Vladya Batsova Blog

Имоджен Кънингам (Imogen Cunningham)

„Kоя е любимата ми снимка? Тази, която ще направя утре.“

imogen-cunningham-and-twinka-thiebaud-by-judy-dater-1974-1

12 април 1883 г. – юни 24 1976
Имоджен Кънингам е родена на 12 април 1885 в в Портланд ( Орегон , САЩ ). Тя е един от основателите на “ група F / 64 .“
…Гола жена лежи сред високите треви на поляна, косата й е прибрана в небрежен кок, тревата скрива лицето й. Това е „Автопортрет“ на тогава 23-годишната Кънингам, студентка по химия във Вашингтонския университет, в чийто кампус с първия й фотоапарат е направена и снимката. От днешна гледна точка нищо впечатляващо, но за тогавашното време това е нечувана провокация. Тя остава без последствия за младата жена, която започва да асистира в ателието на фотографа Едуард Къртис в Сиатъл. Малко по-късно Кънингам получава стипендия за следване на фотографска химия, която я отвежда в техническия университет в Дрезден.След завръщането си тя отваря свое студио в Сиатъл и се утвърждава като портретен фотограф, а през 1915 г. се омъжва за художника Рой Партридж, който се превръща и в неин модел за множество голи снимки под открито небе (например The Bather, 1915), предизвикали скандал.
Международно признание обаче й носят нейните впечатляващи детайлни снимки на растения – някои изчистени, някои в игра на светлосенки, част от които Кънингам представя на изложбата на немското професионално сдружение Film und Foto през 1929 г. в Щутгарт. Заставайки пред нейната впечатляваща с красотата си „Магнолия“ от 1925 г., сякаш попадам в картина на Джорджия О’Кийф. Изразните средства са други, но близкият кадър и въздействието на детайлите на цветето носят нескрит еротичен заряд. Намирам връзката с художничката, която е била и нейна приятелка, и в друга фотография от изложбата – портрет на съпруга на О’Кийф Алфред Стиглиц.
В началото на 30-те години Vanity Fair публикува серия нейни фотографии на танцьорката Марта Греъм. Сътрудничеството със списанието продължава и през следващите години, когато пред обектива й застават Кари Грант, Спенсър Трейси, Гертруд Стайн, Фрида Кало, президентът Хърбърт Хувър. Тогава Кънингам организира и първите си самостоятелни изложби в Сан Франциско и Ню Йорк. През 1932 г. заедно с фотографите Ансел Адамс и Едуард Уестън основава фотографския колектив f/64 (най-малкият отвор на блендата), който се застъпва за прецизно и контрастно представяне на действителността чрез изцяло фотографски методи. За членовете на групата изчистената фотография не се влияе – технически или мисловно, от другите изкуства като графиката или живописта, с което се противопоставя на тогава разпространеното фотографско течение на пикторализма. Но Кънингам не се ограничава от догматизма на f/64 и продължава да експериментира – с двойно наслагване на образи или с абстракции, породени от светлини и сенки.
В края на 40-те години тя се посвещава на уличната фотография и въпреки своите над 70 години обикаля улиците на Ню Йорк в търсене на нови мотиви. От снимките ме гледат продавачи на вестници, играещи деца, бездомници, хора в кафенета и магазини, надписи, сгради, както и самата Кънингам, отразена в стъкла и витрини. Интересът й към уличната фотография продължава и в края на 60-те години тя фотографира хипи поколението в Сан Франциско.
Имоджен Кънингам умира на 24 юни 1976 г. в Сан Франциско ( САЩ ) на 93 години.
В чест на Имоджен Кънингам кръстен кратер на Меркурий .
Днес творбите й се намират в реномирани музеи в цял свят като Museum of Modern Art, New York, Smithsonian Institution, Washington D.C. и Tokyo Metropolitan Museum of Photography.