ЛОМО (Ленинградско Оптико - Механическо Обединение)

или ломографията като фотопънк

Ломография е аналогова непрофесионална фотография. Думата идва от руската марка камери „Ломо”.
Името включва в себе си ЛОМО, един известен завод от времето на Съветския сюз, произвеждащ оптика предимно за военни цели, но покрай това също и фотоапарати.
През 90те двама австрийски студенти попадат на един от моделите на Любител (Compact Automat) и започват заниманията си с неортодоксалната, експериментална фотография, към която особеностите на фотоапарата предразполагат. За своето „ глобално ломо-общество” те съставят Десет златни правила, които гласят:
1. Взимай фотоапарата си, където и да отидеш
2. Използвай го по всяко време- ден и нощ
3. Ломографията не е намеса в живота ти, а част от него
4. Опитай да снимаш от височината на хълбока
5. Приближи се колкото можеш по-близо до обекта на ломографската си страст
6. Не мисли
7. Бъди бърз
8. Не е нужно да знаеш предварително какво ще уловиш на ленатата
9. Нито след това
10. Не бери грижа за никакви правила
Да завършиш списъка с правила с това, че не трябва да се следват никакви такива е най-доброто определение за Ломографията. За сериозно съблюдаващите фотографските канони ломо- подходът може да е просто лоша експозиция и манипулация на цветовете, но именно затова апаратите се наричат Любител: важна е непосредствеността, непретенциозната изява: свежо, с немалка доза късмет, без да гледаш през визьора: просто следвайки емоцията да уловиш образа и момента, с по-някой визуален трик за забавление…
Правилата на класическата фотография биват дефинирани, за да бъдат изцяло оборени: липса на фокус, пре- или недоекспонирани кадри, необичайно кадриране (основно правило – снимане от бедро), фалшиво проявяване, употреба на филми с изтекъл срок. Важни са единствено моментът и емоцията, която се предава на зрителя.
Изобщо фотопънкария…:)
сайтове за ломография:
http://www.lomography.com/