Откъси от книгата на Дж.Уейд

"Техника на пейзажната фотография"

 

(Издателство Мир, 1988) превод от руски torbalan

  

Закони на композицията в пейзажните снимки
Голяма роля при пейзажните снимки играе внимателното построяване на кадъра. Много често само отместване на апарата на метър – метър и половина в страни може значително да подобри снимката или безнадеждно да я съсипе. Неудачната композиция се усеща веднага, въпреки че не винаги може да кажем какво точно не ни харесва. Хубавата композиция я възприемаме като удоволствие да гледаме снимката. Обръщаме внимание на начина, по който е построен кадъра, т.е. започваме да виждаме как са разположени отделните предмет, как те се отделят измежду останалите, без да нарушават общата хармония, как се редуват светлините и сенките. С други думи всичко това взето заедно ни доставя естетическо удоволствие.
Съществуват различни гледни точки за композицията на фотоснимката, в това число и съвсем абсурдни. Много хора предполагат, че доколкото композицията е свързана с художествената страна на фотографията, за това строги правила няма да има. Действително композицията е се отнася към областта на естетиката, и никой няма да отрече, че окото на художника в съчетание с пропорциите играе немаловажна роля. Но също така съществуват определени правила за композицията, които може да се изучат по същия начин, по който се учим да избираме правилната бленда и скорост. И ако тези правила се прилагат разумно, то тогава може да се очакват много добри снимки.
И така, преди да се изложат правилата, необходимо е да се почертае, че сами по себе си тези правила не са гаранция за успех. Разбира се, спазването на правилата за построяване на композицията позволява удачно да се построи кадъра, но ако се добави и някое хрумване и художествен вкус, тогава резултата ще бъде по-добър. Необходимо е да се знае, че всяко правило може да бъде нарушено, и въпреки това снимката да стане по-хубава. Така не искаме да игнорираме правилата, а подчертаваме че понякога са полезни и изключенията. С други думи – законите за построяване на кадъра трябва да се прилагат творчески и във всеки случай трябва да си задаваме въпроса дали да спазваме правилата за композиция или напротив – да нарушим едно или друго правило.
Визьор
Вероятно често сте забелязвали, че получената снимка не изглежда по същия начин, както това, което сте видели през визьора. Предмети, които са ви се стрували големи и почти запълващи кадъра, на фотографията се превръщат в малки петна на фона на пуст пейзаж. Това означава само едно, че не сте се научили да разглеждате обкръжаващата ни среда през визьора.
Опитайте да изпълните следното упражнение: погледнете някой предмет, изпъкващ в сюжета, който искате да фотографирате. По силата на особеностите на нашето съзнание, вие ще виждате само него. Сега без да откъсвате поглед от него се опитайте да видите всичко, което попада в полето на зрението ви около предмета. Най-вероятно ще установите с изненада, че виждате значително повече, отколкото ви се е струвало в началото, тъй като в полето на зрение попадат и не малко други предмети.
Същото се случва, и когато гледате през визьора на огледално-рефлексен или телеметричен фотоапарат. Когато разглеждате някакъв предмет в центъра на кадъра, вашето съзнание се съсредоточава върху този предмет и вие предполагате, че именно е основния обект в пространството на кадъра. Ако се загледаме по-внимателно, обикновено се оказва, че „основния“ предмет заема не повече от една трета от кадъра, а останалите две трети се запълват от второстепенни детайли, които нямате намерение да снимате. От тук следва извода, че трябва да се постараете да видите всичко, което попада в рамката на визьора. Малцина могат с един поглед да обхванат всичко, което се вижда през визьора. За това е нужно, запазвайки апарата неподвижен, да обходите с поглед всички ъгли на кадъра.
Поначало е трудно, поглеждайки пейзаж, да си представите как ще изглежда на бъдещата снимка. За това се препоръчва по продължително разглеждане на обекта през визьора и внимателно разглеждайки целия кадър, да се стараете мислено да си представите бъдещата снимка.
Направление на погледа при разглеждане на снимка
Целия смисъл на композицията се състои в това разглеждайки бъдещата снимка, от една страна да доставя естетическо удоволствие, а от друга – да не изисква особени усилия. Погледа лесно се отклонява и задачата на фотографа е да попречи на това. За това е необходимо предметите на снимката да се разположат по такъв начин, че обхващайки с един поглед всички елементи без грешка да се отделят сюжетно важните детайли. При разглеждане на фотография погледа трябва да преминава естествено от един предмет на друг, като възприема изцяло изображението, като остава в границите на снимката.
Основно това се постига с правилно разположение на предметите един спрямо друг, тяхната логическа връзка, а също така и с тези невидими линии, които обединяват по някакъв начин изобразителните елементи на кадъра. Когато предметите са разположени неудачно, погледът може да излезе от пределите на снимката. Определена роля в случая играят и светлината и сенките. В първия момент погледа се привлича от светлите участъци, така че ако не сте си поставили някаква особена цел, то външните краище на кадъра е добре да са по-тъмни от централната част.
Правилото на третините
Това е едно от най-старите, но действащи правила на композицията, което е особено полезно да знаете при снимане на пейзаж. То се състои в това, че снимката се дели на равни части от две хоризонтални и две вертикални линии. Получават се три хоризонтални и три вертикални ивици с еднакви размери, а също така и четири точки, в които се пресичат линиите. Ако се избере ъгъл на снимката, съобразявайки се с четирите линии, това ще даде основа за правилна постройка на кадъра. И ако поставите някакъв обект в някоя от пресечните точки на хоризонталните и вертикалните линии, тогава със сигурност погледа ще бъде привлечен към снимката.
В качеството на конкретен пример нека разгледаме разполагането на линията на хоризонта на пейзажна снимка. Преди всичко линията на хоризонта е необходимо да не преминава през центъра на снимката, в противен случай кадъра ще се окаже разполовен на две, и на очите ще им се наложи да изберат в коя половина да се съсредоточат. Разполагането на хоризонта по нагоре или по надолу ще облекчи тази задача. Ако разположите хоризонта по-долу, то съотношението между земята и небето ще бъде 1:2, това ще създава усещане за простор и свобода. Едновременно с това земята трябва да заема не по-малко от 1/3 от кадъра, тъй като в противен случай небето ще подтисне всичко останало. Ако линията на хоризонта се разположи на горната линия на делене на кадъра (тоест съотношението между земята и небето е 2:1), то сюжетно-тематичния център трябва да бъде това, което се намира на земята, а композицията на кадъра ще се определя от взаимните връзки на предметите, намиращи се на предния и задния план.
Същите правила следва да се приемат и при снимки на вертикални предмети, например дървета. Разположение на дърво в центъра на кадъра ще затрудни възприемането на снимка, състояща се от две половини. За това е по-добре да се разполагат дърветата леко на ляво или леко на дясно от центъра по линиите, разделящи кадъра в съотношение 1:2 или 2:1. Ако е необходимо някой предмет, например дърво, църква или къща, да изглежда не голям, то трябва да разположите този предмет в една от четирите пресечни точки, за които се говори по-горе.
Динамика в пространството на кадъра
Не мислете, че разполагането на предметите съгласно правилото на третините, гарантира удачна композиция на снимката. Цялата работа се състои в това, да изберем именно тази линия, по която да разположим предметите, така че снимката да оживее. Едно дърво например, може да изглежда прекрасно в единия край на кадъра, и от другата страна да стои съвсем неподходящо. Това означава, че в последния случай е нарушено едно важно правило, а именно: в пространството на кадъра трябва да се оставя място за „движение“ на предмета. Ясно е, че дървото всъщност не се движи, но много често неговата форма създава усещане за движение. Такова впечатление може да създаде например наклонения ствол или простиращите се встрани клони.
Вътрешна динамика може да имат много неподвижни предмети: къща с наклонен покрив, църква, която „гледа“ встрани от камбанарията, наклонена ограда (тарба) и др. и разбира се на фона на пейзажа се намират и предмети, които наистина са се движили по време на снимането: трактори, птици, животни, пешеходци и др.
Преди да решите къде да разположите тези предмети, е необходимо да определите в каква посока е отправено тяхното движение. Ако движението е насочено от ляво на дясно, то предмета трябва да се разположи от лявата страна на кадъра и съответно обратното. Пространството в което може да се движи предмета, е необходимо да съставлява 2/3 от кадъра, в противен случай се създава впечатление, че предмета аха-аха да излезе от снимката, повеждайки след себе си погледа на зрителя. Ако искате да привлечете вниманието към неголям обект, намиращ се в някоя от пресечните точки на линиите на кадъра, то трябва да постави в кадъра някакъв елемент, който да поведе погледа към обекта. Да кажем, че в точката на пресичане се намира църква, то в кадъра трябва да има пътека, която води към входа на църквата, като по този начин придава на снимката динамичност.
Преди да приключим този раздел, трябва да отбележим още едно обстоятелство – това как ние обикновено разглеждаме фотографиите. Нашите очи са свикнали да четат от ляво на дясно, за това и не случайно ние разглеждаме снимките по същия начин. Ето защо е по-добре да разположим смисловия център на композицията в лявата част на кадъра, тъй като в противен случай погледа и обекта на снимката ще се движат един срещу друг.
Съотношение между изобразителните елементи в кадъра
Избирайки положението на основния обект на снимката, следва да се помисли, как той ще се отнася към другите изобразителни елементи в кадъра. Необходимо е погледа на зрителя отначало да се спре на основния обект в кадъра, после да премине към второстепенните елементи, и накрая да се върне към сюжетния център. Нека обясним това с пример. Представете си, че в дясната част на снимката има дърво с наклонени в ляво клони, а в лявата долна част на кадъра в точката на пресичане на линиите в дълбочина се намира неголяма къща, тогава веднага се създава усещане за правилно построен кадър. Погледа ще се плъзне от ляво на дясно и ще се спре на ствола на дървото, после ще се плъзне по клоните в ляво и ще се задържи на постройката, след което отново ще се върне към ствола на дървото. В резултат погледа извършва път по триъгълник и постоянно се удържа в пределите на снимката. Интересно е това, че именно такова движение на погледа се явява залог за удачна композиция. Линията, по която се движи погледа, може да бъде квадрат или овал, но от гледна точна на композицията по-добре детайлите привличащи вниманието в кадъра да са нечетен брой. Най-силно впечатление се създава ако това число е равно на три.
Разбира се второстепенните елементи не трябва да отвличат вниманието от основния обект, тяхната роля е да бъдат фон. При това второстепенните обекти не е задължително да бъдат по-дребни от основния обект в снимката. В много случаи важния по смисъл обект изпъква благодарение на своето положение, осветеност или цвят. Така в нашия пример с дървото и къщата изобразителния център може да стане къщата, ако тя е ярко осветена; дървото, въпреки своите размери, се превръща във фон и помага да насочим погледа в центъра на композицията.
Важна роля в композицията играят тоналните преходи, особено в чернобялата фотография. Като правило, светлите участъци създават впечатление, че са с по-голям размер от тъмните. Ако на снимката са изобразени два предмета, с еднакви размери, но различни по тон, ще изпъкне по-светлия, и това може да провали снимка, безупречна по отношение на композицията. От друга страна ако два предмета са с различни размери, и по-светлия е по-дребен, то те може да бъдат възприети като еднакво важни по отношение на сюжета на снимката, независимо че сте имали намерение да отделите единия предмет. За това, когато избирате основния елемент на снимката и търсите контрастиращи с него второстепенни елементи, е необходимо да се отчита, как техния тон и размер ще влияят на снимката. Казаното се отнася и за цветната фотография, където едни цветове може да повлияят на други, но за това ще стане дума в края на статията.
Съществува още един момент при построяването на кадъра, на който трябва да се обръща внимание – това е изменението на относителните размери на предметите при изменение на точката на снимката. Ако се гледа на две дървета от достатъчно голямо разстояние, то те може да изглеждат еднакви по големина. Ако се приближим към едно от тях, то близкото дърво ще изглежда доста по-голямо от далечното. Това явление е особено забележимо при използване на широкоъгълни обективи.
Роля на линиите в кадъра
Линиите може да играят важна роля в композицията на снимката, увличайки погледа на зрителя и водейки в нужното направление. Нека разгледаме в качеството на пример снимка, на която има малка къща и водеща към нея пътечка, която сякаш се губи в широките простори на ландшафта. Ако къщата се разположи встрани, на пресечните точки на линиите на делене на кадъра, а ъгъла на снимката се избере така, че пътечката да започва от предния план и да води към къщата, то погледа непременно ще се отправи натам. Даже вашето внимание да не е привлечено от разположението на къщата, то пътечката ще го отведе там, тъй като именно линиите направляват нашия поглед в кадъра. По същия начин път, започващ в долната част на кадъра, и отправящ се някъде в точка от горната третина ще води нашия поглед по вертикала на кадъра. Там, където свършва пътя, трябва да се разположи основния обект на снимката. Този обект може да бъде и неголям по размери, като например автомобил със запалени фарове, но достатъчно голям за да задържи погледа на зрителя и да стане сюжетен център на снимката.
И така линиите управляват нашия поглед. Ако се използват описаните примери, то линиите могат да изиграят много важна роля в композицията на кадъра. Въпреки това е необходимо да се внимава. Ако там, където свършват линиите, няма нищо то погледа ще излезте от предела на снимката. Линиите не трябва да бъдат прави. Не следва да се приема думата „линия“ буквално и да се предполага, че това винаги е път или пътечка, за които се говореше в горните примери.
Линиите може да се отбележат със съответното разположение на предмети в кадъра. Представете си например камъните по брега на морето. Те не трябва да се изпънат по права линия, а образувайки зигзагообразна линия, на снимката тези камъни може да намаляват по размер, отчитайки отдалечаването от зрителя, отвеждайки погледа в определено направление. В края на тази линия е необходим обект, на който погледа може да се спре. В дадения случай това може да бъде лодка на хоризонта.
Линиите, реални или въображаеми, може да придават на фотографията едно или друго настроение. В пейзажа основно преобладават прави хоризонтални линии, които създават чувство за покой и простор. Вертикалните линии създават усещане за височина, но те може да създадат усещане и за безпокойство. Ако вертикалните линии са твърде много и твърде близо до апарата (например група високи дървета на преден плана), то те ще станат преграда, пречеща на зрителя да погледне в снимката. Диагоналните линии са динамични, създават впечатление за скорост и при неумело използване могат да лишат снимката от спокойното настроение, което вие искате да придадете. Огънатите линии притежават изящество, закръглените очертания на хълмове, извивки на реките или ручейте могат да играят самостоятелна роля в композицията на снимката. Кривите линии, подобно на диагоналите, могат да създадат впечатление за движение, но това движение е бавно и спокойно. Такива линии са особено подходящи при снимане на пейзаж.
Дълбочина и мащаб
Една от грешките, която често се прави от начинаещите в пейзажната фотография, се състои в това, че при снимане, например на меките очертания на планините или изглед със скални върхове, той се опитва да мине без какъвто и да е обект на преден план. Оригинала може да изглежда изключително привлекателно, а фотографията да се получи плоска и безжизнена. Работата се състои в това, че при превишаване на определено разстояние между апарата и обекта, перспективата се свива и цялата сцена започва да изглежда двумерна. За да придадете дълбочина е необходимо да предадете чувството за мащаб.
В реалния живот нашето съзнание по определен начин възприема особеностите на разстоянието. Ние знаем, че височината на стоящата в далечината сграда не е равна на два сантиметра, въпреки, че изглежда именно така. Доколкото ние знаем това, нашият мозък превежда размера на сградата в необходимия мащаб, въпреки че очите ни го виждат съвсем малък. При снимане е необходимо да се отрази тази оптична илюзия, за да се придаде дълбочина на снимката. Ако се фотографира отдалечена сграда, то тя ще се получи малка в пространството на снимката, но това не е достатъчно за да се създаде нужното впечатление. Полученото изображение в еднаква степен ще съответства на истинска сграда намираща се далече от апарата или на сграда играчка намираща се съвсем близо до фотоапарата.
Именно тук е мястото да изиграе своята роля предния план. Ако се снима същата сграда, но на фона на дърво, което е близо до апарата, тогава започва да се усеща мащаба на предметите и дълбочината на пространството. Очите сравняват височината на стоящото в близост дърво и отдалечената сграда, и ние веднага сме в състояние приблизително да оценим разстоянието между тях. В крайна сметка снимката изглежда тримерна. Други предмети, които може да се поставят в предния план в зависимост от типа на снимания пейзаж, са камъни, врата, животни, хора, огради и т.н.
Поставяне на рамка около кадъра Ще приведем още един пример, показващ ролята на предния план, когато снимания обект не само попада в предния план, но и го обкръжава. Такъв ефект може да се получи като се снима изпод арка, от прозорец и т.н. С този прийом се постигат две цели. Първо – създава се тъмна рамка по краищата на кадъра, като по този начин се избягва разглеждането на краищата на снимката и второ – помага за достигането на усещането за дълбочина, понеже светлите участъци винаги се възприемат като по-отдалечени от фотоапарата отколкото тъмните. Може да се намери и естествена рамка за кадъра, като например се снима изпод дървета, през дупки в стени и огради, през листа на дърво, т.е. по същество от всяко положение, при което по-тъмни обекти ограждат обекта на снимката. От полза за композицията е, когато рамката и обекта на снимката си съответстват един на друг, например ако се снима улична сцена през отворена врата, клони на дървета и селски пейзаж и др. Краищата на кадъра може да са размазани или резки, това зависи от близостта на обекта използван за рамка до апарата, а също така и от това как се регулира дълбочината и рязкостта в кадъра. Всеки от тези фактори има своето определено значение.
Формат на кадъра
Окончателната форма на снимката също може да играе роля в композиционно отношение. Формата може да се изменя при поставяне на диапозитива в рамка, при копиране на снимката в лабораторията или при избор на определен тип лента (матрица). Като правило хоризонталния формат е по-подходящ за пейзажни снимки, отколкото вертикалния, вероятно защото сме свикнали да разглеждаме света именно по хоризонталата. При този формат е по-лесно да се подчертае това, което се намира на линията на хоризонта освен това хоризонталния формат дава повече пространство за предаване на движението, което може да присъства на сцената.
Вертикалния формат се използва по-рядко за фотографиране на пейзаж, но при подходящ сюжет този формат може да придаде на снимката изключителна изразителност. Когато гледаме вертикална снимка, то погледа обикновено се плъзга от долу нагоре и поради тази причина вертикалния формат е особено подходящ когато е необходимо да се подчертае височина на такива обекти като дървета и здания. Освен това позволява линията на хоризонта да се разположи високо и максимално да се съсредоточи вниманието на двете долни третини на снимката.
Освен вертикалния и хоризонталния формат съществува още и квадратен формат. Доколкото при него отсъства доминираща страна, той крие в себе си опасността снимката да изглежда безинтересна, т.е. двете страни са с еднакви изразителни възможности. Поради тази причина такава снимка трябва да се отличава с особено добра композиция в обичайния смисъл на думата, или пък напротив, да бъде необичайна в композиционно отношение. Квадратния формат подхожда за снимка, в която се нарушава правилото за делението на кадъра на три части, но в този случай, за нарушаването на което и да е от правилата на композицията, е необходимо да има ясни основания.
Какъвто и формат да изберем не е необходимо да останем на формата, която диктува лентата (матрицата) или хартията, на която копираме снимката. Никой не е установил закон, че съотношението на страните трябва да бъде 1:1,5, кето се получава на 35мм лента. Едновременно с това е удивително колко малко фотографии и диапозитиви се правят с отстъпление от това съотношение. Пейзажите по силата на своята природа често изглеждат по-изразителни, ако окончателната снима се направи във формат „панорама“, където съотношението на страните е 1:3. Такъв формат може да се използва и за вертикална снимка, ако се намери подходящ обект, например високи дървета, такава фотография обаче, обикновено извиква усещане за несигурност и безпокойство за разлика от усещането за устойчивост при хоризонталния вариант на този формат.
Композиция и цвят
В един от предишните раздели, където ставаше дума за съотношенията между изобразителните елементи в кадъра, отбелязахме, че в чернобялата фотография едни тонове може да преобладават над други. В още по-голяма степен това се отнася за цветната фотография. В зависимост от цвета едни предмети могат да контрастират или да са в хармония с другите предмети. За да се разбере каква роля играят цветовете при композицията, предлагам да се разгледа обикновена рисунка на цветно колело. Трите основни цвята – червен, зелен и син – във вид на сегменти са разположени в колелото, а срещу всеки от тях е разположен допълнителния цвят, който се получава като се смесят двата други основни цвята. (Не трябва да се бърка смесване на цвят и смесване на боя. При смесване на боя трите основни цветове са червен, син и жълт, а тук говорим за смесване на светлина. При смесване на трите основни пигмента се получава черен цвят, а смесване на основните цветове на светлинния спектър дава бял цвят). Допълнителния цвят на червеното се явява светло-синьото, на синия – жълтото и на зеленото – пурпурно червеното.
Всеки от показаните в колелото цветове контрастира силно с цвета стоящ срещу него, и в по-малка степен с намиращите се встрани допълнителни цветове. Съседните цветове са в хармония. Тези свойства на цветовете може да се използват, за да се разделят предмети, които иначе биха се оказали твърде близко един до друг на снимката или за запълване на пространството между предния и задния план, ако това е необходимо за подобряване на снимката. В качеството на пример може да си представим покрита с цветя зелена поляна. Ако цветята са червени – те ще контрастират и поради тази причина ще изпъкват, като създават почти обемна картина. А ако цветята са жълти – те ще са в хармония със зелената поляна и снимката ще бъде по-плоска. Важна роля също така играе наситеността на цветовете. Неголямо ярко петно с наситен цвят ще играе същата доминантна роля, както и голям блед участък от същия цвят. Необходимо е да се помни и това, че някои цветове на снимката изглеждат като че ли излизат напред, така както други създават впечатление за отдалеченост. За да се разбере това представете си цветовете от спектъра в техния обичаен ред – червен, оранжев, жълт, зелен, синьо-зелен, син, виолетов. Цветовете в червената област на спектъра (голяма дължина на вълната) изглеждат като че излизат на преден план, а цветовете в синята област отстъпват на заден план. Най-силен в това отношение се явява червения цвят. Дори в малки количества, червеното привлича погледа, поради тази причина трябва да се използва доста внимателно. Червения цвят не трябва да е основа на задния план, или да принадлежи на второстепенни предмети, защото ще се отделя твърде много и ще отвлича погледа от основния обект на снимката. От друга страна червения цвят може да се използва изгодно в предния план, тогава той ще се открои на фона на задния план и ще придава на снимката дълбочина.
И така въоръжени с получените знания, може да пристъпите към използване на цветовете при композиционното построяване на кадъра. Да разгледаме например снимка при слабо осветление. Ако чернобялата лента в този случай дава нискоконтрастна снимка в сиви тонове, то цвета помага да се отделят детайлите на сюжета, които ще изглеждат по-изпъкнали в сравнение с останалите. Друг интересен способ за използване на цветовете се състои в това, че на монохромен (едноцветен) фон се разполага един предмет с червен цвят, който не нарушава равновесието в кадъра. В този случай термина „монохромен“ няма никакво отношение към чернобялата фотография. Въпреки, че този термин често се употребява в смисъла „чернобял“, в действителност той означава използване на различни тонове на един цвят. Цветовете може да се използват за да се придаде на снимката определено настроение. Фотография, на която има много детайли с контрастни цветове, изглежда по-жива, по-динамична. А снимка, на която цветовете са в хармония, създава усещане за покой. Последното обстоятелство представлява особен интерес за хората занимаващи се с пейзажна фотография. Също така отсъствието на голям брой контрастиращи цветове позволява на окото по-добре да различи различните оттенъци на хармониращите цветове, например преходите в зелените и кафявите оттенъци на земята, в синевата на небето и др.
Начинаещите често допускат една грешка – до такава степен претоварват снимката с различни цветове, че на окото му става трудно да отдели сюжетния център и се налага да блуждае по снимката търсейки опора. Използвайте цветовете с голямо внимание – в едни случай цвета помага да се свържат отделните елементи в снимката, а в други ги отделя един от друг. Ако се използват цветовете обмислено и с въображение, то най-обикновените предмети ще изглеждат съвършено различни.