Енциклопедия "България" на БАН - из страниците Фотография

Дванадесеттомната национална енциклопедия “България” е научно-справочно издание, предназначено за широк кръг читатели. Тя съдържа максимално пълна информация за Република България, обхваща всичко значително за страната – природа, история, стопанство, наука, култура.
Изданието е богато илюстрирано с над 12 000 цветни и черно-бели снимки, схеми, карти и таблици.
Предлагаме ви два откъса от обзорния трети том, които са посветени на възникването и развитието на българската фотография и българския цирк.
ФОТОГРАФИЯ

Първата фотографска снимка на българи – възрожденецът Тодор Минков и майка му (1842-43 г.)
Първата съхранена фотографска снимка на българи е от 1842–43 – на възрожденеца Тодор Минков и майка му, фотографирани във Виена, вероятно от Анастас Йованович. Първите български фотографи започват дейността си в Европа и големите градове на Османската империя. По-голямата част от запазените фотографски портрети на революционни дейци са направени в ателиета в Букурещ, Белград, Плоещ и другаде. До около 1880 е използван мокрият колодиев процес, заменен по-късно със сухите бром-желатинови плаки. Пионерите фотографи, поставили началото и популяризирали фотографското изкуство в България, са Анастас Йованович, Анастас Карастоянов, Тома Хитров, Георги Данчов, Иван Доспевски, Иван Зографов, Стоян Каралеев, Никифор Минков и др. След Освобождението 1878 в София откриват ателиета Анастас Карастоянов. Тома Хитров. Тодор Факиров, в Пловдив – Георги Данчов, Димитър Кавра, Вацлав Велебни, братя Кацарови, в Русе дошлите от Виена Франсоа Бауер, Самуел Гелч, Рудолф Либих, във Варна – Папазян, братята Саркис и Ованес Хаджолян, Е. Ксантопулос, Карл Албрехт, Онори Марколеско.
..
 Първото българско любителско фотографско дружество е създадено в София през 1897.

Инициатор е Георги С. Георгиев, председател – Васил Златарски, членове – Порфирий Бахметиев (основоположник на научно-техническата фотография в България), Петко Клисуров, Иван Ангелов, Г. Бръчков, Б. Михайлов и др. Георги С. Георгиев издава първото „Ръководство по фотографията” (1898) и „Курс по фотографията според съвременните изисквания на художеството” (1904). Постепенно доминираща роля добива репортажната фотография, обособява се фотожурналистиката. Разраства се ателиерната фотография. Художникът Пенчо Балкански отваря прочутото столично фотоателие „Луна” и печели популярност със способностите си на фотограф и кино-оператор. Благодарение на перфектното овладяване на всички новости във фотографията и умението му „да улавя мига”, а след това да дообработва с художествени средства изображението от позитива, творбите му са неповторими. Прави портрети на именити личности – руския бас Фьодор Шаляпин, цигуларя Васко Абаджиев, литературния критик Александър Балабанов, писателя Антон Страшимиров, художниците Владимир Димитров-Майстора и Иван Мърквичка, скулптора Андрей Николов, актьорите Ружа Делчева, Надя Ножарова и Ангел Сладкаров, певицата Леа Иванова, киноактьорите Адолф Волбрюк, Ивет Лебон, Фрида Рихард и Лилиан Диц, политиците Александър Малинов и Михаил Маджаров и др. Ателието съществува до началото на 70-те години на 20 в. (голяма част от създаденото в него се съхранява в Централния държавен архив). В пейзажната фотография се проявява стремеж да се изразява субективното емоционално отношение на човека към природата. Първите цветни снимки в България са направени през 1938. Художествената фотография достига високо равнище в творчеството на Бончо Карастоянов, Емил Рашев, Пенчо Балкански, Тодор Кемилев, Борис Блъсков, Петър Папакочев и др.

Фоторепортерите Антон Антонов и братя Юскеселиеви по време на снимки. София. 1924

През 1951 фотографското дело е одържавено – влиза в сила Правилник за организацията, идейно-политическото и художественото ръководство на фотографското дело, учредено е званието „фотограф художник”. Към Комитета за кинематография са създадени държавното предприятие Българска фотография (1952) и постоянен Държавен фотоархив, в който се събират всички заснети негативи, отразяващи политическия, стопанския и културния живот в страната, и който организира на научна основа запазването им като национално богатство. Организирана е централна служба Пресфото с щатни и доброволни сътрудници, които снимат всички значими събития от обществения живот. През 1955 Любен Пиперков заедно с Иван Викторов прави първите цветни фотографии с научна цел, през 1956 снима първия научномедицински цветен филм и внедрява цветната стереофотография в медицинската документация. Художествената фотография е призната официално от българската държава за изкуство през 1957. През 1959 в Техникума по графика в София започва редовно и задочно обучение по фотография. За подготовка на средни фотографски кадри към Полиграфическия техникум „Юлиус Фучик” в София е открита (1968) специалност фотография, дълги години ръководена от Янка Кюркчиева. От 1993 фотографията започва да се изучава като отделна специалност в катедрата по филмово и телевизионно операторство и фотография на Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов” в София.
В Българския фотоклуб (създаден през 1920) членуват няколко поколения изявени фотодейци – Георги С. Георгиев, Иван Караджов, Никола Божинов, Васил Савов, Георги Кънчев, Бончо Карастоянов, Пенчо Балкански, Емил Рашев, Владимир Димчев, Захари Жандов, Георги Захариев, Виктор Бойчев, Любен Пиперков, Атанас Ташев, Константин Кафтанджиев, Николай Попов, Петър Божков, Георги Папакочев, Лоте Михайлова, Апостол Райков, Живко Арабов, Петър Абаджиев, Валентин Киров, Благой Серафимов и др. През 1972 към Българска фотография е създаден Клуб на фотодейците в България
Читалищните и студентските фотоклубовс се превръщат в школа по художествена фотография, в която израстват творци с многостранни изяви, лични виждания, творчески почерци, търсения и постижения. През 1980–90 се появява ново поколение във фотографията – Ники Давидов, Динамир Предов, Станка Цонкова-Уша, Георги Радев и др.
След 1989 българското фотографско изкуство във всичките му жанрове се променя основно
Разрушен е държавният монопол върху ателиерната фотография, откриват се много частни фотоателиета и студиа, създават се първите частни фотографски агенции – Булфото, БГНЕС, Импактпресгруп. Излизат нови вестници и списания, в интернет се регистрират новинарски информационни сайтове. Цифровизирането на фотоизображението променя изцяло технологията за правене на снимки, фотоапаратурата става леснодостъпна. В някои висши училища (Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов”, Нов български университет) се откриват класове за подготовка по специалността фотография, откъдето излизат добре обучени български фотографи – Ивайло Велев (първият българин, спечелил Голяма награда от световния конкурс за репортажна фотография „Уърлд Прес Фото”, 2007), Боряна Кацарова (фоторепортер в агенция Франс прес) и др. Високото ниво на студентите налагат майсторите на фотокамерата Румен Георгиев– Рум, Иглена Русева, Атанас Кънчев, Георги Папакочев. Откриват се колежи по визуални изкуства (Арт колеж), курсове за любители фотографи (Николай Трейман, Фото-Форум). След присъединяването на България към Европейския съюз (2007) български студенти получават образованието си и в престижни европейски колежи и училища по фотография. Фоторепортерките Янина Манолова и Яна Паскова учат и се развиват професионално в САЩ. Настъпва промяна в организираните фотографски събития, конкурси и изложби „Фотоваканции” и „Фотофиеста” но Южното Черноморие, Международна седмица на фотографията в Пловдив, Международен фотографски салон във Варна, биенале „Фода” в Плевен, фотографски пленери в Смолян и Дряново (Бодиграфия). Учредени са фотографски награди на името на известни майстори на камерата Артин Азинян (1930–2006), Шаварш Артин (1948–2005). В памет на известната педагожка и авторка на учебници по фотография Янка Кюркчиева (1929–2008) сдружението „Фотографска академия”, което тя основава през 1999, приема нейното име. Значителни успехи са постигнати в българската модна и рекламна фотография. Темелко Темелков и Васил Къркеланов са наградени от френското списание „Фото”, Ангел Цветанов и Дилян Марков постигат качество на произведенията, съизмеримо е най-добрите образци в този жанр.
Салто-мортале, изпълнявано при движение на автомобила по улиците на градовете

От всички фотографски жанрове най-голяма промяна настъпва в репортажната фотография.

Конкуренцията в печата след 1989 създава нов, свободен маниер на документиране. Появяват се конкурентни частни фотоагенции, заетите фоторепортери се увеличават. Създаден е конкурсът за репортажна фотография „БГ Пресфото” (2002). Носители на Голямата награда на конкурса са Надежда Чипева, Тихомир Пенов, Антон Чалъков, Юлия Лазарова, Красимир Свраков, Христо Христов, Неделиян Нешев. Български фоторепортери оглавяват екипите на водещи световни фотографски агенции – Младен Антонон ръководи фотографите на агенция Франс прес, Олег Попов – фотодепартамента на агенция Ройтерс за Израел и палестинските територии. Сред имената на най-новото попълнение талантливи фоторепортери са Георги Кожухаров–Геш, Димитър Дилков, Владимир Шоков, Христо Танев, Любомир Асенов, Стоян Ненов и др. С поредица от самостоятелни изложби и инициативи за издирване и съхраняване на българското фотографско изкуство работи Иво Хаджимишев, един от стожерите в отстояването на висок професионализъм и престиж в гилдията. В областта на артистичната фотография Гаро Кешишян, Нели Гаврилова, Станка Цонкова-Уша, Соня Станкова, Тодор Янков, Златко Латев преминават през различни творчески търсения и се развиват самостоятелно. Значимите имена на българската фотография запазват водещите позиции на творци: Александър Иванов създава забележителни пейзажи от „птичи поглед” и ги представя в голям формат на открити изложби в цялата страна. Сред най-големите творци на артистичната фотография остава Йордан Йорданов–Юри (1940–2008). От най-новото попълнение сред българските фотографи заслужено се вписва Цветомир Станивоев.

От всички фотографски жанрове най-голяма промяна настъпва в репортажната фотография.

Конкуренцията в печата след 1989 създава нов, свободен маниер на документиране. Появяват се конкурентни частни фотоагенции, заетите фоторепортери се увеличават. Създаден е конкурсът за репортажна фотография „БГ Пресфото” (2002). Носители на Голямата награда на конкурса са Надежда Чипева, Тихомир Пенов, Антон Чалъков, Юлия Лазарова, Красимир Свраков, Христо Христов, Неделиян Нешев. Български фоторепортери оглавяват екипите на водещи световни фотографски агенции – Младен Антонон ръководи фотографите на агенция Франс прес, Олег Попов – фотодепартамента на агенция Ройтерс за Израел и палестинските територии. Сред имената на най-новото попълнение талантливи фоторепортери са Георги Кожухаров–Геш, Димитър Дилков, Владимир Шоков, Христо Танев, Любомир Асенов, Стоян Ненов и др. С поредица от самостоятелни изложби и инициативи за издирване и съхраняване на българското фотографско изкуство работи Иво Хаджимишев, един от стожерите в отстояването на висок професионализъм и престиж в гилдията. В областта на артистичната фотография Гаро Кешишян, Нели Гаврилова, Станка Цонкова-Уша, Соня Станкова, Тодор Янков, Златко Латев преминават през различни творчески търсения и се развиват самостоятелно. Значимите имена на българската фотография запазват водещите позиции на творци: Александър Иванов създава забележителни пейзажи от „птичи поглед” и ги представя в голям формат на открити изложби в цялата страна. Сред най-големите творци на артистичната фотография остава Йордан Йорданов–Юри (1940–2008). От най-новото попълнение сред българските фотографи заслужено се вписва Цветомир Станивоев.

Мистър Сенко пръв в света изпълнил уникални фокуси.

Легендата на българския цирк Лазар Добрич

източник: Из „Голяма енциклопедия „България” – 3 том
Източник: Вестник 24 часа