Правни аспекти на фотографията
Какво е позволено или забранено да се снима
Има много определения за фотографията. В случая ще си изберем едно
изключително просто и не претендиращо за изчерпателност – Фотографията в
чисто технически аспект, като технология и процес, представлява физика и
по-специално оптика.
За правото има дори повече определения- освен че е система от правни норми, самата същност на Правото като технология и философия представлява математика и логика и по-конкретно логическо интерпретиране на аксиоматични правила. Защо аксиоматични? – защото, макар и несъвършени, тези правила (правни норми) се прилагат във вида, в които ги е дефинирал законодателя в своята цялост и логическа свързаност, като не се допуска тълкуване по аналогия.
Както всяка друга човешка дейност и фотографията води до определени правни последици, които могат да бъдат твърде разнообразни. От една страна – субективна – за автора на дадена фотография се създават авторски права, които определят неговият патримониум и изключително право на собственост върху негови фотографии до момента, в който не бъдат отчасти или изцяло отчуждени. От обективна страна, фотографията поражда правни последици, предизвикани от естеството на заснетия обект – човек, животно, природен или архитектурен обект. На обективните правни последици последици е посветен и настоящият материал.
Има множество класификации на видовете фотография:
– според използваната фотографска техника
– според заснеманият обект
– според сюжетните особености и т.н.
Тук ще се спрем на класификацията според комерсиалният ефект и правните последици от това.
Основни понятия и терминология
Фотограф – всяко лице, което по занятие или не, заснема кадри на хора, архитектурни или природни обекти, както и на всички останали обкръжаващи го обекти и събития.
Правни последици, свързани с фотография – обществените отношения, възникващи по време и след заснемането, както и при всякакъв вид използване на резултата от него.
Публикация – всяко изнасяне пред обществото на резултат от фотографиране. Публикация е и качването на фотографии във фотографски сайтове на самия автор, както и в такива за авторска фотография, представляващи фотографски форуми и галерии с обществен достъп.
Комерсиална цел – когато заснемането е извършено с цел получаване на печалба вследствие на предоставяне на резултата за публикуване в СМИ (Средства за масова информация), на друго място, или за ползване от трето лице за лични цели или последващо публикуване, когато третото лице е заплатило.
Комерсиална цел е налице и когато от предоставеният резултат е извлечена материална или финансова изгода от трето лице, на което е бил предоставен резултат от заснемане, без да е заплатил за това, със съгласието на автора или без него.
Когато е налице съгласие на автора имаме възмездно или безвъзмездно предоставяне за ползване и отговорността за настъпилите правни последици от това е споделена и солидарна между автора и третото лице.
Когато няма съгласие на автора, използването на резултата от трето лице е престъпление по смисъла на ЗАПСР и НК, подлежи на наказателно преследване по реда на НПК и е обект на регресни искове по реда на ГПК (Граждански процесуален кодекс) за нанесени материални и нематериални вреди.
Широко разпространена заблуда
Широко разпространена заблуда е, че към фотографията с комерсиална или некомерсиална цел има отношение чл. 32 ал. (2) КРБ – Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи. Чл. 32 ал. (2) КРБ е норма, която се отнася пряко до наказателният процес и по-точно до веществените доказателствени средства (ВДС), изготвяни по реда на НПК и ЗСРС.
Преведено на човешки език, от тази норма следва, че такива изображения не могат да бъдат използвани като доказателства за вина за извършено престъпление, но акцента е върху „извън случаите предвидени в закона” – НПК и ЗСРС. Теоретично е възможно, в конкретни случаи, лице, което е фотографирано, по реда на ГПК да предяви иск за нанесени материални щети и/или пропуснати ползи в случаите, когато фотографа се е облагодетелствал (получил е пари) за снимка и не е платил на модела за моделстването, но в такъв случай трябва да съществува договор между двамата и това не се отнася за случаите, в които кадърът е заснет на публично място или за целите на СМИ – т.нар. „Редакционни цели”. Възможно е и предявяването на иск за нанесени нематериални щети, когато публикувани или разпространявани кадри накърняват достойнството и честа на лице или са унизителни за него, по реда на ГПК, а в някои конкретни случаи и по реда на НПК – да се образува наказателно производство, ако правните последици от деянието представляват обществена опасност и са престъпление по смисъла на НК, когато случая не е маловажен.
Резултати от фотографиране и филмиране (заснети от любител или професионалист фотограф, оператор за целите на СМИ или чрез охранителни камери), могат да бъдат изискани и иззети от органите на досъдебното производство, в качеството им на УЛИКА с цел да образуват наказателно производство, в хода на което, обаче, трябва да се намерят ДОКАЗАТЕЛСТВА за вината на дееца. Когато за целите на изготвянето на ВДС се използват методи на фотографиране и филмиране, то фотографирането/филмирането се извършва от ДЪРЖАВЕН ОРГАН, а не от любител или професионалист фотограф!
Абстрахирайте се от тази норма когато снимате! Тя няма отношение към фотографията като занятие или хоби!
Фотография с некомерсиална цел
Фотография с некомерсиална цел е всяко заснемане на кадри на хора, архитектурни или природни обекти, както и на всички останали обкръжаващи го обекти и събития, когато не е налице предварително поставена цел от резултата да бъде извлечена материална изгода и тази цел остава непроменена!
Това не е любителска фотография! Често фотографи, определящи се като любители, получават възнаграждение за заснети от тях кадри, било то случайно или умишлено.
Често кадри заснети с некомерсиална цел стават обект на обществен интерес в следствие на което авторът им получава възнаграждение. В такива случаи комерсиалната стойност се прехвърля автоматично, макар и да не е била публикувана с комерсиална цел първоначално.
Всеки кадър, заснет с некомерсиална цел и вследствие предоставен на СМИ или на трето лице за разпространяване или публикуване, автоматично се преобразува в кадър, обект на комерсиален интерес. В този случай има промяна на целта, която настъпва след получаване на резултата.
Поради горните доводи при практикуване на фотография с некомерсиална цел важат същите правни норми, права, задължения и ограничения както и за фотографията с комерсиална цел. Макар това да не е правно регулирано, практиката показва, че спазването на правилата за комерсиална фотография при практикуване на некомерсиална фотография спестява много „главоболия”.
Фотография с комерсиална цел. Ограничения за публикуване на кадри с комерсиална цел съгласно международните изисквания за право на публикация.
Като фотограф и автор Вие имате както правата върху снимката, така и задължението и отговорността да вземете писмено необходимите разрешения, когато ще я публикувате, ако това е необходимо.
Тук ще се спрем накратко върху основните правила и ограничения, които е задължително да спазвате, за да избегнете конфликти със закона.
Не забравяйте, че като автор Вие носите отговорността за необходимите разрешения при публикация и подписаните разрешения са за Ваша лична защита и безопасност.
Към всяка снимка, която използвате с комерсиална цел е задължително е да отбележите дали притежавате необходимите писмени съгласия за нейната публикация (ако са необходими такива).
Внимание!
Тези правни пояснения не са юридическа консултация, но биха ви помогнали да се ориентирате, ако нямате професионална юридическа помощ.
В много от специфичните случаи е по-добре да потърсите компетентен юрист.
Замисълът е да можете да печелите, не да плащате поради незнание или лекомислие.
Снимки, които не трябва да публикувате с оглед спазване на авторските права:
Снимки, които не сте направили сами
Снимки, които не сте направили сами, макар на тях да сте сниман Вие
Снимка на друга снимка
Снимки, които не отговарят и противоречат на законовите изисквания, изброени по-долу
Снимките, които можете да публикувате, са разделени на групи според вида им и изискванията към тях:
1. Снимки, за които не е необходимо съгласие на собственика
1.1. Сгради/обекти: можете да снимате сгради/обекти (отвън!), без съгласие на собственика, ако по време на заснемането на обекта се намирате на улица, алея, сред природа и не използвате никакво помощно средство като например: стълба, подпори или стативи/моноподи, телеобективи, телескопи или бинокъл.
1.2. Продукти и знаци: можете да дадете снимки за комерсиална употреба ако: няма заснето лого на фирма, продуктите нямат защитено дизайнерско право (както имат новите мобилни телефони, компютри, автомобили и т.н.). В такива случаи е необходимо да получите писмено разрешение/договор.
Внимавайте!
Следните обекти не принадлежат към обществени места: спортни зали/стадиони, музеи, гари в т.ч. станции на метро, училища, университети, болници, магазини, зоологически магазини – това означава, че ако по време на заснемането се намирате в този обект, имате нужда от писменото разрешение на собственика (Property Release).
Ако са заснети и хора, трябва всеки отделен човек да Ви разреши/подпише съгласие за отстъпване на правата върху изображението в качеството му на модел (Model Release).
2. Снимки, за които е необходимо съгласието на собственика/производителя
2.1. Снимки, направени в частна собственост, снимки на сгради отвътре: ако се намирате в частна собственост и от там снимате сградата отвътре или отвън, можете да предложите снимките за продажба само ако имате писмено разрешение от собственика.
2.2. Продукти със запазена марка/запазен дизайн: снимки на продукти с марково лого, както и със запазен дизайн (например маркови дрехи, компютри, мобилни телефони, автомобили, играчки, бутилки, дизайнерски мебели и т.н.) можете да предложите за комерсиална публикация само ако имате писменото разрешение на собственика и го приложите.
2.3. Не дългосрочни произведения на изкуството: снимки на произведения на изкуството, които са създадени за определено време (например опаковането на Райхстага от Кристо) можете да публикувате само ако имате валиден договор с автора на творбата за отстъпване правото на изображение за публикация и го приложите.
3. Снимки, направени със специални разрешения и забранени снимки
3.1. Учреждения: Съдебни процеси, снимки на обвиняеми, снимки в съдебната зала, административни сгради, снимки на полицаи и военни, на дознатели, следователи и т.н.
3.2. Военни обекти: летища, казарми, военни бази, военни самолети, оръжия, радари и т.н.
3.3. Снимки от въздуха: снимки от въздуха, които застрашават сигурността на дадена държава или нарушават личната неприкосновеност, напр. частни градини и паркове. Мотивите трябва да се разпознават.
3.4. Снимки на фирмени марки: когато заема голяма част от мотива на снимката.
3.5. Право на личността: Конфликт с личните права на собственика може да възникне например при зансемане на: име на табелката, номера на автомобили, частна собственост на известни хора, снимки през прозореца или в частната собственост, както и всички други снимки, които накърняват личната сфера и някой може да ви потърси отговорност.
Всички снимки, заснети в частна собственост, се публикуват само с изричното разрешение на собственика. Това важи особено за вътрешни снимки на сгради. Винаги се информирайте предварително дали можете да снимате комерсиално сградата или обекта. Например зоологически градини, гари, стадиони, концерти, частни приеми, супермаркети и т.н.- за такива обекти е необходимо да получите писмено разрешение/договор, в което Вие сте определен като страна по него.
3.6. Обекти със защитени авторски права: преснемане на снимка или снимка на картина (репродукции), сгради и архитектурни паметници на изкуството, илюстрации, документи, скрийншотове, патентовани продукти и илюстрации (напр. комикси или комикс герои) и т.н.
Следните мотиви можете да фотографирате без специално разрешение:
Произведения на изкуството, които се намират на публични места, улици, пътища и площади. Например: заснемане на статуи, кладенци, фонтани, фасади и др. Само отвън, не вътре в сградата!
4. Позволени снимки на хора
Заснемането на хора е деликатна тема, затова снимки трябва да отговарят на следните условия:
Ако на една снимка е заснето едно или повече лица (броят им няма значение), които могат да се разпознаят, се нуждаете от писмено съгласие/договор за отстъпване правото на изображение. Това важи за всяко лице, което може да бъде разпознато на снимката. Ако лицето е малолетно, съгласието трябва да бъде представено от законният му настойник.
Внимавайте!
Когато снимате, се стремете действията Ви да са недвусмислени за околните, носете прес-картата/акредитацията си на видно за всички място (ако имате такава) и давайте необходимите обяснения, ако Ви бъдат поискани.
Продажба на снимка без разрешение/договор за отстъпени права на изображението от лицето/а на снимката и публикуването са наказуеми действия.
Не е задължително да се разпознава лицето на човека- дрехи, татуировки, място на заснемане и други белези за разпознаване вече са прецедент, че е необходимо писмено съгласие/договор на лицето/а.
Като правило важи: щом лицето може да се разпознае на снимката, не е позволена продажба и публикация без писмено съгласие/договор от модела.
5. Редакционни публикации
За да се използва една снимка редакционно, е необходимо фотографът сам да отбележи “редакционно използване”. Важно е още при самото заснемане авторът по недвусмислен начин с поведението и действията си да декларира, че извършва заснемането с редакционна цел. Носете своите прес-карти/акредитации на видно за всички място!
Под редакционна цел се разбира ползването на кадри за илюстриране на писмени материали от събития представляващи обществен, политически и социален интерес. Към тях не спадат събития от културен и спортен характер, за заснемането на които е необходима предварителна акредитация. Законово тази материя е уредена от Закона за Достъп до Обществената информация. За снимане в административни и обществени сгради, в сгради на парламент, правителство (в т.ч. отделни министерства), държавни агенции и т.н., тъй като в някои от тези сгради достъпът може да бъде ограничен, се изисква разрешение от ръководителя на прес центъра на съответното ведомство или лицето, което изпълнява тази функция. Това разрешение се нарича също акредитация и се дава за право на достъп до съответната сграда в работно време, и регламентира правото на снимане в нея. За да получите такава акредитация е необходимо да сте фотограф (фоторепортер) към печатна или електронна медия (агенция), или свободнопрактикуващ в полза на такава.
5.1. Снимки от митинги, демонстрации и други подобни: снимки от публично организирани събирания (демонстрации, карнавали, митинги, събития), при които участниците (значи са множество лица!) се разпознават на снимката, могат да се публикуват без писмено съгласие, но само с редакционни цели.
Внимавайте!
Снимки, на които има единични лица (например лице на един човек, изскочил от групата) имат нужда от писмено му съгласие/договор (Model release), освен в случаите с редакционни цели.
Снимки от всекидневието (например в парка, на улицата) не са публични мероприятия и затоват има нужда от писмено съгласие/договор (Model release), освен в случаите с редакционни цели.
Концерти, спортни зали/стадиони, басейни, гари, магазини, гробища са частна собсвеност. Не се разрешава фотографиране без съгласието на собственика. Публикации са позволени само с писменото му съгласие/договор.
5.2. Снимки на известни личности: снимки на известни хора (политици, артисти, икономисти, певци, музиканти, художници, спортисти и др.), които са снимани на обществени места при публични мероприятия могат да се публикуват без писменото им съгласие само с редакционни цели.
Внимавайте!
Снимки на известни личности в личен кръг (в дома им, в градината, на плажа, при покупки, в ресторанта и тн.) се числят към Папараци Фотография и са строго забранени!
6. Снимки на хора, които са незаконни и не бива да се публикуват с комерсиална цел при никакви обстоятелства!
6.1 Папараци фотография – снимки, заснети със специална фотографска техника и телеобективи, снимани без знанието на лицето; снимки, които нарушават личната сфера; снимки, които могат да доведат до унижение, да обидят, изложат и осмеят дадено лице/а.
6.2. Снимки, които могат да застрашат лицето/а на снимката.
6.3. Снимки на лица, които са застрашаващи сигурността и отбраната на страната, ако бъдат публикувани.
Декларации/договори
Договорът е за Ваша лична защита. В крайна сметка, Вие като фотограф носите цялата отговорност!
Декларация за комерсиално използване на снимките, която е задължителна при заснемане на хора, се нарича “писменото разрешение/договор за преотстъпване правото на изображение от модела” (Model Release).
Декларация за комерсиално използване на снимките, която е задължителна при заснемане на обект, се нарича “писменото разрешение /договор за преотстъпване правото на изображение от обект” (Property Release). Property Release можете да използвате за всяка снимка на обект, сграда, вътрешна архитектура и т.н.
При заснемането на сгради е в сила закона за авторско право. Творби на обществени места могат да се заснемат, но само когато снимката е направена също от обществено място (съответно не от отсрещното жилище). Property Release е необходим за снимки на частен терен или сграда.
При събития е важно каква е целта на събитието. Основното право се дава на организатора на събитието (при концерти и изложения).
Обърнете внимание, че когато снимате в затворени помещения (например музеи) нямате автоматично разрешение за редакционни публикации. Обърнете се към уредника или собственика, за да разберете дали това е възможно. В общият случай за събития като концерти, спортни състезания, изложения и т.н. се извършва предварителна акредитация на фотографите. Когато искате да заснимате събитие от такъв тип е необходимо да се свържете предварително с организатора за да получите своята акредитация. Акредитацията замества договорите за предоставяне на правото върху изображение на лице или обект, но често се подписва друг договор, който определя правото на публикация на кадрите (в кое издание, в какъв тираж, с каква цел – реклама или новина и т.н.), времето за снимане и други изисквания които организаторът може да има.
Примерен Model Release на англ. език
Примерен Property Release на англ. език
Заключение
Всичко написано до тук отговаря на много по-малко въпроси отколкото могат да бъдат зададени. Материала не претендира за изчерпателност, а просто нахвърля някои общи правила и положения. За съжаление в правото всеки конкретен случай има своята специфика и трябва да се разглежда обстойно, детайлно и индивидуално. В началото казахме, че в правото не се допуска тълкуване по аналогия. Това е така защото в реалният живот не съществуват абсолютно идентични събития и ситуации. Ако се сблъскате с правни проблеми винаги е по-добре да се консултирате с юрист, а не да се опитвате да ги решавате сами.
Реално е малко вероятно да изпаднете в конфликтна със закона ситуация, ако действате разумно и дискретно и спазвате основните правила споменати по-горе. В повечето случаи би трябвало да сте в състояние да излезете от затруднение, ако просто поговорите с хората, които смятат че не бива да снимате тях или даден обект. Често един откровен и вежлив разговор предотвратява недоразуменията и хората просто ще приемат това което правите. Разбира се ще има и ситуации в които и това не би помогнало. По принцип фоторепортерите разполагат с по-широки права да заснемат хора, обекти и събития. Ако сте обаче фотограф, който снима за лично удовлетворение или като хоби няма да получите разрешение да снимате събития, за които се изисква разрешение/акредитация, тъй като това се полага само на фотографите които вършат това по занятие.
Важно е да знаете, че в Наказателният кодекс не е определено като престъпление снимането на хора без тяхното съгласие. Няма санкция за такова действие и в никой от останалите закони. Това деяние е морално укоримо, но не е незаконно. Не бъркайте обаче случайното или умишленото открито заснемане на хора с „Папараци фотографията”. „Папараци фотографията” използва похвати като проследяване, скрито заснемане и заснемане с помощта на специална фотографска техника (което в юридически смисъл представлява незаконно прилагане на Специални Разузнавателни Средства). Целите на „Папараци фотографията” са в пряк конфликт с неприкосновеността на личния живот на гражданите (чл.32, ал.(1) КРБ), а именно да разкрият подробности от живота на известни личности (понякога те са осмиващи, унижаващи, компрометиращи и т.н). поради тази причина „Папараци фотографията” е инкриминирана като няколко вида престъпление в чл. 145, чл. 145а, чл. 146, чл. 147 и чл. 287а от Наказателния Кодекс.
Макар и страшно звучащи, твърде вероятно е никога да не се срещнете с някой от проблемите описани тук ако снимате некомерсиално и с художествена цел. Наслаждавайте се на фотографията и на резултатите от работите си, но винаги имайте едно на ум от коя страна на закона са действията Ви. Успех!
автор Владислав Недялков
За правото има дори повече определения- освен че е система от правни норми, самата същност на Правото като технология и философия представлява математика и логика и по-конкретно логическо интерпретиране на аксиоматични правила. Защо аксиоматични? – защото, макар и несъвършени, тези правила (правни норми) се прилагат във вида, в които ги е дефинирал законодателя в своята цялост и логическа свързаност, като не се допуска тълкуване по аналогия.
Както всяка друга човешка дейност и фотографията води до определени правни последици, които могат да бъдат твърде разнообразни. От една страна – субективна – за автора на дадена фотография се създават авторски права, които определят неговият патримониум и изключително право на собственост върху негови фотографии до момента, в който не бъдат отчасти или изцяло отчуждени. От обективна страна, фотографията поражда правни последици, предизвикани от естеството на заснетия обект – човек, животно, природен или архитектурен обект. На обективните правни последици последици е посветен и настоящият материал.
Има множество класификации на видовете фотография:
– според използваната фотографска техника
– според заснеманият обект
– според сюжетните особености и т.н.
Тук ще се спрем на класификацията според комерсиалният ефект и правните последици от това.
Основни понятия и терминология
Фотограф – всяко лице, което по занятие или не, заснема кадри на хора, архитектурни или природни обекти, както и на всички останали обкръжаващи го обекти и събития.
Правни последици, свързани с фотография – обществените отношения, възникващи по време и след заснемането, както и при всякакъв вид използване на резултата от него.
Публикация – всяко изнасяне пред обществото на резултат от фотографиране. Публикация е и качването на фотографии във фотографски сайтове на самия автор, както и в такива за авторска фотография, представляващи фотографски форуми и галерии с обществен достъп.
Комерсиална цел – когато заснемането е извършено с цел получаване на печалба вследствие на предоставяне на резултата за публикуване в СМИ (Средства за масова информация), на друго място, или за ползване от трето лице за лични цели или последващо публикуване, когато третото лице е заплатило.
Комерсиална цел е налице и когато от предоставеният резултат е извлечена материална или финансова изгода от трето лице, на което е бил предоставен резултат от заснемане, без да е заплатил за това, със съгласието на автора или без него.
Когато е налице съгласие на автора имаме възмездно или безвъзмездно предоставяне за ползване и отговорността за настъпилите правни последици от това е споделена и солидарна между автора и третото лице.
Когато няма съгласие на автора, използването на резултата от трето лице е престъпление по смисъла на ЗАПСР и НК, подлежи на наказателно преследване по реда на НПК и е обект на регресни искове по реда на ГПК (Граждански процесуален кодекс) за нанесени материални и нематериални вреди.
Широко разпространена заблуда
Широко разпространена заблуда е, че към фотографията с комерсиална или некомерсиална цел има отношение чл. 32 ал. (2) КРБ – Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи. Чл. 32 ал. (2) КРБ е норма, която се отнася пряко до наказателният процес и по-точно до веществените доказателствени средства (ВДС), изготвяни по реда на НПК и ЗСРС.
Преведено на човешки език, от тази норма следва, че такива изображения не могат да бъдат използвани като доказателства за вина за извършено престъпление, но акцента е върху „извън случаите предвидени в закона” – НПК и ЗСРС. Теоретично е възможно, в конкретни случаи, лице, което е фотографирано, по реда на ГПК да предяви иск за нанесени материални щети и/или пропуснати ползи в случаите, когато фотографа се е облагодетелствал (получил е пари) за снимка и не е платил на модела за моделстването, но в такъв случай трябва да съществува договор между двамата и това не се отнася за случаите, в които кадърът е заснет на публично място или за целите на СМИ – т.нар. „Редакционни цели”. Възможно е и предявяването на иск за нанесени нематериални щети, когато публикувани или разпространявани кадри накърняват достойнството и честа на лице или са унизителни за него, по реда на ГПК, а в някои конкретни случаи и по реда на НПК – да се образува наказателно производство, ако правните последици от деянието представляват обществена опасност и са престъпление по смисъла на НК, когато случая не е маловажен.
Резултати от фотографиране и филмиране (заснети от любител или професионалист фотограф, оператор за целите на СМИ или чрез охранителни камери), могат да бъдат изискани и иззети от органите на досъдебното производство, в качеството им на УЛИКА с цел да образуват наказателно производство, в хода на което, обаче, трябва да се намерят ДОКАЗАТЕЛСТВА за вината на дееца. Когато за целите на изготвянето на ВДС се използват методи на фотографиране и филмиране, то фотографирането/филмирането се извършва от ДЪРЖАВЕН ОРГАН, а не от любител или професионалист фотограф!
Абстрахирайте се от тази норма когато снимате! Тя няма отношение към фотографията като занятие или хоби!
Фотография с некомерсиална цел
Фотография с некомерсиална цел е всяко заснемане на кадри на хора, архитектурни или природни обекти, както и на всички останали обкръжаващи го обекти и събития, когато не е налице предварително поставена цел от резултата да бъде извлечена материална изгода и тази цел остава непроменена!
Това не е любителска фотография! Често фотографи, определящи се като любители, получават възнаграждение за заснети от тях кадри, било то случайно или умишлено.
Често кадри заснети с некомерсиална цел стават обект на обществен интерес в следствие на което авторът им получава възнаграждение. В такива случаи комерсиалната стойност се прехвърля автоматично, макар и да не е била публикувана с комерсиална цел първоначално.
Всеки кадър, заснет с некомерсиална цел и вследствие предоставен на СМИ или на трето лице за разпространяване или публикуване, автоматично се преобразува в кадър, обект на комерсиален интерес. В този случай има промяна на целта, която настъпва след получаване на резултата.
Поради горните доводи при практикуване на фотография с некомерсиална цел важат същите правни норми, права, задължения и ограничения както и за фотографията с комерсиална цел. Макар това да не е правно регулирано, практиката показва, че спазването на правилата за комерсиална фотография при практикуване на некомерсиална фотография спестява много „главоболия”.
Фотография с комерсиална цел. Ограничения за публикуване на кадри с комерсиална цел съгласно международните изисквания за право на публикация.
Като фотограф и автор Вие имате както правата върху снимката, така и задължението и отговорността да вземете писмено необходимите разрешения, когато ще я публикувате, ако това е необходимо.
Тук ще се спрем накратко върху основните правила и ограничения, които е задължително да спазвате, за да избегнете конфликти със закона.
Не забравяйте, че като автор Вие носите отговорността за необходимите разрешения при публикация и подписаните разрешения са за Ваша лична защита и безопасност.
Към всяка снимка, която използвате с комерсиална цел е задължително е да отбележите дали притежавате необходимите писмени съгласия за нейната публикация (ако са необходими такива).
Внимание!
Тези правни пояснения не са юридическа консултация, но биха ви помогнали да се ориентирате, ако нямате професионална юридическа помощ.
В много от специфичните случаи е по-добре да потърсите компетентен юрист.
Замисълът е да можете да печелите, не да плащате поради незнание или лекомислие.
Снимки, които не трябва да публикувате с оглед спазване на авторските права:
Снимки, които не сте направили сами
Снимки, които не сте направили сами, макар на тях да сте сниман Вие
Снимка на друга снимка
Снимки, които не отговарят и противоречат на законовите изисквания, изброени по-долу
Снимките, които можете да публикувате, са разделени на групи според вида им и изискванията към тях:
1. Снимки, за които не е необходимо съгласие на собственика
1.1. Сгради/обекти: можете да снимате сгради/обекти (отвън!), без съгласие на собственика, ако по време на заснемането на обекта се намирате на улица, алея, сред природа и не използвате никакво помощно средство като например: стълба, подпори или стативи/моноподи, телеобективи, телескопи или бинокъл.
1.2. Продукти и знаци: можете да дадете снимки за комерсиална употреба ако: няма заснето лого на фирма, продуктите нямат защитено дизайнерско право (както имат новите мобилни телефони, компютри, автомобили и т.н.). В такива случаи е необходимо да получите писмено разрешение/договор.
Внимавайте!
Следните обекти не принадлежат към обществени места: спортни зали/стадиони, музеи, гари в т.ч. станции на метро, училища, университети, болници, магазини, зоологически магазини – това означава, че ако по време на заснемането се намирате в този обект, имате нужда от писменото разрешение на собственика (Property Release).
Ако са заснети и хора, трябва всеки отделен човек да Ви разреши/подпише съгласие за отстъпване на правата върху изображението в качеството му на модел (Model Release).
2. Снимки, за които е необходимо съгласието на собственика/производителя
2.1. Снимки, направени в частна собственост, снимки на сгради отвътре: ако се намирате в частна собственост и от там снимате сградата отвътре или отвън, можете да предложите снимките за продажба само ако имате писмено разрешение от собственика.
2.2. Продукти със запазена марка/запазен дизайн: снимки на продукти с марково лого, както и със запазен дизайн (например маркови дрехи, компютри, мобилни телефони, автомобили, играчки, бутилки, дизайнерски мебели и т.н.) можете да предложите за комерсиална публикация само ако имате писменото разрешение на собственика и го приложите.
2.3. Не дългосрочни произведения на изкуството: снимки на произведения на изкуството, които са създадени за определено време (например опаковането на Райхстага от Кристо) можете да публикувате само ако имате валиден договор с автора на творбата за отстъпване правото на изображение за публикация и го приложите.
3. Снимки, направени със специални разрешения и забранени снимки
3.1. Учреждения: Съдебни процеси, снимки на обвиняеми, снимки в съдебната зала, административни сгради, снимки на полицаи и военни, на дознатели, следователи и т.н.
3.2. Военни обекти: летища, казарми, военни бази, военни самолети, оръжия, радари и т.н.
3.3. Снимки от въздуха: снимки от въздуха, които застрашават сигурността на дадена държава или нарушават личната неприкосновеност, напр. частни градини и паркове. Мотивите трябва да се разпознават.
3.4. Снимки на фирмени марки: когато заема голяма част от мотива на снимката.
3.5. Право на личността: Конфликт с личните права на собственика може да възникне например при зансемане на: име на табелката, номера на автомобили, частна собственост на известни хора, снимки през прозореца или в частната собственост, както и всички други снимки, които накърняват личната сфера и някой може да ви потърси отговорност.
Всички снимки, заснети в частна собственост, се публикуват само с изричното разрешение на собственика. Това важи особено за вътрешни снимки на сгради. Винаги се информирайте предварително дали можете да снимате комерсиално сградата или обекта. Например зоологически градини, гари, стадиони, концерти, частни приеми, супермаркети и т.н.- за такива обекти е необходимо да получите писмено разрешение/договор, в което Вие сте определен като страна по него.
3.6. Обекти със защитени авторски права: преснемане на снимка или снимка на картина (репродукции), сгради и архитектурни паметници на изкуството, илюстрации, документи, скрийншотове, патентовани продукти и илюстрации (напр. комикси или комикс герои) и т.н.
Следните мотиви можете да фотографирате без специално разрешение:
Произведения на изкуството, които се намират на публични места, улици, пътища и площади. Например: заснемане на статуи, кладенци, фонтани, фасади и др. Само отвън, не вътре в сградата!
4. Позволени снимки на хора
Заснемането на хора е деликатна тема, затова снимки трябва да отговарят на следните условия:
Ако на една снимка е заснето едно или повече лица (броят им няма значение), които могат да се разпознаят, се нуждаете от писмено съгласие/договор за отстъпване правото на изображение. Това важи за всяко лице, което може да бъде разпознато на снимката. Ако лицето е малолетно, съгласието трябва да бъде представено от законният му настойник.
Внимавайте!
Когато снимате, се стремете действията Ви да са недвусмислени за околните, носете прес-картата/акредитацията си на видно за всички място (ако имате такава) и давайте необходимите обяснения, ако Ви бъдат поискани.
Продажба на снимка без разрешение/договор за отстъпени права на изображението от лицето/а на снимката и публикуването са наказуеми действия.
Не е задължително да се разпознава лицето на човека- дрехи, татуировки, място на заснемане и други белези за разпознаване вече са прецедент, че е необходимо писмено съгласие/договор на лицето/а.
Като правило важи: щом лицето може да се разпознае на снимката, не е позволена продажба и публикация без писмено съгласие/договор от модела.
5. Редакционни публикации
За да се използва една снимка редакционно, е необходимо фотографът сам да отбележи “редакционно използване”. Важно е още при самото заснемане авторът по недвусмислен начин с поведението и действията си да декларира, че извършва заснемането с редакционна цел. Носете своите прес-карти/акредитации на видно за всички място!
Под редакционна цел се разбира ползването на кадри за илюстриране на писмени материали от събития представляващи обществен, политически и социален интерес. Към тях не спадат събития от културен и спортен характер, за заснемането на които е необходима предварителна акредитация. Законово тази материя е уредена от Закона за Достъп до Обществената информация. За снимане в административни и обществени сгради, в сгради на парламент, правителство (в т.ч. отделни министерства), държавни агенции и т.н., тъй като в някои от тези сгради достъпът може да бъде ограничен, се изисква разрешение от ръководителя на прес центъра на съответното ведомство или лицето, което изпълнява тази функция. Това разрешение се нарича също акредитация и се дава за право на достъп до съответната сграда в работно време, и регламентира правото на снимане в нея. За да получите такава акредитация е необходимо да сте фотограф (фоторепортер) към печатна или електронна медия (агенция), или свободнопрактикуващ в полза на такава.
5.1. Снимки от митинги, демонстрации и други подобни: снимки от публично организирани събирания (демонстрации, карнавали, митинги, събития), при които участниците (значи са множество лица!) се разпознават на снимката, могат да се публикуват без писмено съгласие, но само с редакционни цели.
Внимавайте!
Снимки, на които има единични лица (например лице на един човек, изскочил от групата) имат нужда от писмено му съгласие/договор (Model release), освен в случаите с редакционни цели.
Снимки от всекидневието (например в парка, на улицата) не са публични мероприятия и затоват има нужда от писмено съгласие/договор (Model release), освен в случаите с редакционни цели.
Концерти, спортни зали/стадиони, басейни, гари, магазини, гробища са частна собсвеност. Не се разрешава фотографиране без съгласието на собственика. Публикации са позволени само с писменото му съгласие/договор.
5.2. Снимки на известни личности: снимки на известни хора (политици, артисти, икономисти, певци, музиканти, художници, спортисти и др.), които са снимани на обществени места при публични мероприятия могат да се публикуват без писменото им съгласие само с редакционни цели.
Внимавайте!
Снимки на известни личности в личен кръг (в дома им, в градината, на плажа, при покупки, в ресторанта и тн.) се числят към Папараци Фотография и са строго забранени!
6. Снимки на хора, които са незаконни и не бива да се публикуват с комерсиална цел при никакви обстоятелства!
6.1 Папараци фотография – снимки, заснети със специална фотографска техника и телеобективи, снимани без знанието на лицето; снимки, които нарушават личната сфера; снимки, които могат да доведат до унижение, да обидят, изложат и осмеят дадено лице/а.
6.2. Снимки, които могат да застрашат лицето/а на снимката.
6.3. Снимки на лица, които са застрашаващи сигурността и отбраната на страната, ако бъдат публикувани.
Декларации/договори
Договорът е за Ваша лична защита. В крайна сметка, Вие като фотограф носите цялата отговорност!
Декларация за комерсиално използване на снимките, която е задължителна при заснемане на хора, се нарича “писменото разрешение/договор за преотстъпване правото на изображение от модела” (Model Release).
Декларация за комерсиално използване на снимките, която е задължителна при заснемане на обект, се нарича “писменото разрешение /договор за преотстъпване правото на изображение от обект” (Property Release). Property Release можете да използвате за всяка снимка на обект, сграда, вътрешна архитектура и т.н.
При заснемането на сгради е в сила закона за авторско право. Творби на обществени места могат да се заснемат, но само когато снимката е направена също от обществено място (съответно не от отсрещното жилище). Property Release е необходим за снимки на частен терен или сграда.
При събития е важно каква е целта на събитието. Основното право се дава на организатора на събитието (при концерти и изложения).
Обърнете внимание, че когато снимате в затворени помещения (например музеи) нямате автоматично разрешение за редакционни публикации. Обърнете се към уредника или собственика, за да разберете дали това е възможно. В общият случай за събития като концерти, спортни състезания, изложения и т.н. се извършва предварителна акредитация на фотографите. Когато искате да заснимате събитие от такъв тип е необходимо да се свържете предварително с организатора за да получите своята акредитация. Акредитацията замества договорите за предоставяне на правото върху изображение на лице или обект, но често се подписва друг договор, който определя правото на публикация на кадрите (в кое издание, в какъв тираж, с каква цел – реклама или новина и т.н.), времето за снимане и други изисквания които организаторът може да има.
Примерен Model Release на англ. език
Примерен Property Release на англ. език
Заключение
Всичко написано до тук отговаря на много по-малко въпроси отколкото могат да бъдат зададени. Материала не претендира за изчерпателност, а просто нахвърля някои общи правила и положения. За съжаление в правото всеки конкретен случай има своята специфика и трябва да се разглежда обстойно, детайлно и индивидуално. В началото казахме, че в правото не се допуска тълкуване по аналогия. Това е така защото в реалният живот не съществуват абсолютно идентични събития и ситуации. Ако се сблъскате с правни проблеми винаги е по-добре да се консултирате с юрист, а не да се опитвате да ги решавате сами.
Реално е малко вероятно да изпаднете в конфликтна със закона ситуация, ако действате разумно и дискретно и спазвате основните правила споменати по-горе. В повечето случаи би трябвало да сте в състояние да излезете от затруднение, ако просто поговорите с хората, които смятат че не бива да снимате тях или даден обект. Често един откровен и вежлив разговор предотвратява недоразуменията и хората просто ще приемат това което правите. Разбира се ще има и ситуации в които и това не би помогнало. По принцип фоторепортерите разполагат с по-широки права да заснемат хора, обекти и събития. Ако сте обаче фотограф, който снима за лично удовлетворение или като хоби няма да получите разрешение да снимате събития, за които се изисква разрешение/акредитация, тъй като това се полага само на фотографите които вършат това по занятие.
Важно е да знаете, че в Наказателният кодекс не е определено като престъпление снимането на хора без тяхното съгласие. Няма санкция за такова действие и в никой от останалите закони. Това деяние е морално укоримо, но не е незаконно. Не бъркайте обаче случайното или умишленото открито заснемане на хора с „Папараци фотографията”. „Папараци фотографията” използва похвати като проследяване, скрито заснемане и заснемане с помощта на специална фотографска техника (което в юридически смисъл представлява незаконно прилагане на Специални Разузнавателни Средства). Целите на „Папараци фотографията” са в пряк конфликт с неприкосновеността на личния живот на гражданите (чл.32, ал.(1) КРБ), а именно да разкрият подробности от живота на известни личности (понякога те са осмиващи, унижаващи, компрометиращи и т.н). поради тази причина „Папараци фотографията” е инкриминирана като няколко вида престъпление в чл. 145, чл. 145а, чл. 146, чл. 147 и чл. 287а от Наказателния Кодекс.
Макар и страшно звучащи, твърде вероятно е никога да не се срещнете с някой от проблемите описани тук ако снимате некомерсиално и с художествена цел. Наслаждавайте се на фотографията и на резултатите от работите си, но винаги имайте едно на ум от коя страна на закона са действията Ви. Успех!
автор Владислав Недялков
Няма коментари:
Публикуване на коментар