Началото на Фотографията - Дагеротипът
Според едни откритието на Дагер е невероятно и чудесно, според други Дагер иска да надмине дори Създателя на света. Как съвременниците възприемат появата на фотографията. Ето няколко текста, подбрани и преведени от проф. Цочо БОЯДЖИЕВ.
снимка основна:Луи́Жак Манде́Дагер през 1844
ЖУЛ ЖАНЕН, ДАГЕРОТИПЪТ (1839)
Най-сетне ни се удаде да зърнем с очите си и да пипнем с ръцете си това невероятно и чудесно изобретение на Дагер… Чрез усърдните си изследвания този голям художник се превърна в химик. Той несъмнено е забелязал, че определени нюанси, които проличават отчетливо при ярка светлина, с угасването на светлината отслабват, докато и съвсем изчезнат. Освен това и той, както и всички ние, е познавал въздействието на слънцето, на светлината върху цвета. Та той се отдал с непоколебимото упорство, което отличава гения, на решаването на следния проблем: Да бъде открит цвят, който да бъде отчасти отстранен от слънцето или, по-точно, от светлината, докато други части устоят и останат на мястото си; да бъде позволено на светлината да въздействува върху тази тъмна повърхност, все едно божественият резец на някакъв незрим Морген[1], и така да нахвърля формите, живота върху тази гладка, тъмна плака; да направи слънцето, окото на света, изкусен помощник на един майстор. Безспорно това е била най-необикновената, най-трудната и най-невероятната задача, която наш съвременник си е поставял. Ако отчетем и трудностите, а не само полезността на начинанието, то откривателят на парната машина ще заслужи едва второто място.
През каква невероятна поредица от експерименти, опити, изследвания, несполуки и щастливи попадения от всякакъв вид откривателят на дагеротипа се е добрал до своя резултат, ще си остане негова тайна. Той ще съобщи това на цяла Европа, само че по-късно, когато Франция, най-либералната и най-безкористната нация, предостави като благороден подарък на Европа неговото откритие. Вследствие упоритостта и гениалността си, след безброй много опити, Дагер достигнал така или иначе до следния резултат: Той изработил някакъв черен лак, който трябва да бъде нанесен върху определена плака. Когато плаката бъде изложена на слънчева светлина, върху нея се отпечатва всяка сянка, която падне отгоре й, земята или небето, течащата вода, катедралата, чиито шпилове се губят в облаците, камъкът, паважът, невидимата песъчинка върху някоя повърхност, всички тези неща, големи и малки, които са равни пред слънцето – те се отпечатват в тази “камера обскура”, която улавя всички въздействия. Никога рисувалното изкуство на великите майстори не е произвеждало такава рисунка. Ако за чудене е разпределението на масите, то детайлите са безброй много. Самото слънце, всемогъщият инструмент на едно ново изкуство, е това, което извършва тази невероятна работа. Този път не несигурният човешки поглед възприема отдалеч сенките и светлината, не треперещата човешка ръка застопорява върху преходната хартия променливия образ на света, който тутакси отново изчезва. Този път човек няма защо да остава в продължение на три дена на едно и също място, за да измъкне от него само една безжизнена сянка. Това чудно откритие извършва работата си за миг, енергично като мисълта, бързо като слънчевият лъч, озарил сухия хълм или едва разпукналата се пъпка. В Библията има едно хубаво място: “Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина.” Сега на кулите на Нотр-Дам може да бъде заповядано: “Станете образ” – и те ще послушат. Също както са послушали Дагер, който един хубав ден ги отнесъл със себе си. От великолепните темелни камъни, върху които са изградени, до фините и леки шпилове, извисени във въздуха, които никой не е видял – освен Дагер и слънцето.
Това, което ви описвам сега, звучи странно, но нищо не изглежда толкова невероятно, както някои истини. Дори Наполеон, който се е отнасял с разбиране към всичко, не повярвал, че леката пара, затворена в железен цилиндър, може да промени света, и нарекъл парахода, стоящ пред очите му, детска играчка. Сега нам се пада да повярваме в дагеротипа. Защото никоя ръка не може да рисува така, както рисува слънцето; никой човешки поглед не е в състояние да проникне толкова надълбоко в тези маси от сенки и светлина. Ние видяхме възпроизведени по този начин големите паметници на Париж, на Париж, който сега наистина ще се превърне във Вечния град. Видяхме Лувъра, института, Тюйлери, Пон-Ньоф, Нотр-Дам; видяхме паважа на площада Грев, водите на Сена, небето над Сент-Жьонвиев, и всеки от тези шедьоври се отличаваше със съвършенството си.
Между изкуството и новите му противници няма какво повече да се преговаря. Важното е, че в случая не става дума за грубо механично изобретение, което представя масите без дълбочина, без детайли и единствено в степента, в която това може да се постигне след много часове ръчен труд. Не, тук става дума за най-изящното, най-финото и най-съвършеното възпроизвеждане, до което могат да се домогнат единствено божествената и човешката способности. Обърнете внимание, че това възпроизвеждане съвсем не е монотонно, както може би човек ще си помисли. Напротив, нито един от образите, постигнати все по същия метод, не е еднакъв с предходния: дневното време, цветът на небето, прозрачността на въздуха, сладостната топлина на пролетта, суровостта на зимата, топлият полъх на есента, отраженията в бистрата вода – всички тези атмосферни влияния оказват по чудесен начин въздействие върху тези чудни образи, така че човек би рекъл: те са възникнали от дъха на въздушните богове…
Забележете още, че макар светлината да работи, майстор си остава човекът. Секунда повече или по-малко е от огромно значение при създаването на такова произведение. Какво за вас е по-важно – детайлът или цялото? За две минути ще имате рисунка, все едно изготвена от Мартин, поетичен паноптикум, макар и не чак толкова объркан, при който окото по-скоро се догажда за нещата, нежели да ги разпознава ясно. Като архитект пък обърнете внимание, че – напротив – сградата ще се открои с цялата си пластичност, такава, каквато е била изградена, без околността, която би могла да отслаби въздействието й – в този случай слънцето също ще се подчини, ще погълне аксесоарите и сградата ще стои пред погледа изолирана като колоната в средата на площада Вандом. Чрез този метод ще постигнете всички ефекти, които сте искали да постигнете, от зората до последните лъчи на слънцето.
Към немалките чудеса на този метод принадлежи и обстоятелството, че след като слънцето или светлината са свършили работата си, те нямат повече влияние върху произведението. Тънкият лак, който улавя и най-слабия лъч, можете да излагате на слънчевата светлина без никакви последици; той остава траен, непреходен като гравюра върху лист стомана. Трудно можем да си представим по-строга форма на заповядване – това е наистина нареждане спрямо светлината: Дотук и не повече!
Вие знаете как действува “камера обскура”. В нея предметите от външния свят се изобразяват с несравнима истинност. Само че тя не върши нищо сама, тя не е образ, а огледало, върху което нищо не се задържа. Представете си сега, че огледалото е съхранило образите, които са отразени в него – и ще имате една почти пълна представа за дагеротипа. Нещо повече, дори луната, този променлив и непостоянен отблясък, това бледо отражение на слънцето, отдалечено от него на 40 милиона мили, дори луната е способна да разяде тази плака, сиреч да въздейства върху нея. Ние видяхме върху огледалото на Дагер изобразен портретът на тази капризна звезда, за удивление на прочутия Араго, който изобщо не е подозирал тази сила на любимото си небесно тяло.
Поставете под слънчевия микроскоп крилото на муха и дагеротипът, силен като микроскопа, ще изобрази това крило в такива неизмерими размери, които граничат с приказното. Прочее, необходимо ли е да изброявам пред вас безбройните възможности за приложение на това могъщо откритие, което може би ще стане почетната титла на нашето столетие? Дагеротипът е предназначен да възпроизведе красивите страни на природата и изкуството, приблизително в същата степен, в която книгопечатът разпространява шедьоврите на човешкия дух. Той е графика в ръцете на всекиго; той е писец, който ни слуша също като разумът; той е огледало, което съхранява всички отражения; той е надеждната памет за всички паметници и за всички пейзажи в универсума; той е непрестанното, спонтанно и ненаситно възпроизвеждане на стотиците хиляди шедьоври, които историята е издигнала, съответно съборила върху земната повърхност. Дагеротипът ще бъде неотменният придружител на пътешественика, който не може да рисува, и на художника, който няма време да рисува. Той е предназначен да популяризира на ниска цена най-красивите произведения на изкуството, от които разполагаме единствено със скъпи и недостъпни копия. Когато човек сам не желае да бъде график, той ще може да прати закратко детето си в музея и да му възложи следното: Донеси ми до три чáса картина на Мурильо или Рафаел. Човек ще пише до Рим: Пратете ми по следващия куриер купола на “Свети Петър”, и куполът на “Свети Петър” ще стигне до него по пощата. Отивате в Антверпен, възхищавате се на дома на Рубенс, и пращате на Вашия архитект тази уникална сред творенията на многобройните фламандски изобретения къща. Това е къщата, ще кажете, която искам да си построя, и Вашият архитект ще открие от тази достоверна рисунка всички орнаменти на онези камъни, които са били изваяни фино от длетото на каменоделеца. От днес насетне дагеротипът ще удовлетворява всички художествени потребности, ще задоволява всички прищевки в живота. Без тя да забележи, Вие ще отнесете със себе си бялата къща, в която живее Вашата любима. Ще можете да притежавате дори копие от красивия портрет, направен от Енгр на прекрасната глава на благородния писател, гордостта на европейската писмовност, и ще кажете: Какво ме е грижа, че този портрет не е като гравюра. Аз притежавам нещо по-добро от гравюра и по-добро дори от рисунка на Енгр. Боже мой, за да обслужваш това така добре изобретено огледало, няма нужда да пътешествуваш из пустините като Комб, няма защо да си велик поет като Ламартин, няма защо да прекосяваш подобно на Демидов пустите територии на средна Русия начело на цяла армия от учени и художници. Дори по отношение на най-простите и най-сладостни страсти на всекидневния живот дагеротипът разгръща собствения си смисъл и собствения си чар. Той ще заснеме мигновено всички обичани предмети: креслото на дядото, люлката на детето, гроба на стареца.
Дагер се надява скоро да е в състояние да прави портрети, без да е нужен предварителен портрет, нарисуван от Енгр. Той е на път да създаде машина, с чиято помощ сниманият човек да бъде уловен напълно неподвижен. Защото силата на този непогрешим ваятел е толкова голяма, че той изобразява дори мигването на окото, сбърчването на челото, най-малката бръчка на лицето, най-незабележимото движение на кичура коса. Вземете лупата! Виждате ли върху фината зърниста основа малкото място, което е по-тъмно? Това е птица, политнала във въздуха.
Живеем в уникална епоха. Вече не мислим как да не бъдем принуждавани да произвеждаме повече, ами, напротив, с безпримерна настойчивост се опитваме да открием посредници, които ще възпроизвеждат за нас и вместо нас. Парната машина увеличи броя на работниците петкратно. Влаковете скоро ще удвоят мимолетният капитал, наречен живот. Газта измести слънцето. Правят се опити за въздухоплаване. Това надигане на свръхестествените посредници се пренесе бързо от света на фактите към света на идеите, от занаятите към изкуствата. Неотдавна Гавар изобрети диаграфа, който пренася върху хартия податливите стенни картини на замъка Версай и посредством който те могат да бъдат възпроизведени дори от дете без никакъв опит. Скоро след това един друг гениален мъж, същият, който намери средство за пластично възпроизвеждане на всички антики и медальони, изнамери за Кола едно “колело”, с чиято помощ възпроизведе невероятно точно Венера Милоска. Сега посредством нанасяния върху плака слой Дагер замени рисунката и графиката. Ако нещата продължат по този начин, скоро ще имаме машини, които ще ни диктуват Молиерови комедии или стихове като тези на великия Корней. Така и ще бъде.
Самият Араго ще внесе в камарите закон, който ще гарантира на Дагер не патента, ами държавно възнаграждение за обнародването на неговия метод, така че той ще разполага със средствата да се заеме с ново откритие. При цялата неразположеност на конституцията и най-вече на онези представители на гражданството, които в непросветеността си презират всичко, което не е плуг, ковачница или мистрия, Франция няма да съумее да награди достатъчно гениалността и търпението, довели до такъв резултат. На откривателя на универсалната графика несъмнено няма да бъде дадено възнаграждението, което той заслужава, ами само това, което бъде поискано. Тогава, когато Франция направи Дагер един колкото богат, толкова и прочут човек, когато отвори за него вратите на институцията, която да му обърне внимание, тогава именно Франция ще каже на Европа: Аз вече ти подарих парната машина, сега се наведи и вземи този нов подарък, който ти правя.
ДОМИНИК ФРАНСОА АРАГО, СЪОБЩЕНИЕ ОТНОСНО ДАГЕРОТИПА (1839)
След като видяхте много картини, всеки от вас може да си помисли, каква невероятна полза ще извлече египетската експедиция от едно толкова точно и толкова бързо средство за образно възпроизвеждане; всеки ще стигне до ясната идея, че познаването на фотографския метод през 1798 г. би ни предоставило голям брой от тайнствените таблици, от които алчността на арабите и вандализмът на някои пътешественици завинаги лишиха учения свят.
За да бъдат копирани милионите и милиони иероглифи, покриващи дори само външните стени на паметниците в Тива, Мемфис и Карнак, са необходими десетки години и легион прерисувачи. С помощта на дагеротипа един единствен човек е в състояние да се справи с тази задача. Достатъчно е Египетският институт да бъде снабден с два или три апарата на Дагер и върху таблиците на прословутото ни пътеописание, събиращо резултатите от незабравимата наша експедиция, действителните иероглифи в огромна част ще заместят фиктивните и конвенционални рисунки. Тези нови рисунки ще надминат в детайлността и локалния си колорит произведенията на великите художници. И тъй като фотографските образи възникват според правилата на геометрията, те позволяват с помощта на определен мащаб да бъдат реконструирани точните мерки на най-високите и недостижимите части на дадена сграда.
Тези припомняния, които прочутите и старателни учени, също както и художниците, следвали източната армия, не би трябвало да приемат като хвърлящи сянката дори на най-лек упрек, насочват мисълта към работите, вършени днес в нашата страна под надзора на комисията за историческите паметници. Същевременно всеки ще може да проумее, каква безмерно голяма роля играе фотографският метод в това голямо национално начинание. Всеки ще разбере, че новият метод се отличава с пестеливост, едно предимство, което – казано между другото – в областта на изкуствата съвършено рядко върви заедно с подобряването на резултата.
Накрая човек се пита, дали изкуството трябва да очаква някакъв напредък от изучаването на тези картини, нарисувани с най-нежното и най-изящно средство на природата, именно със светлинните лъчи. Отговора ни дава Пол Дьоларош.[2] В една бележка, съставена по наша молба, прочутият художник обяснява, че методът на Дагер е отишъл толкова далеч в усъвършенстването на някои същностни условия на изкуството, щото този метод трябва да бъде предмет на внимателно изследване дори от най-изкусния художник. Това, което най-силно го впечатлява във фотографските рисунки, е неподражаемата изящност на картината, която при това по никакъв начин не смущава спокойното въздействие на масите, нито наврежда на общото въздействие. Точността на линиите, прецизността на формите е в Дагеровите картини възможно най-съвършена, така че човек разпознава в тях едновременно широкото и силно моделиране и цялостността на тоналността и въздействието. В този метод художникът ще открие бързодействащо средство за създаване на сбор от студии, каквито той иначе би могъл да произведе само с голям разход на време, усилие и далеч не така съвършено, пък колкото и самият той да е талантлив. По-нататък той оборва с великолепни доводи възгледите на онези, които си въобразяват, че фотографията ще навреди на нашите художници и най-вече на гравьорите върху мед, и завършва бележката си със следните думи: “Накратко, с удивителното си откритие господин Дагер е оказал изключителна услуга на изкуствата.” Към това нямаме какво да добавим. Сред въпросите, които си поставихме, е, разбира се, и този, дали фотографският метод може да бъде предмет на всекидневната практика…
Дагеротипът не изисква манипулация, която да не може да бъде извършена от всекиго. Той не изисква способност за рисуване или някаква особена сръчност. Ако човек се придържа пункт след пункт към малък брой съвсем прости правила, той ще достигне до същите сигурни и сполучливи резултати, до които е достигнал и самият Дагер.
Скоростта на метода удивлява като че най-много публиката. Фактически са достатъчни 10 до 12 минути, за да бъдат снимани, и то в най-тъмния годишен сезон, зимата, един паметник, градски квартал или някаква местност. През лятото, когато слънцето грее, това време може да бъде сведено вероятно до половината. На юг със сигурност ще са достатъчни две до три минути. Трябва да бъде отбелязано обаче, че тези данни се отнасят единствено за времето, през което образът бива запечатан върху плаката през лещата. Към това трябва да се прибави още времето за разопаковането и поставянето на “камера обскура”, за осветяването на плаката и за десенсибилизацията й след възникването на образа. Всички тези манипулации могат да продължат 30 до 45 минути. Така че се заблуждават онези, които си въобразяват, че по време на пътешествие ще са в състояние да се възползват от моментите, когато при изкачване по някой хълм файтонът се движи по-бавно, та да заснемат ландшафта. Не по-малко се заблуждават онези, които – подведени от забележителните резултати при прякото копиране на страници и гравюри от старите творби – мечтаят да възпроизведат фотографските рисунки чрез литографично пренасяне. Не само в морала е валидно, че предимствата могат да бъдат грешки: тази максима важи и за изкуствата. Фотографските рисунки на Дагер дължат на съвършената гладкост и на ефирния слой върху плаката своето съвършенство, своя мек блясък и хармонията си. Когато човек втрива нещо в тези рисунки или ги почерня, той ги поврежда непоправимо. Така никому не би хрумнало да разкъса дантела или да изчетка крилата на пеперуда.
Като член на Академията аз от няколко месеца вече познавам подготвителните работи за възникването на тези прекрасни рисунки; ала досега не съм извлякъл никаква полза от тайната, която дължа на доверието, оказано ми от Дагер. Мислех си, че продължителните изследвания, възможни за физиците благодарение на въпросния метод, трябва да започнат едва тогава, когато държавата предостави на всички необходимите средства за такива изследвания. Та ако продължим да говорим за научната полза от откритието на нашия сънародник, това ще са само предположения. Лежащите в основата на всичко факти обаче са ясни и очевидни, и няма защо да се страхуваме, че бъдещето ще ни излъже.
Средството, с което Дагер обработва своите плаки, е най-светлочувствителната субстанция, която познаваме. Лунните лъчи, само че не в естественото им състояние, ами съсредоточени чрез най-силната леща в средата на най-голямото отразително огледало, досега не са оказвали никакво забележимо въздействие. Плаката на Дагер, напротив, реагира на тези лъчи по такъв начин, че можем да се надяваме на географски карти на нашия спътник. С други думи: Само за няколко минути ние ще разрешим една от най-отдавнашните задачи на астрономията.
Един важен клон на естествознанието, фотометрията, която изследва интензивността на светлината, все още отбелязва твърде слаб напредък. Физикът е в състояние да измери твърде добре относителната интензивност на съседни и едновременно наблюдавани източници на светлина, само че той не разполага с достатъчно средства да направи сравнението, ако едновременността не е налице, т.е. ако той работи с появяващ се в даден момент източник на светлина и с втори такъв, който става видим едва след като първият е изгаснал. Изкуствените източници на светлина, които ползва ученият в дадения случай, рядко имат желаната продължителност, пък и нашите източници на светлина рядко са достатъчно ярки, особено ако за сравнение привлечем звездите. Тъкмо поради това еднакво надеждни учени представят твърде различни числа при сравнението между интензивността на слънцето и луната, респективно на слънцето и звездите, така че значимите изводи от споменатото сравнение относно сравнително скромното място на слънцето сред милиардите слънца върху небосвода са изказвани с известна въздържаност дори от автори, които по принцип не са чак толкова предпазливи.
Без колебание ние твърдим, следователно, че Дагеровите субстанции ускоряват напредъка на една наука, която отличава в най-голяма степен човешкия дух. С тяхна помощ физикът ще съумее да измери абсолютната интензивност: той ще сравни светлините с оглед на тяхното въздействие. Ако сметне това за полезно, то една и съща картина ще му даде следата от ослепителните лъчи на слънцето, триста хиляди пъти по-слабите лъчи на луната, лъчите на звездите. Той ще направи тези следи сравними, като отслаби с помощта на най-новите изобретения най-силните лъчи или като остави най-ярките лъчи да действуват само една секунда, а другите – половин час. Най-сетне, когато учените приложат нов инструмент за изследване на природата, това, на което са се надявали, е далеч по-малко в сравнение с последиците от откритията, които ще се получат чрез по-нататъшното прилагане на въпросния инструмент. Това, което следва да отчитаме в този случай, е непредвиденото…
Най-интересното, което ни предлага откритието на Дагер, може да бъде сведено в четири рубрики: новост, полезност за изкуствата, бързина на осъществяването, полза за науките. Ние се опитахме да представим пред вас нещо, в което сме убедени. Нашите убеждения са живи и истински – ние изпробвахме и изследвахме всичко с религиозно усърдие. Дори ако би било възможно да недооценим значението на дагеротипа и мястото, което той ще заеме в системата от съкровищата на човечеството, всички съмнения биха изчезнали в мига, в който съзнаем, с какво изкусно усърдие останалите нации се стараят да наложат погрешна дата или съмнителен факт, само и само от очевидни причини да поставят въпроса за авторството и да положат върху короната на изобретенията тази перла, каквато винаги ще представлява откриването на фотографския метод. Да не забравим да подчертаем, че в това отношение окончателната дума е изречена на основание на безспорния автентичен приоритет, на който могат да се опрат Ниепс и Дагер, и още повече на основание на невероятното съвършенство на метода, достигнато от Дагер. Ако е необходимо, ние не бихме се поколебали да приведем тук свидетелствата на превъзходни мъже от Англия и Германия, пред които ще избледнеят всички ласкателства, които изрекохме по повод откритието на нашия сънародник. Франция осинови това откритие; от първия миг тя прояви своята щедра готовност да дари това откритие на целия свят.
ЛУДВИГ ШОРН И ЕДУАРД КОЛОФ, ДАГЕРОТИПЪТ (1839)
Откритието на Дагер е най-сетне публикувано; френското правителство призна заслугите на господин Ниепс чрез пенсия от 4000, а на господин Дагер – чрез 6000 франка, и отличи двамата с ордена на Почетния легион. Разкриването на тайната стана, когато господин Араго представи точно съобщение за приложимостта му и по този начин отстрани всички преувеличения или подценявания, които се ширеха в общественото мнение.
След разкриването на тайната мнозина се оказаха измамени в очакванията си. След докладите на Араго трябваше да се откажем от мнението си, че снимката ще предава и цветовете на предмета; ала остана надеждата, че човек с лекота ще си служи с апарата, за да заснема външните предмети от прозореца на жилището си или по време на пътешествие дори от превозното средство. Вместо това се оказа, че става дума за изкусна, фина и трудна процедура, която може да бъде предприета единствено от опитен химик и то с умерен успех. Ние не бяхме съобразили, че всяко механическо изкуство има нуждата от някакво устройство, от повече или по-малко сложен апарат, за чието обслужване се иска определена сръчност, придобита едва в резултат на дълго упражняване. Неколцина професионалисти извършиха за себе си опити с вече предлагания на пазара апарат; първоначално без успех, ала след няколко дена необходимата натренираност беше постигната и получените резултати не бяха лоши. Така господин Араго получи възможността да каже, че тази процедура наистина не е по-тежка от обяздването и опитомяването на един кон.
За художествените заслуги на тези картини, що се отнася до точността и микроскопичното изящество, всички останаха единодушни. Само дето по този начин, както се оказа, могат да бъдат представени единствено неподвижни предмети, като при това те са лишени от блестящото въздействие, което човек би трябвало да очаква от една породена от слънчевите лъчи картина… < >
Ако претеглим предимствата и недостатъците, то лесно ще забележим, че откритието на Дагер има много висока научна, но твърде ограничена художествена стойност. Възникването на самата картина става по физически път, а за да стане това, на художествено натренираното око се предоставя единствено да избере момента на най-подходящото осветление и обхвата на сцената. Всичко неподвижно и неживо бива съвършено отразено в дагеротипа; архитектите-художници ще се сдобиват със съвършено точни копия на сгради и развалини, ботаници, минералози, анатоми – с изображенията на растения, минерали и анатомични части, като при това пестят времето, изразходвано досега от прерисувачите. Статуи и гипсови отливки също могат да бъдат превъзходно изобразени при слънчево или изкуствено осветление и с това чрез дагеротипа е дадено средството, позволяващо за кратко време и без особени усилия да бъдат представени скулптурите от големите музеи и обществените сгради, чието прерисуване струваше скъпо и никога не беше изцяло задоволително – при това не само напълно правилно, но и съвършено, що се отнася до осветление и моделиране; а също предоставящо на гравьорите безпогрешния и напълно удовлетворителен образец, който те следва да размножат. Ако дагеротипната картина в това отношение решително и недостижимо превъзхожда произведението на изкуството, то от гледна точка на собствено художествената стойност тя, напротив, се отнася към свободно създаденото произведение на изкуството така, както възникналият в колба хомункулус на Гьоте се отнася към живия човек. Свободното движение на предмета, което художникът мигновено улавя с очи, запазва завинаги във въображението си и със сигурна ръка нанася върху хартията, химическото въздействие на слънчевите лъчи върху тази магическа “камера обскура”, люлеещите се дървета, носещите се по небето облаци, бързите течения, бягащите животни, многобройните движения на човека – изобразяването на всичко това е недостъпно за другия химически процес, който има власт единствено над пространството, но не и над времето; този последният не би съумял да изобрази дори неподвижно седящия човек, понеже и най-незабележимото мигване с очи би лишило изображението на тези части от определеност и блясък, а може би дори затова, че при близостта на обекта, която в случая е абсолютно необходима, дори лекото вдишване и издишване ще промени контурите. При изобразяването на маслени платна пък монотонността и мътността на дагеротипа ще възпрепятствуват пълното им въздействие и тази пречка ще може да бъде премахната чрез силни стъкла и ярко слънчево осветление.
Неоснователно е, следователно, да се смята, че дагеротипът силно ще навреди на живописта като изкуство. Той преписва неживата природа; нему са чужди наблюдението на живото и духът за постигането му; още по-малко той познава откриването и свободното пресъздаване на онова, което движи нашето въображение и нашата чувствителност. Дори пейзажистът ще прибягва до него съвсем рядко и по никакъв начин няма да се откаже от упражнението, което ще му позволи да съхрани със свободна и ловка ръка природните явления върху хартията или платното… Свободното и гениално постигане на природата ще запази стойността си спрямо дагеротипа, понеже във всичко, принадлежащо на истинското изкуство, силата на въображението и наблюдението превъзхожда страхливо преписаната истина на външното, въздействуваща върху нас. Където тази сила отсъства, истинността на чисто физическото възпроизвеждане ще запази предимството си, така че ще настъпи постепенно краят на всяко бездушно прерисуване или скициране на статуята. Това различаване на истинското изкуство от привидното, на истинския талант от ограничения може да бъде единствено в полза на изкуството и на онези, които му се радват.
ЛАЙПЦИГЕР ЩАДТАНЦАЙГЕР (Т.Е. МАКС ДАУТЕНДИ), ДЯВОЛСКИТЕ ИЗКУСТВА
Да искаш да удържиш пробягващите огледални отражения е не само невъзможно, както установиха задълбочените немски изследвания, ами самото желание да направиш това е богохулство.
Човекът е сътворен по подобие Божие и никоя човешка машина не е в състояние да задържи Божия образ. Единствен божественият художник, въодушевен от небесен дар, може да дръзне да предаде богочовешките черти в мига на върховна отдаденост и ръководен от собствения си гений, без помощта на каквато и да било машина. Създаването на машина, която да иска да замени гения и която човекът да изчисли и създаде, е равнозначно на стремежа да достигнеш до предела на цялото творение. Човек, който се захване с нещо такова, би трябвало да смята себе си за по-умен от Създателя.
До днес Бог е търпял великодушно в творението си огледалото, играчката на дявола. Вероятно той го прави с намерението да позволи най-вече на жените да разпознаят в огледалното стъкло върху собственото си лице своята наивност и своето високомерие. Но Бог не е позволил на никое огледало, нито на неговото стъкло, нито на неговия живак, да задържа човешките лица върху повърхността си. Бог не е разрешил заложените в огледалото дяволски изкуства да се разраснат до степен, че срещу нищожна цена да придобият власт над Божието подобие, сиреч над човешкото лице.
И сега, същият този Бог, който от хилядолетия не е приемал човешкото отражение да остане непреходно, изведнъж трябва да измени на правечните си основни принципи и да допусне някакъв си французин в Париж да открие най-дяволското изкуство! Трябва да сме наясно, колко нехристиянско, несвято и суетно ще стане човечеството, ако всеки бъде в състояние срещу нищожна сума да си поръча десетки свои образи. Ще избухне епидемия от дива суетност, защото ако всяко лице може да бъде подарявано многократно и ако получим възможност лесно да му се възхищаваме, людете ще станат безбрежно повърхностни и безбожно суетни. Ако ще въпросният мосю Дагер от Париж стотици пъти да твърди, че с неговата машина човешките образи могат да бъдат запазвани върху сребърни плаки, то това стотици пъти трябва да бъде обявено за безчестна лъжа и не си струва немски солидни оптици да се поддават на това нахално твърдение.
Откриването на революцията и Наполеоновата идея да превърне цяла Европа в едно царство на братя – господин Дагер иска да надцака всички тези изсилвания, опитвайки се да надмине дори Създателя на света. Ако това изобщо беше възможно, то нещо подобно отдавна и далеч преди него биха сторили още в древните времена именити мъже като Архимед и Мойсей. Но ако тези толкова умни мъже не са знаели нищо за удържани огледални образи, то французинът Дагер, който се себевъзхвалява за такива нечувани неща, от самото начало трябва да бъде наречен глупак сред глупаците, също както и всеки в Германия, който вярва на това несмислено откритие, следва да бъде назован магаре сред магаретата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар