История на фоторграфията - 

2-ра част

 

 „Час по–късно всички оптики бяха препълнени, но нямаше достатъчно материали за цялото войнство от желаещи да изпробват откритието. Няколко дни по–късно по площадите на Париж можеха да се видят трикраки тъмни кутии, поставени пред някоя църква или дворец. Всички физици, химици и учени в столицата лъскаха посребрени плочки и дори по–заможните бакали не можаха да устоят на изкушението да пожертват част от състоянието си на олтара на прогреса и средствата им се изпаряваха под формата на йодни и живачни пари.“ Парижката преса бързо нарекла тази мода „дагеротипомания“.
Описание на очевидец за това как фотографията бива представена на обществеността през 1839 г....

В миналия семинар говорихме за камера обскура и първите опити за получаване на трайно изображение,
Английският физик Уилям Талбот смятал, че той е изобретил фотографията и затова бил изненадан от обявяването на изобретението на Дагер.Макар че първоначално не се ползвал с голяма популярност и давал изображения с по–ниско качество, методът на Талбот имал по–голям потенциал. Той позволявал произвеждането на много екземпляри от един–единствен негатив и хартиените изображения били по–евтини и по–практични от чупливите дагеротипни изображения. Съвременната фотография все още работи на този принцип..Ниепс, Дагер и Толбът не били единствените претенденти за титлата „баща на фотографията“. След като Дагер представил изобретението си през 1839 г., малко 24 души, от Норвегия на север до Бразилия на юг, твърдели, че са изобретили фотографията
Много хора смятат, че дагеротипията е била най-популярният фотографски метод до края на 19-ти век. В действителност, този процес е в обща употреба само за около едно десетилетие. Дагеротипиите, макар и хубави, са крехки и трудни за копиране. Единична снимка, направена във фотографско студио, струва $1000 сегашни Поради тези причини скоро е изместена от други процеси: Същинска история на филмовата лента:
-Дагеротипия -покрита със сребро медна плоча се се обработва с йоден разтвор.Подложени на живачни пари над 30 градуса среброто се кондензира върхо светлите участъци.
-Калотипия-Талбот поставял в камера обскура хартиени листове с покритие от сребърен хлорид с цел получаване на негативен образ като междинен етап. След това покривал негатива с восък, за да го направи прозрачен, поставял го върху друга хартия с покритие и го експонирал на слънчева светлина, получавайки по този начин позитивен образ. За разлика от дагеротипа, който създава уникални, еднократни образи, калотипният негатив може да се използва за създаване на неограничен брой позитивни снимки.
-Амбротипията или мокър колодиев процес, изобретена през 1854 г. от Арчър-скулптор, който обаче е разочарован от лошото качество на калотипията,и подобрява процеса - позитив върху стъкло -със зачернен гръб;качеството е много по-добро
-Тинтипията (феротипия)- образ върху покрита с асфалт желязна плака.
-Белтъчния отпечатък (или хартия напоена със сол) - - хартиена фотография, получена с помощта на големи стъклени негативи, бил най-употребявания процес при документирането на Американската гражданска война.

През 1884 г. Джордж Истман от Рочестър, Ню Йорк разработва технологията на филма която заменя фотографските плаки, което води до технология, използвана от филмовите камери и фотоапарати днес. Той изобретява сухия светочуствителен гел, който се нанася върху хартия или филм. Това нововъведение бързо измества другите процеси, тъй като фотографът вече не трябва да носи със себе си сандъци с фотографски плаки и токсични химикали. През юли 1888 г. първият фотоапарат марка Кодак, дело на Джордж Истман, излиза на пазара под мотото „Вие натискате бутона, ние вършим останалото“. Така вече всеки може да прави снимки. Фотографията навлиза широко на потребителския пазар през 1901 г. с представянето на фотоапарата Кодак Брауни.

19 век влиза в историята като векът на откритията, като век на научно-техническата революция. Машини започват да се движат по земята и морето. Гигантските параходи изместват лодките и се движат с невероятна скорост между континентите, двигателите наподобяват чудовища, които бълват пара и издават странни звуци, те прекосяват за час разстоянието от един град до друг. Хората започват да пътуват с някакви странни неща на четири колела. Неуморимия Едисън от Новия континент Америка открива нов източник на енергия -електричеството, което само с натискане на копчето променя нощта в ден! А апарат с едно око, стоящ на три крака, който само с изричането на думете “хо-о-п, готово”, за момент, докато отвориш и затвориш очите си, да е способнен да запечата лицето ти и да го умножи в колкото копия пожелаеш! Както всички останали открития това също извървява своя дълъг и труден път, за да достигне до днешния автоматичен фотоапарат, високо чувствителния филм и улавянето на бързите движения от обектива за хилядна от секундата. : В началото на 20 век фотографията се използва предимно за информационни и отчасти за научни цели. Техниката е достъпна за малцина, процесите са бавни и трудни, снимат се важни събития и личности, а обикновените люде се снимат по веднъж два пъти в живота си.
20 век
Може би от онова време идва митът за достоверността и документалността на фотографията, мит в който по-старото поколение дълбоко вярва. Аргумент ,който не търпи никакво оспорване е репликата"Истина е, виждала съм го на снимка във вестника",. (Макар, че още през 20-те - 30-те години в Сталиновия СССР, - а вероятно и другаде - се манипулират архивни хроники, трият се от снимките политици, изпаднали в немилост, изобщо фотографията е колкото средство за информация, толкова и за пропаганда и манипулация…) В това време притиснати от достоверността на фотографията изобразителните изкуства търсят нови пътища. Пикасо (1881-1973) казва - "Ето, фотографията освободи живописта от задължението и да пресъздава нещата такива, каквито са" - и поставя разделителната линия. За фотографите - истината, за художниците - измислицата и фантазиите. Коя е истината обаче? В началото на ХХ век, удобният подреден свят на ХІХ век буквално се разпада пред очите на всички. Айнщайн казва, че времето и пространството са относителни. Фройд пък твърди, че Голямата истина за човека е другаде - в сънищата, подсъзнанието и виденията… и хората на изкуството първи тръгват да я търсят там.Но все пак художниците са с предимство пред фотографите. Свободата им при творенето е несъмнено по-голяма, не са ограничени от перспективата, която им предлагат обективите, могат да избират цветните съчетания, или както казва Ансел Адамс (1902-1984), фотограф от първата половина на ХХ век "Точното възпроизвеждане на цветовете във фотографията не означава непременно цветна хармония. Няма го онова взаимоотношение, което съществува при художника и избраните от него цветове. Затова черно-бялата фотография, според мен, е по-въздействаща смислово, по-емоционална, по дълбоко изразителна". Самият Адамс, също отдава голямо значение на обработката на изображенията. Заснетият материал сам по себе си не му е достатъчен като изразно средство и през втората половина от живота си, той предимно обработва и представя по нов начин старите си снимки.
Разбира се, не става въпрос за противопоставяне на фотографията и изобразителните изкуства. Те вървят ръка за ръка, много от личностите от онова време снимат и рисуват. Ман Рей (1890-1976) казва: "Рисувам това, което не може да бъде заснето. Това, което идва право от въображението или сънищата. Снимам това, което не искам да рисувам - обектите, които вече имат присъствие." Салвадор Дали (1904-1989) и Рьоне Магрит (1898-1967) са едновременно и фотографи и художници. Дали заснема много от обектите, които изпълват неговите картини, за да бъдат, както казва самият той "параноичните видения пресъздадени с перфектната точност на цветната фотография". Рьоне Магрит заснема част от нещата, които впоследствие рисува, нещо като чернови.
Усъвършенстването на качествата на обективите и на използваните негативи и хартии, навлизането на фотографията в сферата на науката, също довежда до интересни резултати. Снимки, изследващи повърхността и структурата на предмети и материали, заживяват свой нов живот, като произведения на абстрактното изкуство. Макроснимки на абсолютно делнични обекти, като швейцарско сирене или шкурка, наподобяват космически пейзажи. Получава се така, че снимки направени по поръчка за производители и фирми или научни институти, често стават визитна картичка, представяща способностите и фантазията на техните автори. Навлизането на пластмасите, като материал, кара чешкият фотограф Алоис Ножичка (1934) да им посвети цяла колекция от снимки. Той заснема призрачни форми, които открива на заводското бунище. Промишлените отпадъци са вдъхновение и за френският фотограф Жан Дюзд (1921-2004). Той се стреми да открива красота и поезия в предметите, които не забелязваме, забързани в ежедневието си - разтопен асфалт на улицата или разлято машинно масло в някоя локва, като ги разделя от истинската им същност и оставя на зрителя да се наслаждава единствено на красотата на формите.
Като цяло можем да кажем, че сюрреализма и абстракционизма оказват голямо влияние върху фотографията в годините между двете световни войни и отварят нови перспективи пред нея. От средство за информация, каквото продължава да бъде, от нея се отделя ново направление, което съперничи на останалите изкуства по отношение на себепознаването и себеизразяването на личността.

Разбира се, не всички фотографи използват монтажи, колажи и абстракции за изразяване на вътрешния си мир и на отношението си към света. Пример за липса на техническо вмешателство в изображението е класика на репортажната фотография, Анри-Картие Бресон (1908-2004). Той също се насочва към разкриване на скритата същност на нещата, но го прави посредством акцентите в кадъра, предизвикани от размазано движение и неочакван фокус - така както децата, които искат да видят "омагьосан" света пред себе си, разтриват очите си в кръг с длани. Изобщо окото при фотографията е символ на проникновението, а при сюрреалистите и пречка за виждането на "истинската реалност, което е скрита от нас". Може би и от тук е стремежа на сюрреалистите да разрушат окото, за да могат да проникнат зад образа. Като метофора на това разрушаване може да се приеме сцената с разрязването на окото във филма "Андалузкото куче" на Луис Бонюел… Във фотографиите на Бресон, внезапните бликове, отразеният лъч светлина в лещите на обектива са символ на подобно разрязване, на раздвояване на гледната точка, която ни показва едновременно видимото за окото и скритото.

Разделението на формата и съдържанието и разпадът на формата идват още от двайсетте години от средите на художниците кубисти и конструктивисти. Те смятат, че отделен символ или знак, могат да бъдат предмет на изображение, да носят смислов заряд, да въздействат емоционално. Техните последователи във фотографията изследват формата, без да търсят определен смисъл и съдържание. В концептуалната фотография, фотографията е оставена на заден план, приоритетни са елементите, контрастите, линиите и съотношенията. Често кадрите са разфокусирани, образите, доколкото ги има са схематични, върху снимките има допълнителни елементи, стрелки, линии, текст, написан на ръка. Метафорите са толкова мъгляви, че понякога са разбираеми само от автора. Някои изкуствоведи смятат подобно отношение към зрителите за обидно, по причината, че то ги поставя в неравностойно положение - все едно лабиринт, на който авторът знае верния път, а зрителят - не.
На другият полюс се оформя лесно смилаемата фотография, кичът, масовото тиражиране на изображения с комерсиална цел - лъскави лимузини и разголени жени със застинали усмивки по лицата. Сладникави залези и изгреви, непременно с палми на преден план, прозрачно зелени морета и искрящо сини небета, добрият дядо Коледа носи подаръци за добрите дечица..… Някой трябва да каже "Стига!". Да го каже, разбира се със средствата на фотографията.

Цифровата технология е пряко свързана с телевизионната и видео-технология. През 1951 г. е създадено първото устройство, което записва движещи се картини от телевизионните камери, като преобразува информацията в поредица от електро импулси и я записва на магнитна лента. Това е на практика първият видеомагнетофон, създаден от инж. Джон Мулин в Бинг Кросби Лаборатория, в САЩ. От 1956 г. технологията е усъвършенствана от Чарлс Гинсбърг и е въведена в масова употреба в телевизионната индустрия.
Телевизионните цифрови камери, както и съвременните цифрови фотоапарати, използват CCD (Charge-Coupled Device) матрица. Това е система от светлочувствителни елементи, която отчита интензивността и цвета на светлината и превръща информацията в ред от токови импулси.
През 60-те години НАСА преминава от използването на аналогови към цифрови технологии. По време на вземането на проби от лунната повърхност, се изпращат цифрови сигнали към Земята, които тук са преобразувани в картина. Компютърните технологии също напредват, НАСА първа ги използва за подобряване на качеството на изображението. След това цифровите технологии навлизат масово в сферата на шпионажа, използват се в сателитите по време на Студената война..
В последните години повечето фирми, производителки на обективи и апарати се кооперират с фирми производителки на електроника. Лайка с Панасоник, Карл Цайс със Сони, Шнайдер със Самсунг, включват се и гигантите като Канон, Никон, Олимпус, Коника и Минолта, фирми за компютърни компоненти, като Хюлет Пакард, Епсън…и започват бясно серийно производство на цифрови апарати, а пазарът поема още и още и още…

Интересни факти от историята:Посетителите на италианския физик Батиста Дела Порта (1535?–1615 г.) били потресени . По стената пред тях се движели малки човечета с главата надолу.Хората изпаднали в паника и избягали навън. Дела Порта бил даден под съд за магьосничество….Това се получило, когато художникът се опитал да забавлява гостите си, като им покаже камера обскура, което на латински буквално означава „тъмна стая“. Начинът, по който работи този уред, е прост, но резултатите са забележителни. Как действа той?Когато светлината навлезе през малък отвор в тъмна стая или в кутия, на противоположната стена се прожектира обърнат образ на външния свят. Гостите на Дела Порта видели просто актьори, които се движели отвън. Изобретението камера обскура било предшественик на съвременния фотоапарат.

-Фотографията имала и принос към значими социални промени.Например Джейкъб Рийс бил обществен реформатор, който бързо разбрал, че фотографията е отлично средство, с чиято помощ да насочи вниманието на обществеността към бедността и страданието. През 1880 г. той започнал да снима бедняшките квартали на Ню Йорк след залез слънце, като използвал за светкавица избухваща магнезиева пудра в тиган — нещо, което не било съвсем безопасно. Два пъти къщата, в която Рийс работел, избухвала в пламъци и веднъж дрехите му се подпалили. Смята се, че неговите снимки са едно от нещата, които накарали Рузвелт да предприеме много социални реформи, когато станал президент.

-А пък през 1872 г. реализмът на серия пейзажни снимки от Уилям Хенри Джаксън накарала Американския конгрес да обяви Йелоустоун за първия национален парк в света.

-Друг интересен факт е,че през 1856 г. кралят на Неапол забранил фотографията, вероятно защото се смятало, че тя може да урочасва.

-Когато видял дагеротипно изображение, френският художник Пол Деларош възкликнал: „От днес живописта е мъртва!“ Изобретението предизвикало голямо безпокойство сред художниците, които го възприели като заплаха за занаята си.

-Описание на очевидец за това как фотографията бива представена на обществеността през 1839 г.:„Час по–късно всички оптики бяха препълнени, но нямаше достатъчно материали за цялото войнство от желаещи да изпробват откритието. Няколко дни по–късно по площадите на Париж можеха да се видят трикраки тъмни кутии, поставени пред някоя църква или дворец. Всички физици, химици и учени в столицата лъскаха посребрени плочки и дори по–заможните бакали не можаха да устоят на изкушението да пожертват част от състоянието си на олтара на прогреса и средствата им се изпаряваха под формата на йодни и живачни пари.“ Парижката преса бързо нарекла тази мода „дагеротипомания“.

    1950 г.- Мис "Атомна бомба"

 Немски работник, женен за еврейка, отказва да приветства Хитлер в Хамбург, 1936

       Групова снимка на електротехници, 1918

      Дрю Баримор пали цигарата на Стивън Кинг

        Лондон 1940

        1865 - първата подводна снимка

 Ницше във Ваймар, 1899
Снимката е направена от Йоханес Вилхелм Олде
(Johannes Wilhelm Olde)
Ницше умира на 25 Август, 1900

 Мерилин Монро за сп. "Vogue", през 1962г.
Това е снимка от нейната последна фотосесия, преди смъртта й.

 1961 - Изграждането на Берлинската стена

 1971 - Клинтън

 1957 Пикасо като Попай

Моделите от известната картина от Грант Ууд „Американска готика“

 1939 г. - Реклама на изобретението "велосипед"

 Доставка на компютър в общината на гр. Норич,. 1957г.

 Първата камера на Кодак 1888г.

1964 - Хичкок като Битълс

Дали с единия от двата си оцеола Буба и Бабу

Втората световна война - изпращане

Денят на откриването на Дисниленд, 1955 г.

Жена носи британски търговец в Бенгалия - 1903

 1969, Париж - Джон Ленон и Дали

 1959 - Автопортрет на Пол Макартни

 1974 - Брежнев в завод за пепси-кола

1946 г. - Авсрийче се радва на нови обувки

 1961 - Шимпанзе след успешна мисия в космоса

1967, Швеция - сутринта след промяна на закона за движение от ляво в дясно

 Студенти от Принстън след борба със снежни топки - 1893

Сюрреализмът доминира в годините след Първата световна война и оказва голямо влияние върху цялата култура, дори днешните дизайнери и модни фотографи трябва да са благодарни на Дали и съмишлениците му.
Самият Салвадор Дали с удоволствие позира като модел за портрети. Особено плодотворно е сътрудничеството му с фотографа Филип Холсман (1906-1979), направил цяла илюстрирана книга за Дали. Странните фотографии наподобяват картините на великия художник, на една от тях Дали гледа към череп, съставен от телата на седем голи девойки. На друга - "Дали атомикус" художникът е представен като ядрото на атома, около което се носят в пространството вместо електрони - стол, котки, статив с платно и вода. За да направи този кадър Холсман използва много мощни светкавици в студиото си, които му осигуряват голяма рязкост. Дали подскача в момента на снимката, в същото време трима асистенти подхвърлят котки, а четвърти плиска вода, която от бързата скорост стои като замръзнала във въздуха… За тази снимка, фотографът е направил 28 дубъла!

Лондон 1930 г. След пожар в музея на восъчните фигури.

Първата терапия с животни

 1839 - първата снимка на жена

1945 г. - руски войници

 1939 Ню Йорк - пазарен ден

1961 Ресторант на самообслужване за служителите на Дисни

 1959 г. - Студенти правят световен рекорд - 22-ма в кабина

1916 Чарли Чаплин на 27 години

1925 г. - Задръстване в Ню Йорк заради котка - майка

лекция по сексология, 1929

Двугодишният Далай Лама, 1937

 Човекът без история

Местоположението на снимката е Торонто, а на нея е просто един бездомен мъж. Освен самата снимка, интересно е описанието към нея, което разказва история. Историята на един човек без история:

"Бездомен мъж ме попита какво правя. Отговорих му, че правя снимки на интересни неща. Той каза:

- Не снимаш мен, нали?

– Не, не – му казах ...

Той каза:

- Не съм се снимал от 40 години.

- Е, това не е добре – казах аз – нямаш никаква история (документация) за себе си през този период.

Неочаквано той свали шапката си, застана пред мен и каза:

- Давай, снимай ме.

- Разбира се! – отговорих аз ... и ето."
(фотограф Mark M)

 1918 г. - офицер

1927 г. - Истинските Мечо Пух и Кристофър Робин

1965 - войник, Виетнам

 1940 - Лондон. Разрушена книжарница

1938 - Съоражение за предпазване от бури

 1949 - Апарат за слънчев тен

 Изоставени след аварията в Чернобил автомобили

На 26 април 1986 г. четвърти реактор на атомната електрическа централа в Чернобил (Украйна) експлодира и се запалва. Инцидентът е най-голямата ядрена авария в света.В историята на ядрената енергетика има само още една авария – тази в АЕЦ "Фукушима I“ от 2011 г., която е от ниво 7 по Международната скала за ядрени събития.
При аварията в Чернобил в атмосферата са изхвърлени 190 т радиоактивни вещества. 145 000 квадратни километра от Украйна, Беларус и Русия са засегнати.
Радиоктивен дъжд се изсипва чак над Ирландия. След експлозията се образува огромен радиоактивен облак, който покрива почти цялата територия на Европа и дори пада на земята в Ирландия под формата на ядрен дъжд.
нес, 30 години по-късно, 190 000 овце във Великобритания все още се съдържат следи от радиоактивното замърсяване от Чернобил.
26 април е доста драматична дата. На този ден през 1933 г. е създадено Гестапо - тайната полиция на нацистка Германия. Четири години по-късно е бомбардиран испанският град Герника - трагедия, обезсмъртена от Пабло Пикасо в една от най-прочутите му картини. През 1942 г. Манджурия преживява най-тежкия минен инцидент в историята - загиват 1549 души. През 1999 г. хиляди компютри са поразени от вируса Чернобил. На тази дата е роден и Чарлз Франсис Рихтер - човекът, който измисля най-използваната скала за измерване на земетръси в света.

1963 Оригиналния Макдоналдс

1963 - Японска машина за ....мяукане. За да гони мишки от домовете

1950 - Жена с крокодил

 1957 Пикасо с дакела си

 1963 - Очила за лична телевизия. Изобретението нямало успех