Параметри на дигиталната камера
-Сензор (матрица) За да направим снимка с филмова камера имаме лента, която поставяме в камерата.При цифровите фотоапарати това е заместено с вид сензор (матрица) разположен зад обектива. Той реагира на светлината и изпраща поток от електричество, в зависимост от светлината, която попада върху повърхността му.
Съществуват два основни вида:
CCD (charge coupled device) и CMOS (complementary metal oxide semiconductor)
Разликата между тях е малка. CCD чиповете са по-лесно се произвеждат, с по-високо качество и са по-бързи и са в почти всички любителски фотоапарати. Те създават висококачествени изображения с ниско ниво на шум.В масово производство са от по-отдавна, така че тяхната технология е по-зряла и дават повече пиксели.
CMOS сензорите по принцип са по-чувствителни към шум,но консумират 100 пъти по-малко мощност в сравнение със CCD , които използват процес, изискващ много енергия.
05_canon-ultra-large-cmos.jpg
-Един от най-рекламираните параметри са т.нар. „мегапиксели“. Компаниите се надпреварват да пускат фотоапарати с повече и повече мегапиксели. Рекламните агенции афишират „превъзходствата“ на един фотоапарат пред друг, защото е с „повече мегапиксели“.
Но какво означават тези „мегапиксели“?
Сензорът е сравним с палитрата, която един художник използва, за да нарисува нещо на лист хартия или богатството и разнообразието от цветове и нюанси, които може да използва, за да пресъздаде картина на лист хартия. Ако палитрата е с 3 цвята и те са използвани за дадено изображение, тогава колкото и голям да е листът хартия, информацията, която е изобразена си остава 3 цветна колкото и да се опитва да смесва цветовете. Ако разполага например с 10 цвята, тогава вече информацията, която може да изобрази върху лист хартия е много по-богата на нюанси и картината ще изглежда по-добре.
„Мегапикселите“ на един фотоапарат са сравними с лист хартия. Независимо колко са много или малко, информацията няма да бъде повече от това, което самият сензор може да даде. Дори когато сензорът е малък, по-малко мегапиксели е по-добър вариант, защото няма да се вижда толкова по-бедното разнообразие на нюанси. Ако фотоапаратът има малък сензор и много мегапиксели, тогава всичките несъвършенства и недостатъци на тази информация ще бъдат още по-видими.
Друга характеристика на понятието „мегапиксели“ е свързано с това колко голяма снимка ще получите и за какво ще я използвате. Всяка цифрова снимка се състои от точки на вашия екран. Всяка точка се нарича „пиксел“. Обикновено снимките, които изполвате във Facebook се показват в размери, които се побират приблизително на правоъгълна площ от 900 x 600 пиксела. Това ще рече, че една такава снимка има размери от 540000 пиксела. Един мегапиксел е равен на 1 милион пиксела. В случая със снимките във Facebook снимката е голяма 0.54 мегапиксела.
Какво означава това? Ако желаете да си купите фотоапарат, с който да правите снимки за Facebook, тогава такъв, който е дори 1 мегапиксел ви върши чудесна работа. Тъй като дори телефоните в наши дни правят снимки, които са по 2 и повече мегапиксела, означава, че дори и любителски фотоапарат от нисък клас би ви вършил работа за тази цел.
Ако искате да сложите снимка на вашия десктоп, тогава ви трябва малко по-голям файл, за да няма „разтягане“ на снимката. В наши дни повечето дисплеи показват екран с размери около 1280х1024 пиксела. Това ще рече, че ви трябва снимка с приблизителни на размери, за да я сложите на вашия десктоп. Нека калкулираме размера на подобна снимка — 1280 х 1024 = 1,310,720 пиксела. Това е приблизително равно на 1.3 мегапиксела.
Ясно е, че фотоапарат, който прави 2 мегапикселови снимки ви е пре-достатъчен, за да ги ползвате и за десктопа си, както и за Facebook или други места, където ги качвате.
Тогава защо ви е нужен такъв, който прави 10 мегапикселови снимки? Нужен ви е само в следните случаи — фотоапаратът е професионален (сиреч, тези 10 мегапиксела ще съдържат богата информация за изображението и то ще е по-качествено) или ще отпечатвате снимката в размер например 40х60см. Във всички останали случаи, фотоапарат, който е 3 мегапиксела ви е предостатъчен, за да използвате снимките за споделяне, за вашия десктоп или да ги отпечатвате с чудесно качество в размери 15х21 или по-малки.
-Вид и размер на паметта – почти всички фотоапарати използват SD или MMC карти. Това е най-често използвания вид памет. На външен вид MMC картите са по-тънки и се използват и в някои телефони. При телефоните обаче се употребяват предимно micro SD карти, които също е възможно да се използват в цифровите фотоапарати чрез преходник. При моделите на Sony се използват Memory Stick Duo / Pro Duo карти. Съществена разлика не съществува като картите на Sony са на по-високи цени.
При покупка на карта е добре капацитетът и да е по-голям. Колко снимки се събират на картата зависи пряко от това колко мегапиксела е матрицата на фотоапарата. Колкото е по-голяма матрицата 5-10МР, толкова по-големи стават файловете и по-малко снимки могат да се поберат на картата.
-Варио(зуум) – съществуват два вида zoom: цифров и оптичен:
* Цифровият зуум е в пряка зависимост от мегапикселите на фотоапарата. Практически от използването му няма смисъл и е добре да бъде изключен. Ефектът на цифровия зуум е да бъде увеличена само част от снимката, но записаната информация е същата. Дали ще използвате цифров зуум или направите снимката без цифров зуум и ще изрежете част от нея на компютъра – ефектът е един и същ.
* Оптичен зуум е приближението, което получавате чрез обектива. Днес дори и extra slim (най-малките) фотоапаратите поддържат 3х приближение. Средния клас са с 4х или 6х, а най-добрите модели са с 10х, 12х до 18х. Това означава, че приближението при модела 4х е четири пъти. От значение е и качеството на оптиката, но при любителските фотоапарати разликата не е значителна. При избор най-добре е да прецените какво ще снимате. Ако снимате по партита, рожденни дни и др. по-добър е малък фотоапарат с малък зуум. Ако постоянно пътувате по екскурзии и снимате различни обекти от разстояние си струва да платите за по-голямо увеличение.
-Марка -. марката е от съществено значение при покупката. Избор за Canon, Panasonic, Nikon, Sony в повечето случаи гарантира по-високо качество. Качеството не се измерва само в разгледаните характеристики. От значение е вида и качеството на електрониката, на процесора за обработка на данни и др. Снимка с 8МР Samsung или Praktika често са по-лоши от тези с 4-5МР Canon от същия клас. Шумът е значителен (снимката е размазана – на зърна) особено в затворени помещения и недостатъчно светлина.
-Ръчни настройки – ако имате по-големи претенции към фотографските си умения и желаете нещо повече от “насочи-щракни” то е необходимо фотоапаратът ви да има възможност за ръчни промени.
– Фокус – любителските фотоапарати използват автоматичен фокус. Така те “мислят” вместо вас и преценяват кой е основния обект на снимката. Ако искате да приложите творчество или да коригирате грешките в определянето на основния обект ви е необходим ръчен фокус. Не ми се е налагало често да ползвам ръчен фокус, но ако нямах такава опция, щях да пропусна много снимки на бели тигри, лъвове,пантери, алигатори и други интересни животинки. Въпреки качеството и марката на фотоапарата ми той непрекъснато фокусираше мрежата на клетката в зоологическата градина и никога животните не бяха на фокус, докато не превключих на ръчен фокус.
– Време на експозицията и бленда – това са първи стъпки на любителите фотографи към професионалната техника. Добро боравене с тези настройки може да направи невъзможните снимки възможни, но и прекрасни. Нагласяйки скоростта на затвора на 10 или 15 секунди можете да създадете снимки в почти пълен мрак, да създавате ефекти от фаровете на движещите се нощем автомобили и др.
-Стабилизатор на изображението – това е механизъм, който неутрализира трепването на ръката в момента на снимката. Обикновено засича трепването на ръката и придвижва снимащия механизъм в противоположната посока. Спестява много размазани снимки, но не винаги е ефективен, особено при по-продължително време на експозицията (при по-малко светлина).
-Графичен процесор – тази част на цифровия фотоапарат, която обработва изображението. При по-добрите марки фотоапарати качеството му е по-високо, а това рефлектира и в по-високо качество на снимките.
-Скорост на снимане – в зависимост от стила на снимане това е изключително важна характеристика. Двата нейни варианта са с и без светкавица. Когато е изключена светкавицата повечето фотоапарати могат да правят бързо снимки една след друга. Ако фотоапаратът има burst режим при задържане на бутона за снимане се правят серия от снимки, като времето между два снимки е по-малко от секунда. При включена светкавица е от значение за колко време тя се зарежда. Тази характеристика рядко се обявява и е добре да се тества или да се потърси информация из интернет форумите. Осем до десет секунди може да не е много, но в интересен момент всяка секунда е важна, за да не изпуснете момента.
-Face detection – тази функция служи за откриване на лица на снимката. Това подобрява фокуса и остротата на изображението в тези части на снимката.
-Визьор и LCD екран – Визьорът е онова малко прозорче, през което виждате какво снимате. Това беше единствения начин да се види бъдещата снимка при фотоапаратите с лента. Днес визьорът е по-скоро изключение, което се ползва при много слънчево време, когато не се вижда добре LCD екрана или се използва за пестене на батериите. Визьорите са два вида обикновен и цифров. Обикновения е същия като при обикновените фотоапарати, а цифровия е друг малък LCD дисплей, който се намира във фотоапарата. На него можете и да разглеждате направените снимки както на обикновения LCD екран. В зависимост от размера и класа на фотоапаратите са възможни три варианта – без визьор, с обикновен и с цифров.
-LCD дисплей – това е едно от основните предимства на цифровата фотография. Чрез тази революционна новост можете да видите снимката веднага след като сте я направили, да прецените качеството и и при необходимост да снимате отново. Основен фактор при избор на фотоапат може да бъде размера на дисплея – колкото е по-голям, толкова по-добре можете да видите снимките, които сте направили. Съществува възможност и дисплея да е подвижен. По този начин може да се завърта под различни ъгли, при които не можете да застанете, за да видите снимката при вградения. След работа подвижния дисплей може да се затвори, така че да се предпази от надраскване или счупване.
-Батерии – основно се делят на 2 вида вградени и сменяеми. Това е относително определение, защото и “вградените” могат лесно да се вадят. Те обикновено са съобразно дизайна на фотапарата и са литиево-йонни. Това е единствения стандарт, който позволява лесно производство на батерии с различна форма. За това се използват предимно в компактните фотоапарати.
Предимството им е, че няма нужда да ги вадите от фотоапарата, за да ги зареждате, няма нужда от смяна, размерът на цифровия фотоапарат е по-малък и по-красив. Недостатък е високата им цена.
Също така е добре да се провери дали се зареждат в апарата или е необходимо допълнително устройство, възможно ли е да се зареждат чрез компютър или чрез електрическата мрежа. Колкото повече възможности – толкова по-добре, защото не знаете кога и къде ще ви се наложи да ги зареждате.
Кръгли батерии – използват се най-често АА, но при по-малките евтини цифрови фотоапарати се срещат и ААА. Най-добрите акумулаторни батерии са никел-металхидридните. Предимството им е по-големия капацитет в сравнение с литиевойонните и относително по-евтината цена. В този случай имате възможност лесно да си купите няколко батерии и винаги да имате със себе си резервни. В краен случай ако нямате къде да ги заредите съществува варианта да си купите от почти всеки магазин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар