Фотограмата – игра на светлини и сенки в лабораторията

Фотографията – в буквален превод „ писане със светлина”, намира от своите най-ясни изрази във фотограмата – проста техника за създаване на изображения. Ман Рей е от първите, които „рисуват” по девствената повърхност на фотохартията, използвайки най-разнообразни предмети. Той ги посипва или нарежда, след което осветява натрупания лист и получава техен негативен отпечатък. Това е уникален, неповторим светлинен отпечатък. Едновременно с него в алеята на славата на безапаратната фотография стъпват Ласло Мохоли-Над, Беренис Абът, Кристиян Шад, Имоджен Кънингам и дори Пабло Пикасо.
Анна Аткинс
20110223_0090.jpg

Забравеното минало
Въпреки че е по-известен с развитието на ранната фотография и използването на сребърен хлорид върху хартия в създаването на калотипния процес, Уилям Хенри Фокс Талбот е автор на първите фотограми. Създава ги в средата на деветнадесети век и ги нарича ги „фотогенни рисунки”. Поставял листа, парчета плат и фини дантели върху хартия покрита с със светлочувствителна емулсия и след това за кратък период ги излагал на слънце. Получавал изображения с равен тъмен фон „пробит” от белите контури на използваните предмети.

Първата книга с фотограми – „Британски водорасли: Цианотипни импресии“ е издадена през 1943 г. и принадлежи на викторианската благородничка Ана Аткинс, чиито отпечатъци показват ботанически екземпляри. Книгата съдържа илюстрирана класификация на водораслите в 400 биологични вида. Нейните работи са сини на цвят и са изготвени посредством цианотипен процес, а мащабното дело я превръща в първата известна жена фотограф. Най-известната от версиите на книгата е изложен в Националния музей на информационни средства в Брадфорд, Англия.

Родена от случайността

В автобиографията си известният сюрреалист Ман Рей пише, че първата рейография се родила от случайността. Артистът бил забравил тръба, мензура и термометър върху фотохартията, които се отпечатали при експонирането. След като чул тази история за появата на рейографиите Тристан Цара възкликва с думите „чисти Дада творения!”

Във фотограмите на Рей предметите присъстват с ефирни сенки и следи, с които загатват за себе си. Той създава сложните си форми съчетавайки подръчни и често разпознаваеми предмети. Това може да са ножица и конец, кухненски прибори или изискани бижута като перлени огърлици. С тях той реди невероятни асиметрични композиции. Бинокъл, огърлица и парче гъба се превръщат в антропоморфни полуразсеяни силуети, в живи тела, които се срещат случайно и отразяват философията на големия артист.

Въпреки че спазва принципите на дадаизма за остроумна игривост и спонтанност, той се научава да

композира предметите в тъмното 

и да контролира създаването на фотограмите. Като начин на работа, той осветявал различните предмети в един и същи фотоотпечатък за различно време, освен това ги местел по време на осветяването им. Това показва негова творба от 1928 г., в която едно въже, две хартиени ленти и няколко парчета памук създават образ приличащ на човешко лице.

Ученичка на Ман Рей е Беренис Абът, станала по-късно известна със своите фотографии на небостъргачите в Ню Йорк и със съхраняването на снимките на безизвестния приживе Южен Атже. Повлияна от Ман Рей тя изследва геометричното движение на обекти подвластни на физическите закони и пресъздава образи на невидимо малкото и безкрайно голямото. За тази цел тя използва микроскопи и телескопи, което прави работите й научно обосновани, но и естетически завладяващи. Творбата „Трансформация на енергия” показва залюляването на закачена на ос малка топка и по този начин включва във фотограмите движението, което Етиен-Жюл Маре изследва петдесет години по-рано в своите серии на бягащи коне.

Кристиян Шад – представител на движението „Нова предметност”, който твори в периода между двете световни войни, създава фотографи с оставените следи на ежедневния битов живот. Върху фотохартията той поставя намерени или отпадъчни предмети като билетчета, рецепти и бележки. „Бях въодушевен от малките, никому непотребни предмети, изхвърлени на улицата или забраве¬ни някъде с години”, коментира той. Предмети пречупващи светлината като лупи, призми и обикновени стъклени чаши пълни с вода също ставали част от рисуващия арсенал. Някои от тях не „лягали” равно върху повърхността и хвърляли сенки върху фотолиста, който съответно добивал междинни сиви тонове.
Метод с безброй имена

Фотограмите, както ги нарича Ласло Мохоли-Над са били познати под много различни имена. Ман Рей ги нарича рейографии, а Кристиян Шад – шадограми, британският физик Томас Уеджууд – изобретателят на фотографската лента, ги нарича слънчеви отпечатъци (сънпринтс), а британския фотограф вортицист Алвин Кобърн ги нарича вертографи.
Ман Рей
manrei
текст:Лиляна Караджова

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Представена публикация:

Йордан Йорданов-Юри

Популярни публикации: