова съм егоцентричен и самовлюбен, че понякога се отнасям с презрение към тези около мен. Фотографията обаче умело ме спасява от тази моя ужасна същност.
Преди да се запозная с уличната фотография бях дружелюбен, но единствено с близки приятели и семейство. Никога не говорех с непознати – отнасях се с касиерите като с роботи, които просто пресмятат колко трябва да им платя, със сервитьорите като с прислужници, длъжни да ми сервират кафе, а с автобусните шофьори като с автоматични машини за придвижване от една точка до друга.
Но уличната фотография ми помогна да отворя сърцето си към НЕпознатите. Сега винаги се опитвам да заговорям сервитьорката (освен, ако не изглежда изключително ядосана)!
Сега сериозно – понякога забравяме, че останалите хора също са човешки същества със своите проблеми и притеснения.
Подобно на мен останалите също се притесняват за неплатените си сметки, да спестят достатъчно пари за университета на децата си, за своите семейства.  Не само това, но всички култури в света си приличат по един принзак – всеки обича семейството си, добрата храна, танците – любовта ни свързва и ни държи заедно.
В предишната си статия писах за това, че щом говорим за камери, често се съсредоточаваме върху различията им и забравяме колко много всъщност си приличат.
Същото може да се каже и за хората: фокусираме се върху различията си, вместо да търсим прилики, които да ни обединяват. Смятам, че ако искаме да живеем в свят пълен със съчувствие, трябва да се държим с другите, както ние искаме да се държат с нас. Знам, че е клише, но е точно така. Често си представям, че непознатите са ми братя, чичовци, сестри, лели, майки, бащи, баби, дядовци или потенциални приятели.
Мисля, че уличната фотография е един от най-добрите начини да се научим на емпатия към света около нас. Заснемайки човеците по улиците, ти обикновено улавяш тъгата, радостта или притеснението в очите им. Непринудеността и чистотата на емоциите в човека могат да бъдат уловени от уличната фотография, както никое друго изкуство не може. По улиците се срещат истински човешки съдби, които често са толкова тежки, че изкуството да ги заснемаш изисква дълбока емпатия към човека отсреща.
Нужно е съчувствие, за да може фотографията да бъде искрена.
06:41, 5 февруари 2016
Ерик Ким
Превод: Емил Христов

Линкове свързани с фотографията



http://makethem.net/2015/04/14/9-rules-from-steve-mccury-for-genious-photography/

http://www.360mag.bg/posts/3704

http://photography-book.net/16-ot-naj-izvestnite-zabelezhitelnosti-zasneti-ot-tochniya/

http://po-krasivi.net/35967/koj-kaza-che-da-si-fotograf-e-lesno-da-be-da-snimka.html

https://www.adme.ru/tvorchestvo-fotografy/25-poleznyh-sajtov-dlya-fotografov-815360/

http://www.conservation.org/nature-is-speaking/Pages/Julia-Roberts-Is-Mother-Nature.aspx

http://stara-sofia.blogspot.bg/2015/01/blog-post_26.html

http://leketo.com/70-neveroyatni-primera-za-ulichno-izkustvo/

http://www.alexanderivanov.com/

https://www.adme.ru/vdohnovenie/10-interesnejshih-veb-kamer-mira-465005/

http://stara-sofia.blogspot.bg/2015/10/blog-post_28.html

http://www.photovideo.biz/%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D0%BC%D0%B5-%D1%81%D1%8A%D1%81-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80-%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC-%D0%B1%D0%B5%D0%B7-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5

http://delo.bg/world/obshtestvoto-ni-zagiva-a-tezi-10-do-bolka-silni-ilyustratsii-dokazvat-tova/

https://www.photographytalk.com/beginner-photography-tips/5428-11-questions-to-ask-yourself-before-taking-a-photo











„Обяд върху небостъргач“ 1932 NY

 

„Обяд върху небостъргач“ (Lunch Atop a Skyscraper) е снимка на американския фотограф Чарлз Клайд Ебет, направена на 20 септември 1932 г. по време на Голямата депресия. С право се смята за една от най-добрите фотографии в света и за символ на индустриализацията през XX век. На нея са уловени 11 работници, седящи върху стоманена греда с висящи крака, без никакви предпазни мерки. Работниците си обядват непринудено и си приказват спокойно един с друг, като че ли под краката им няма огромна бездна. Впрочем, 260 метра височина във времена на повсеместна беразботица плашела хората по-малко, отколкото глада. Тогава хората са били готови да се борят хляба си и да приемат всякаква работа, независимо от проблемите със сигурността им.
Снимката е направена на 69-ия етаж на „Рокфелер Център“ в последните месеци на строителството.
Следващата снимка, озаглавена „Мъже, спящи върху греда“, е направена 15 минути след първата и е не по-малко легендарна.








Представена публикация:

Йордан Йорданов-Юри

Популярни публикации: