Камера обскура

 

 

Като сглобявах кинематографа http://detstvoto.net/index.php?newsid=2381, остана черна хартия, та се сетих за Прабабата на фотоапарата, тъмната стаичка, побрана в непотребна кутия

… и снима

В общи линии на снимката се виждат необходимостите в началния етап на заниманията – кутия, черна хартия, малка картонена рамка, парченце фолио, карфица, ножица, ножче и лепило. В този случай кутията има много странна конструкция, която блекчава по-нататъшните занимания – добре уплътнява ъглите. В началото облепвам вътрешните стени на кутията с черната хартия

На гърба – където ще е фоточувствителния материал, залепвам рамката, като оставих улейчета, в които да влиза свободно „плаката“ (в моя случай – фотохартия)


Следва изработването на обектива – изрязвам дупка – горе долу в центъра на стената

След което залепвам парченцето фолио, като гледам да е добре уплътнено

Финално – с карфичка пробивам възможно най-малката възможна дупка – тук профитата биха рекли, какъв размер трябва да е, ама аз карам урбулешката…

  После отнейде докопваш фотохартия и съответните химикали – проявител, оцет – или лимонтузу, фиксаж. Окупираш банята и в тъмното, захапал червено диодно фенерче, зареждаш камерата – пъхваш хартията в рамката, прихлупваш стърчащите черни хартиики – да не прониква светлината, затваряш малкото отворче с пръст и поставяш срещу обекта, който си харесал. Броиш – колко… не знам – проба-грешка, постигаш някакъв резултат, който те задоволява. В моя случай, понеже нямах търпение, направих 2 опита – за по 3 и 5 минути експониране. После пак в тъмницата на банята – стандартното проявяване, стоп-банята в разтвора на лимонтузу или разреден оцет, после фиксиране. Как да стане снимката – след кратко умуване взех светкавицата на апарата и наложих проявения негатив върху фотохартията (т.нар. контактно копиране), светнах отгоре със светкавицата, и…

  … отгоре са негативите, долу са снимките – доста преекспонирани – следващият път с фенерче, ама нали ви казах, че съм нетърпелив… Този тип камери си имат чудното име pinhole – някое от англоезичните дечица да каже какво е , а за да не се чувствате самотни в това занимание – идната неделя световен Pinholeday http://www.pinholeday.org/




Вера Недялкова
В стремежа си да запазят вечна, красотата на мига, хората още от древността започнали своите проучвания и открития, благодарение на които днес можем да се снимаме с каквото, където и както си поискаме, запечатвайки най – хубавите моменти от живота си като безценни спомени за нас и нашите близки.
В този ред на мисли стигаме и до ефектът на камерa обскура или така нареченият прародител на днешния фотоапарат. Наименованието идва от латински език и буквално преведено означава „тъмна стая“. Разгледана в детайли, същността на това необикновено явление представлява опростено оптично устройство, което позволява да се получат оптични изображения на реални обекти. Представлява тъмна стая, в която не прониква светлина. На отсрещната стена е разположен екран от матово стъкло или бяла хартия. Диаметърът на дупката е около 0,5-5 mm., чийто диаметър бил съобразен така, че да обуславя специфично пречупване на лъчите идващи от даден светлоизточник, което довеждало до запечатване на образ върху платното поставено вътре срещу отвора. На екрана се получава леко размито, цветно, обърнато и по – малко изображение. На такъв принцип работят някои фотоапарати. Този ранен оптичен прибор не съхранява получения образ, а просто проектира това, което се намира пред малкия отвор в затъмнената стая. В действителност цялата стая представлявала един огромен фотоапарат без обектив. Камера обскура, също така била използвана и за наблюдението на слънчевите затъмнения както и като помощно средство за рисуване.
. Дълго преди първите снимки да бъдат направени, китайския философ Мо Ди и гръцките математици Аристотел и Евклид за първи път през 5-ти и 4-ти век пр.н.е. описват съществуването на стенопеичен фотоапарат. Век по – късно, византийският математик Антимий от Трал използвал тип камера обскура в експериментите си. Но първото точно описание и пълен анализ на оптичното устройство прави Ибн ал-Хайтам.
Първоначално за направата на камера обскура се използвало голямо помещение за проектиране на образите като при съвременните апарати това помещение постепенно било умалено до удобни размери. Разбира се, тогава не е било възможно проектираните образи да се записват. През 1568 г. Даниело Барбаро предложил малкият отвор на камерата да се разшири и в него да се постави събирателна леща, след което образът станал много по-светъл и ясен. Това всъщност бил и първият фотографски обектив.
Както вече знаем първият „фотоапарат“ или камерата обскура, по – късно в историята отново е подложена на обстойно изследване от великият творец на ренесанса Леонардо Да Винчи, който скицира подробно оптичния принцип и го сравнява с принципа на действие на човешкото око. Съществува теория, според която Торинската плащеница е изработена именно с камера обскура от Да Винчи и всъщност представлява фотографско изображение. Знанията от самите ръкописи на големия гений останали скрити почти три века, докато проф. Вентури не успял да ги разчете. Тогава вече известният термин камера обскура бил употребен за първи път от немския астроном Йоханес Кеплер през XVII век, който освен че наблюдавал с нея Меркурий, бил и първият, който предложил вътрешните стени на камерата да се боядисат в матово-черно, за да не отразяват дифузно светлината – условие, с което се съобразяват дори и съвременните производители на фотоапарати.
След Да Винчи много учени работили по идеята да се запечата образа, но първият реален успех постигнал Жозеф Нисефор Неепс, който рез юни/юли 1827г. реално успял да направи истинска фотография. Експозицията продължила 8 часа. Нарекъл метода хелиография.
Камера обскура се оказала много полезна и в света на изобразителното изкуство. Когато започнал да рисува своята битова живопис и да изобразява хората в геометрични архитектурни пространства, например, Вермеер ван Делф се възползвал от помощната тъмна кутия, за да създаде максимално реалистични скици. Според изследванията това се доказва от точната перспектива в геометрията на платната му, от гледната точка и най-вече от реалистичните светлосенки по някои от мебелите, които той нарисувал по нестандартен за периода стил. За да направи своята скица, Вермеер слагал лист хартия в самата камера обскура и върху нея прекопирал прожектираното изображение. Голямата кутия наподобявала огромен фотоапарат, в който единствено липсвал светлочувствителен материал.
Революцията идва от френския изобретател Жозеф Нисефор Неепс, който през 1826 г. прави първата успешна фотография, използвайки оловно-калаена плочка, покрита с нефтен дериват, който се втвърдявал под въздействието на светлината. Заснемането отнело 8 часа при силна слънчева светлина, а релефният образ можел да се отпечатва на хартия след намазване с мастило. Три години по-късно артистът Луи Дагер открива, че образът върху сребърните светлочувствителни плаки може да бъде фиксиран чрез потапяне в солен разтвор. Така създава първата истинска снимка, чието експониране трае тридесет минути и й дава своето име – дагеротипия.