Серията, заснета в центъра на Чикаго, започва през 2006 г., която "съчетава (без)смислените градски пейзажи, заснети предимно привечер или през нощта с подробности за жителите на сградите", стана основа за книгата "Прозрачен град" (Transparent City) от 2008 г. Снимките са направени от покривите на сгради при здрач с дълъг обектив. Както в серията "Architecture of Density", екстериорните фотографии изключват хоризонта и небето, оставяйки прозорците на сградите като основни обекти. В едно интервю, Улф казва, че е стигнал до идеята да показва в близък план хората през прозорците им, след като е забелязал човек, който му е дал тласък за снимка. В друго интервю Улф споменава художествената творба на Едуард Хопър като вдъхновение за поредицата, поради своята воайорска природа и включването на архитектурни детайли.
В едно друго интервю, Улф каза, че снимането в Чикаго го убедила да премине от филмов към цифров фотоапарат. "За по-голямата част от моята първа поредица "Architecture of Density", снимах с 4x5 филмова камера" - казва той. - Но когато дойде времето да заснема Чикаго, който е много ветровит град, най-малкото от вятъра ще вибрира тринога и подозирах, че много от снимките ми ще бъдат съсипани". "В снимките ми няма нищо случайно", добави той в същото интервю.
Статии за книгата свързват снимките с филма "Rear Window" от Алфред Хичкок. Един рецензент описва книгата като „плашеща”, причинявайки усещане за "отдалеченост". Серията е спорна, защото някои хора смятат, че изрязаните и разширени снимки на хората в сградите представляват нахлуване в неприкосновеността на личния им живот. През 2010 г. поредицата бе избрана за "Prix Pictet".
Няма коментари:
Публикуване на коментар